Page:RBE Tom2.djvu/234

От Читалие
Версия от 03:04, 18 юли 2014 на Zelenkroki (беседа | приноси) (Коригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


високодемократичен, високоеластичен, високоинтелектуален, високоинтензивен, високоморален, високонадарен, високоталантлив, високохранителен, високооборотен, високобелтъчен и др.

2. Който има по-голяма от средната за даден вид дължина в отвесна посока. Противоп. ниско-, напр.: високостъблен, високостволест, високочел и др.

3. Който в отвесна посока е на голямо разстояние от земята. Противоп. ниско-, напр.: високопланински и др.

4. Който заема значително служебно или обществено положение. Противоп. ниско-, напр.: високостоящ, високопоставен и др.

П. Първа съставна част на сложни думи — съществителни, названия на титли, със значение: който е с висш служебен чин, с голямо служебно или социално положение, напр.: високоблагородие, високопревъзходителство и др.


ВИСОКОАВТОРИТЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който има голям авторитет; силен, влиятелен. Високоавторитетен учен.


ВИСОКОАКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Хим. За химически елемент, съединение и др. — който е много активен или оказва силно въздействие. Противоп. нискоактивен. Възстановяването на въздуха ставаше с помощта на високоактивни химически съединения. ВН, 1965, бр. 3005, 3. Високоактивен препарат. Високоактивно вещество.


ВИСОКОБЛАГОРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. 1. Който притежава изключителни нравствени качества, добродетели и се ръководи в действията си от високонравствени принципи. Имаше мнозина да го мразят по политически причини, но всеки го уважаваше и се прекланяше пред високоблагородната му личност. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 212. Високоблагороден човек.

2. Който е свързан с изключителни, високи нравствени подбуди, в който има или се влага възвишен стремеж за постигане на нещо полезно, добро. Високоблагородна дейност. Високоблагородна постъпка. Високоблагородни цели.


ВИСОКОБЛАГОРО`ДИЕ, мн. -ия, ср. В съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, нейно, техни. Титла на високопоставени военни или духовни лица и висши чиновници. Звънецът възвести пробуждането на големеца.. — Баща ви, ваше високоблагородие! — извика тържествено гавазинът. Ал. Константинов, Съч. I, 288.

— От рус. високоблагородие.


ВИСОКОВО`ЛТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който е с високо напрежение (волтаж) или при който се използва високо напрежение. Вестникът обходи групата, шумоленето му звучеше като пращенето на високоволтови токове. Л. Дилов, МСП, 38. Високоволтов трансформатор. Високоволтов генератор.


ВИСОКОВЪГЛЕРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. Който е с богато съдържание на въглерод. Високовъглероден бял чугун. Високовъглеродна стомана.


ВИСОКОГОВОРИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. Техн. Електроакустичен апарат, свързан с радио или радиоуредба, който служи за възпроизвеждане на по-силен звук на говор, музика и др. звукове. На летището беше издигната висока трибуна, поставени бяха много високоговорители, за да може речта на смелия пътешественик да се чуе по-надалеч. Елин Пелин, ЯБЛ, 40. По главните артерии весело звънтяха трамваи, а на площадите гърмяха високоговорители, които съобщаваха за победи на фронта. Д. Димов, Т, 687. Добри тъкмо излизаше от училището, .., когато изведнъж близкият високоговорител .. запращя, запука и се чу глас: „Пред микрофона са нашите ударници“. Сп. Кралевски, ВО, 141.


ВИСОКОГОВОРИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от високоговорител. От микрофоните на високоговорителната служба и от отворените прозорци на частните домове долитат звуците на траурна музика.В града е поставена високоговорителят инсталация.Високоговорителна уредба.


ВИСОКОДОБИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който дава, от който се получават високи добиви. Противоп. нискодобивен. В областта на селскостопанските науки ще се засилят и ускорят научноизследователските работи по създаване на високодобивни селскостопански животни. ВН, 1959, бр. 2545, 1. Високодобивен тютюн. Високодобивен сорт пшеница. Високодобивни семена.


ВИСОКОДОБИ`ВНИК, мн. -ци, м. Рядко. Човек, който получава високи добиви в селскостопанското производство. Изучаването и научното обобщаване на опитите на първенците високодобивници от ТКЗС има важно значение за нашите научни работници от опитните институти. Пр, 1953, кн. 1, 13.


ВИСОКОДОБИ`ВНИЧКА ж. Рядко. Жена високодобивник. Вчера .. се състоя среща с близо 50 жени — високодобивнички тютюнопроизводителки от Кърджалийски окръг. РД, 1961, бр. 286, 1.


ВИСОКОДО`ХОДЕН, -дна, дно, мн. -дни, прил. Спец. Който носи високи, големи доходи. Селското стопанство се развива в интензивно и високодоходно. Геогр. X кл,