Page:RBE Tom2.djvu/279
П. Р. Славейков, Ск, 50. Ако жедостта за богатство го [Симеон] е накарала да направи толкози запустения, той [Роман] склонявал бил да му отвори държавните съкровища, .., стига само да тури сабята во влагалището. Т. Шишков, ИБН, 164.
ВЛАГА`ЛИЩЕ2, мн. -а, ср. 1. Анат. Съединително-тъканен слой, който обвива някои органи у човека и животните. Сухожилно влагалище. Влагалище на нервно влакно.
2. Анат. Най-долната част, външният изход на женските вътрешни полови органи у човека и животните с вътрешно оплождане. Влагалището се намира по оста на малкия таз. Разположено е между правото черво и пикочния мехур. Ал. Гюровски, АЧ, 254.
3. Бот. Долната разширена част на листна дръжка или на листна петура при някои растения (напр. житните), която обхваща стъблото или образува лъжливо стъбло. Листните влагалища [на банана] се обгръщат едно друго и образуват лъжливо стъбло, което може да достигне 10 м височина. Ст. Драганов, ФБР, 28. Околоцветникът [на лалето] е шестолистен. Луковицата е обвита с няколко пласта кожести кафяви влагалища. Ехо, 1981, бр. 24, 3.
ВЛАГА`ЛИЩЕН1, -щна, щно, мн. -щни. Остар. Прил. от влагалище1.
ВЛАГА`ЛИЩЕН2, -щна, -щно, мн. -щни. Анат. Бот. Прил. от влагалище2. Влагалищно преддверие.
ВЛА`ГАМ, -аш, несв.; вло`жа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Книж. 1. Рядко. Поставям, слагам едно нещо в друго; пъхам. Двадесет и няколко конници — по четирима-петима около всяка талига. Препускаха бясно и не влагаха сабите в ножниците. Й. Вълчев, СКН, 571. —Аз влагах в пергаментните му свитъци [на княз Бенеамина] пера от паун и гранки от лавър, защото се гордеех със зноя на любовта си към него. Н. Райнов, ВДБ, 100. Видя той например, че стопанката се готвеше да вложи в кипящата вода една прясна риба и въстана с всичката си енергия. Ал. Константинов, БГ, 62. • Обр. Аллах дарил е моята мечта — / дарил я е с косите на нощта. / Той вложил е във нейните очички / сиянето на ясните звездички. К. Христов, Избр. ст, 185.
2. Внасям в банка или употребявам за някакво мероприятие (пари, средства, капитали). — Докторе, какво мислиш да правиш сега с парите си, сиреч сумртд е голяма, къде мислиш да я вложиш? Й. Йовков, М, 50. Главната част от вложените капитали за построяването на тоя [американскияу хотел принадлежала на Турската спестовна каса. Ив. Мирски, ПДЗ, 141. В края на XIX в. богатите класи в Англия влагали своите капитали главно в банките и по-малко в индустрията. Ист. X кл, 132.
3. Обикн. в съчет. със същ. знание, умение или труд, сила, усилие, усърдие. Прилагам знание (умение и под.) или полагам, употребявам труд (усилие и под.) при извършване на някаква работа, дейност. Онова, което аз изпървом съм възприемал от тях [руските художници на словото] инстинктивно — .., аз го влагам съзнателно за основа на своите творения. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 36. Запасният капитан влагаше мъчителни усилия да държи бодро и стегнато пълната си фигура. Ем. Станев, ИК I и II, 254. Забелязъл съм, че когато човек не знае една работа, той се залавя с голямо усърдие с нея и влага излишно старание. Й. Радичков, НД, 28. Бозов вложи цялото си изкуство на следовател, който с обещания, заплахи и насилия умееше да постига целта си. К. Георгиев, ВБ, 49. Нашият колектив вложи много доброволен труд за благоустрояване на околните площи. // Прен. В съчет. със същ. душа, сърце, ум и под. и обикн. с прил. цял. Посвещавам, отдавам на нещо много (или всичката си) енергия, вдъхновение. Тя работеше добре в училището. По навик и без да влага в работата си цялата си душа, както преди, но децата не забелязваха това. Д. Талев, И, 622. И даваше не само труда на чудесните си ръце, но влагаше и ума, и сърцето. И работата излизаше хубава. С. Северняк, ОНК, 35. Какво остава от тия безкрайни или бързи часове, в които човек влага без остатък цялата си същност, когато всичко изгаря в часове на наслада или отчаяние? К. Константинов, СЧЗ, 121. Под звуците на барабани те [пигмеите] танцуват екзалтирано до късно през нощта, като влагат цялото си същество в танца. ВН, 1960, бр. 2707, 4.
4. В съчет. със същ., означаващи чувства. Проявявам някакво чувство при извършването на нещо. Виждаше се, че момчето влага много любов в работата си. Сп. Кралевски, ВО, 23. Председателят на съда — .. — водеше процеса справедливо. Той прочете молбите и на двете страни, без да влага пристрастие; запита страните желаят ли да се помирят. К. Калчев, СТ, 228. Той бе говорил тъй разпалено и във всяка дума бе влагал толкова чувство, толкова страст — .. — че когато свърши .., с изненада видя безразличието по лицата на двамата си събеседници. Ст. Дичев, ЗС I, 399-400.
5. В съчет. със същ. смисъл, подигравка, поука и др. Придавам, давам или внасям, вмъквам някакъв смисъл, поука и под. обикн. на или в нещо казано, написано или на някаква постъпка. Той просто искаше да се подиграе с виновника за всички свои страдания в казармата, без да влага някакъв по-дълбок смисъл в постъпката си. Св. Минков, Избр. пр, 28. Той [Костов] улови на свой ред барона под ръка и му каза приятелски, с вид на човек, който не влага никаква подигравка в думите си. Д. Димов, Т,
