216. Пешо започна разказа — отначало малко неловко, но после сам се зарази от интереса, с който го слушаха, започна неусетно да влага повече тайнственост в случката, отколкото тя в същност имаше. П. Вежинов, СО, 63. Вий предполагате, че басня пиша / и влагам в нея тук поука висша! / Не съм помислял даже! Ем. Попдимитров, СР, 135. влагам се, вложа се страд. Написаха особени билетчета от едно до тридесет и шест; тези билетчета се вложиха в една шапка и който успя, грабна от шапката по един номер. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 71. Във всичко, във всяка работа трябва да се влага сърце. Ив. Димов, АИДЖ, 158. — Въпросът е там, че никоя банка не държи парите си в касите. Парите се влагат в акции, в търговия, в предприятия. Й. Йовков, ОЧ, 81.
◇ Влагам в устата на някого нещо (някакви думи, фрази, мисли и под.). Книж. 1. Карам някого да изказва едни или други чужди думи, фрази, мисли и под. Геновска изкуствено влага в устата на героите изкуствени изрази и думи. С, 1951, кн. 5, 178. Скоро, много скоро тя разбра, че други влагаше тия смели и страстни изповеоц в устата на простодушния продавач. Й. Йовков, ПК, 41. 2. Приписвам на някого едни или други думи, фрази, мисли и под. Княз Фердинанд не винаги е постъпвал като конституционен господар. Това първият министър трябваше да знае и да не влага в устата на княза фрази, които противоречат на действителността. Г. Кирков, Избр. пр I, 78.
ВЛА`ГАНЕ ср. Отгл. същ. от влагам и от влагам се. Всъщност каква беше моята критика! Не се изказах против роднинството, .., нито за неефективното влагане на средствата, което, .., ощетяваше по-ниските заплати. Д. Дублев, ПП, 56. Примерът с разпространението на някои книги, написани съвсем непопулярно и предназначени за по-избрани читатели, показва нагледно какво е могло да се постигне тук при влагане на повече ревност от автори или от редактори и издатели. М. Арнаудов, БКД, 41-42. В ресторантите е въведена строга отчетност при влагането на продуктите. ВН, 1952, бр. 167, 2.
ВЛА`ГИЦА ж. Умал. от влага. — Мисля утре мисиреца си да прекопая. Станал за копан, .. Пък сега и влагица хубава има, та санким… Ст. Марков, ДБ, 151.
ВЛАГОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Много влажен. Небето, бистро и влаговито, в упоение се е надвесило над дъхащата земя, сякаш да я разбуди с целувка от утринна дрямка. Ив. Кирилов, Съч. II, 50.
ВЛАГОЕ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Агрон. За почва — който лесно поглъща влага. За памуковото сеитбообращение трябва да се определят участъци с дълбоки, проветриви, топли, богати на хранителни вещества и влагоемни почви. М. Мичев и др., З, 103.
ВЛАГОЕ`МКОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Агрон. Влагозадържане, влагоемност.
ВЛАГОЕ`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Агрон. Влагозадържане, влагоемкост. Най-важният резултат от химическото изветряне е образуването на глината, която придава на изветрелите скали ново свойство — влагоемност .. Благодарение на него почвите задържат необходимата за виреенето на растенията вода. Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 7. Капилярна влагоемност. Хигроскопическа влагоемност.
ВЛАГОЗАДЪ`РЖАНЕ, мн. няма, ср. Агрон. Способност на почвата да попива и запазва в порите си траен запас от влага; влагоемност, влагоемкост. Влагозадържането има голямо значение за правилното развитие на селскостопанските растения.
ВЛАГОЗАПАСЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Агрон. Влагозареждане. При такава голяма нужда от влага за есенниците и за други култури кооперативните стопанства в окръга не вземат мерки и за влагозапасяване. РД, 1961, бр. 286, 1.
ВЛАГОЛЮБИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. За растение — който вирее на влага, който обича влага. Зеленчуковите култури са влаголюбиви. М. Мичев и др., З, 100. Влаголюбиво растение.
ВЛАГОМЕ`Р м. Техн. Уред за определяне влажността на въздух, почва, дървесина и др.
ВЛАГОНЕПРОНИЦА`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който не пропуска влага. Влагонепроницаема тъкан.
ВЛАГОНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Спец. Който съдържа влага или служи като източник на влага. Влагоносна среда.
ВЛАГОПОГЛЪЩА`ЕМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Свойство на някои вещества да поглъщат влага, да се просмукват с влага; влагопромокаемост.
ВЛАГОПРОВО`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Свойство на някои вещества да пропускат влага. В резултат на добрата влагопроводност на някои материали сушенето се ускорява 20-25 пъти. Д. Лалев и др., НМП, 68.
ВЛАГОПРОМОКА`ЕМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Влагопоглъщаемост. От съществено значение е обвивната хартия [за бонбоните] да има ниска влага и ниска влагопромокаемост. А. Генадиев и др., ТЗ, 69.
ВЛАГОСЪДЪРЖА`НИЕ ср. Спец. Количеството влага, съдържащо се в 1 м3 или 1 кг сухо вещество.
ВЛАГОУСТОЙЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който не се променя, не се разрушава
