Page:RBE Tom11.djvu/1221
ОЧАРОВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от очаровам като прил. 1. Който е обзет от очарование, изпитва, преживява някакво очарование; възхитен. Възторгът съедини всичките души, хипнотизирани, очаровани, прехласнати. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 124. Мечтата ти е очарована роби-ня / на моята душа, която те зове. П. К. Яворов, Съч. I, 128. Безмълвен аз стоя пред рая, /и очарован, и унесен. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 224-225.
2. За очи, поглед — който изразява, който е израз на очарование; възхитен. Двамата .. студенти разпалвали ентусиазма си за на-учна работа и за служба на родината си, като извличали обилни знания из големите съкровищници, открити пред очарования им поглед. М. Арнаудов, БКД, 61. Пред очарования взор на децата се възправяше снажен мъж, препасал остра сабя. Д. Спрост-ранов, С, 26. От връх, от Чаламджа, със душа няма / от радост, впивам очарован взор / в разкошната и дивна панорама. К. Величков, ПССъч. II, 130.
ОЧАРОВАНИЕ, мн. (рядко) -ия, ср.
1. Неотразимо емоционално въздействие или качество, способност на нещо или някого да причинява, да поражда с красотата или с нравствените си добродетели и пр. силно чувство на възхищение, радост, удовлетворение; обаяние. Буковите гори са еднообразни като кълчищена черга. Липсва у тях очарованието на котленския многоцветен килим. Н. Хайтов, ШГ, 10. Високи палмови дървета., придават особено очарование и колорит на тоя град. П. Вежинов, ДМ, 10. Всичките й движения., говорят за един светъл дух и зрителят несъзнато е вече в плен на това очарование. Ст. Грудев, АБ, 132. Запленен., от образите на Йовков, очарованието на неговото творчество не ме напусна никога след това. СбАСЕП, 544. Много време е минало, но аз още живея под очарованието на тоя чуден младеж. Вл. Полянов, ПП, 79. Ще туря на работа всичките си съкровища от нежности и очарования, всичката страстност на любовта си, за да го направя мой. Ив. Вазов, Съч. XX, 43.
2. Състояние на доволство, наслада, удовлетворение от нещо хубаво, прекрасно, възвишено, с неотразима притегателна сила; обаяние. Очарованието, което получих от тези книги, остана завинаги в душата ми.
А. Каралийчев, С, 304. Аз не зная друг спомен от детинството, изпълнен с такова очароврнце, както разговора на тия стари гори. И. Йовков, СЛ, 156. В душата му се струеше очарованието на нощната разходка с Росинка из гората. Д. Ангелов, ЖС, 115. Погледът й се спря на огърлицата, пълен с очарование и копнеж. Д. Спространов, ОП, 167. Това е един страх от разума, който ще разруши очарованието от този цялостен свят. Ив. Сарандев, ЕС, 73.
ОЧАРОВАНО. Нареч. от очарован. Тя започна да го подхвърля с чудна лекота над главата си. При всяко подхвърляне нагоре Колето разперваше ръце и хълцаше очаровано. Д. Ангелов, ЖС, 79. Аз все повече узрявам за решението да зарежа всичко., и да долетя., при вас.., да се приютя в твоята малка стаичка,.., да слушам очаровано как вие двамата рецитирате Бальмонта и Андрея Бели. П. Незнакомое, ЖВ, 34.
ОЧАРОВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който очарова, в който има или който излъчва очарование; чаровен, прелестен, пленителен. — Ето Оборище!.. Напреде ни се представи такава очарователна картина, на която дълго време не можахме да са нагледаме. 3. Стоянов, ЗБВ I, 402. На връщане при нас се качи млада, хубава девойка с очарователни очи. Др. Асенов, СВ, 35-36. Колкото я гледам, по-хубава, no-жива, по-очарователна изглежда. Как се ценцт очите й, какъв блясък грее в тях. Й. Йовков, ЧКГ, 249. Бешков се роди и отрасна в една истинска къща.. Тя лежи само в спомена — очарователен, защото е от детинството. Ал. Гетман и др., СБ, 282.
ОЧАРОВАТЕЛНО. Нареч. от очарователен. Вие сте все тъй очарователно добра, както ви знаех. Ив. Вазов, ПЕМ, 7. Йе-ремия си грабна ръкописа и отвори друга врата, но там пък го посрещна един старец, който взе да му пробутва за съавтор очарователно талантливата си асистент-ка. Д. Бегунов, ГВВ, 33. Туй ли изражение на лицето ми или моите думи., я накараха очарователно да се зачерви и да наведе очи. ССГ (превод), 115.
ОЧАРОВАТЕЛНОСТ, -ттй, мн. няма,
ж. Качество на очарователен; пленител-ност, чаровност. При сравнение с Тургеневи-те, Тенисоновите женски типове губят твърде много от своята очарователност. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 170. Той., сигурно намира у годеницата — такава, каквато е — някаква очарователност. М. Кремен, РЯ, 617.
ОЧЕ1, мн. -та, ср. Разг. У мал. от око (в 1 знач.). Детето се тръшкаше като болно и сините му очета се подуха от плач. Н. Тихолов, ДКД, 40. Вътре — стая като стая, с дюшеме, прозорче и с печка в едното й кюше, а в другото — намърдало се едно ей такова кочище рунтаво, гледа ме с накървавени очета и наведена шия. Н. Хайтов, ДР, 19. Зад очилата сияеха мънистените му очета. Н. Антонов, ВОМ, 186. И на Мешко наш, момчета, / зимата е мила, драга. / Плахо мигат две очета, / гледат зимата от прага. Цв. Ангелов, СГ, 176. Две лехи се бяха сипнали, две градинки,.. Много още такива градинки имаше наоколо, все с това цвете — синьо, като детски очета гледат цветчетата му. Б. Митов, ЛФ, 1977, бр. 1, 6.
