Page:RBE Tom11.djvu/1208

От Читалие
Версия от 17:55, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОХРАНВАМ 1208 ОХРАНИТЕЛ

дружава охрана или някой чиновник от гу-бернаторството. В. Геновска, СГ, 36. На няколко крачки стояха на пост четирима гвардейци от личната му [на Симеон] охрана. А. Гуляшки, ЗВ, 456.

О Охрана на труда. Юрид. Съвкупност от средства за осигуряване на благоприятни, безопасни и здравословни условия на труд. На мястото на срутването бяха Панов, инженер Бонев, инспекторът по охрана на труда, един инженер-проектант и всичките незатрупани миньори от бригадата. Т. Монов, С!н, 236. Охраната на труда у нас е възложена на професионалните съюзи. МПр УШ кл, 86.

— От рус. охрана.

ОХРАНВАМ, -аш, несв.\ охраня, -иш, мин. св. -их, св., прех. С обилно хранене правя човек или животно да надебелее, да затлъстее; гоя, угоявам. Събра всичките ялови крави, биволици и овце, пусна ги на паша из равнината, охрани ги и ги поведе към Цариград. К. Петканов, ЗлЗ, 176. Като изкарам пролет волове, секи ми се чуди как съм ги така отгледал и охранил! Т. Влай-ков, Съч. П, 124. Той се залови за работа. Охрани воловете, стегна колата. Ст. Марков, ДБ, 63. Нощвите им бяха пълни винаги с бели погачи, свинче си охраниха за зимата, дрехи си купиха. Кр. Григоров, И, 54. Достигате до мисълта, че партиите се борят помежду си само за да охранят тия армии от паразити, които влачат след себе си кандидати за служби, службогонци. К. Величков, ПССъч VIII, 145. охранвам се, охраня се страд. и възвр. На пленниците им предстоеше дълъг път с много премеждия и затова трябваше да се охранят, да се позасилят. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 72. ОХРАНВАМ СЕ несв.\ охраня се св., непрех. 1. Ставам пълен, дебел, тлъст от обилно хранене; угоявам се. Стават сутрин,.., качват се на кабриолета и хайде на чешмата. .. И от водата ли е, от що ли, ама кога дойдоха, бяха сухи като клечки, пък сега са се охранили като шопари. Г. Ка-раславов, Избр. съч. II, 187. Сомовете зиму-ват във вирове по много заедно. Напролет те отиват в пълноводни места, където се охранват и размножават. Зоол. VII кл, 74. Вълкът лежеше на самия бряг. Това бе голям охранил се хищник със сива и лъскава козина. Н. Попфилипов, РЛ, 110.

2. Прен. Натрупвам богатство, забогатявам.

— Мани го! — замахна пренебрежително с ръка Тюлев. — Той се е охранил... на него аз вяра му нямам. Казват — купил си голяма къща в София. Г. Караславов, ОХ IV, 91.

OXPÄHBAHE ср. Отгл. същ. от охранвам и от охранвам се. Той им разказа за живота на фронта, за влошаването на храната, за кражбите във военните складове, за охранването на тиловашките началства. Г. Караславов, ОХ I, 378. Продължителната липса на мазнини довежда до лошо охранване, до отслабване на защитните сили на детето. Ив. Вапцаров и др., ДБ,

95. Младите токачки бързо растат и на 5-месечна възраст тежат 1,5 кг, а някои по-родисти екземпляри достигат по-късно при добро охранване и до 2,5 кг. ВН, 1961, бр. 309Ь, 4.

ОХРАНЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от охраня като прил. Който е пълен, дебел, тлъст, който се отличава с телесна пълнота, с гладки и закръглени, заоблени форми (поради добро, обилно хранене). Това беше възстар човек, едър, дхранен, величествен и важен като цар. И. Йовков, Ж 1945, 64. В съседните села мъчно може да се отиде, и то само с шейна, запрегната с два чифта охранени коне. И. Петров, НЛ, 7. Между кочиите бързаха пеши слуги и тичаха едри охранени кучета. Ст. Загорчинов, ДП, 110. Готвачът се изпъна. По охраненото му лице лъсна самодоволна усмивка. Д. Добревски, БКН, 105. Генералът и тоя път не отговори. Едрата му охранена фигура сякаш изведнаж са смали. П. Вежинов, ВП, 146. Охраненитеигърбове на конете се наредиха като риби. Й. Йовков, В АХ, 194.

ОХРАНЕН2, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Който е свързан с охрана, който служи за охрана; охранителен. Можеше да свали на брега десетина души от хората си да го пазят .. Корабникът тичаше из града с десетки охранни моряци, а след него на пристанището пристигаха каруци с хляб и солено месо. Д. Добревски, БИ, 223.

ОХРАНЕНИЕ ср. Остар. Книж. Охрана, опазване, защита. В това село имаше няколко конни полка, а пред него на няколко километра една пехотна рота беше в стра-жево охранение. Й. Йовков, Разк. П, 233. Охранението на Конституцията ся въве-рява на патриотизма на всички българи. П. Р. Славейков, ПХС, 95. Трябвало е да се вземат мерки за охранението на горите от разхищавание. Бълг., 1902, бр. 532, 3.

— От рус. охранение.

ОХРАНЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от охранен1. Добрата охране-ност и закръгленост, която имаха овцете при техния внос, сега в приплодите липсва. Пр, 1953, кн. 1, 26. Достигането на определена степен на охраненост [на рибите], на натрупване на резервни храни в тялото дава началният сигнал за далечния път. П. Коларов, РП, 45.

ОХРАНИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Остар. Книж. Пазач, пазител, защитник, страж, блюстител. Той беше се присъединил от снощи с горещина към движението и сега беше един от главните охранители на реда и сигурността в столицата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 215. Ставаха пъдари,.., субаши, охранители на българските села. 3. Стоянов, ЗБВ III, 217.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл