ОЦВЕТ 1212 ОЦВЕТЯВАМ
та им, оцапала възглавниците и копринената рокля. Ив. Вазов, Съч. VIII, 25. Така блъсна чашата на портиера, че виното се изля и оцапа дочената му риза. Д. Кисьов, Щ, 124. — Защо не се пазиш, оцапа си дрехите! К. Петканов, СВ, 39.
2. Прен. Разг. Оклеветявам, очерням, опозорявам някого или доброто му име; изцапвам1. Такива ехидни се намират днес между нашето общество, между нашийт народ и си служат с най-ниски средства, да оцапат с клевети най-заслужилите хора на отечеството. НБО, 15-16. оцапвам се, оцапам се страд. и възвр. — Наеде ли се, мами? Ела, мами, да ти отрие ръченцата, че си се оцапал. Т. Влайков, Съч. II, 46.
ОЦАПВАМ СЕ несв. \ оцапам се св., непрех.
1. Ставам мръсен1, нечист; изцапвам се, из-мърсявам се, омърсявам се. На Странджа-та книгите не можеш да ги разпознаеш, така се изтъркали и оцапали. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 9.
2. Прен. Разг. Представям се в лоша светлина, извършвам нещо недобре, несполучливо или постъпвам неподходящо; излагам се. Готвим се само теоретически, тъй да се каже, за въстание и чакаме времето да ни научи.. В Стара Загора се оцапахме до шия, та ни е срам да гледаме хората. Ив. Вазов, Съч. XXII, 92.
О Оцапвам / оцапам я (го). Обикн. в св. вид. Изпадам в тежко, неприятно положение, в някаква беда; загазвам (обикн. като възклицание при неочаквана неприятност).—Дошъл ви е гостенин... инспектор ви е дошъл... — Оцапахме я сега! — зина главният учител. Г. Караславов, Избр. съч. II, 96. Колко са такива деятели? Аз и ти!... Наполеон малко прилича на нас, но той хептен я оцапа накрая. Ал. Константинов, Съч., 64.
ОЦВЕТ м. Книж. Рядко. Колорит, оцве-теност. Селото., е един малък свят със свой специфичен оцвет, със своя атмосфера и свой дъх. Б. Ангелов, ЛС, 259. Ако в новата стихосбирка .. се срещаха само отделни лирически миниатюри, несвързани със съвременната действителност, не носещи нейния горещ дъх и ярък оцвет, то в никакъв случай не бихме отправяли упреци към поета. ЛФ, 1958, бр. 8, 2.
ОЦВЕТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оцветя като прил. Който е придобил или има някакъв цвят. Пред по-големите заведения, под приятно оцветени ленти са наредени столове-люлки. С. Северняк, П, 396. Цветовете на мака са единични, едри, с бели или ярко оцветени венчета. Бтн V и VI кл (превод), 76. Естествено оцветено влакно. Оцветена течност.
ОЦВЕТЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Цвят, цветност, обагреност. Есенният залез предлага вълшебно богатство от багри, неповторима оцветеност на хоризонта.
2. Прен. Характерна особеност на стил, похват обикн. в художествено произведение; колорит. В ярката белетристична оцветеност на разказите се чувствува перото на талантливия автор.
ОЦВЕТЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Спец. Вещество, което придава цвят на нещо, което се използва, служи за оцветяване; багрило, цвят. Основната им [на блажните бои] съставна част е оцветителят (пигментът). Това са фини минерални или метални прахове. Св. Райчева, К, 74. Оцветителят [за коса] се произвежда в различен вид — течен, на прах, на таблетки. Г. Георгиев и др., ФПБ, 117. Оцветителите се прибавят към сместа .., за да придадат приятен външен вид на получаваните изделия. В. Кабаиванов и др., ТП, 23. За да се видят под микроскоп и да се разпознаят микробите в кръвта,.., микробиолозите ги оцветяват със специални оцветители. ВН, 1962, бр. 3255, 4. ^
ОЦВЕТИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е свързан с оцветяване и оцветител. Въпреки тези недостатъци на оцветителните методи, които не позволяват да се получи точна и действителна картина за устройството на клетката, ние днес разполагаме с много познания относно състава на клетката. Р. Райчев, НКД, 6-7. Памучният тампон попива боята от сместа и като се потопи повече пъти в общата смес, тя ще загуби своята оцветителна способност, с което и оцветяването [на косата] ще стане неравномерно и недостатъчно. Г. Георгиев и др., ФПБ, 117.
2. Който служи за оцветяване. Това [червеният пипер] е най-употребяваната оцветителна подправка, която се приготвя както от сладки, така и от лютиви пиперки. Л. Петров и др., БНК, 104. Оцветителни материали. Оцветителни окиси.
ОЦВЕТКА ж. Спец. Оцветяване, оцветеност, цвят. Прегледът на сърдечно болния трябва да започне с .. цялостен оглед. С огледа се установяват положението на болния в леглото, оцветката на кожата и лигавиците. М. Василев и др., ВБ, 131. Циа-нозата е синкавоморавата оцветка на кожата и на видимите лигавици на болния. Л. Митов и др., ВБ, 119.
ОЦВЕТЯ. Вж. оцветявам.
ОЦВЕТЯВАМ, -аш, несв.\ оцветя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Придавам цвят, багра на нещо, правя нещо да стане цветно; обагрям. Още от ранна пролет я [лодката] стъкмих — изтърках подводната боя, боядисах я с червен лак .. После оцветих бордовете й, но така внимателно, като че рисувах с акварелни бои. П. Льочев, ПБП, 26.
