ботните часове на четири. ССГ (превод), 122.
3. Рядко. Ловец. Приятелят, на когото приятелството ся относя само за ползата му, подобен е на един ловец (охотник), който хвърля пшеницата си за свое користо-любие, а не да нахрани птичките. А. Гра-нитски, ПР (превод), 86. • Обр. Не доверявайте нищо Ганчеву, защото тоя господин е един оскърбително своеобразен охотник на чужди тайни. М. Кремен, РЯ, 149.
ОХОТНО нареч. С охота, с желание, готовност. Мисля, че той [Ивайло] лицемереше и ще приеме Мариината ръка тъй охот-но, както прие и ключовете на Търново. Ив. Вазов, Съч. XXI, 88. Тая работа ми се харесваше и аз охотно я вършех. Т. Влай-ков, Пр. I, 166. Министрите отговаряха охотно на интерпелациите. С. Радев, ССБ
1, 209. Той [Ем. Станев] си има свои възгледи и при повод охотно ги излага. Ив. Са-рандев, ЕС, 141.
— А. Дюма, Наполеон Бонапарт (превод), 1850.
ОХРА ж. 1. Природно изкопаема минерална боя с бледожълт или жълточервени-кав до кафяв цвят. Къщата на Джупуните се намираше на долния площад, срещу читалището. Двуетажна, измазана с охра. Ем. Станев, ИК I и II, 20. Вляво, преди да се стигне до площада, се хвърляше в очи боядисаното с охра здание на Пощовата аптека. К. Константинов, ППГ, 43. Пред палатката от мъх, охра и цветни камъни е направена емблемата на бригадата. Г. Кара-славов, ПМ, 48. За бои щяха да му служат бучка охра, въглен и бяла глина. П. Бобев, ОН, 42. Охрата се използва широко в живописта. Жълта охра. Червена охра.
2. Прен. Бледожълт или жълточервен до кафяв цвят. Зелено беше дори небето, замрежено от топлата охра на изгрева. С. Се-верняк, П, 218. От градчето край пролива излезе бързоходен пилотски катер, боядисан в плътна охра. П. Вежинов, ДМ, 28.
— Гр.шхра.
ОХРАБРЕЯ. Вж. охрабрявам2.
ОХРАБРЯ. Вж. охрабрявам1.
ОХРАБРЯВАМ1, -аш, несв.; охрабря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Вдъхвам някому храброст, смелост, кураж, правя някого храоър; окуражавам. Той ся уплаши, но Бог му прати Ангел, за да го ох-рабри. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 142. Ох-раорява ме надеждата, че скоро ще стигнем Бялата вода, за да си починем и се подкрепим. Ив. Вазов, Съч. XVI, 22-23. Tue няколко думи охрабриле нашия херой до такава степен, щото той повдигнал главата си и повторил твърдо .. думите на майка си. Л. Каравелов, Съч. VII, 39. Мъжеството поддържа и охрабрява войските му. Н. Михайловски, ПТ (превод), 185. охрабрявам се, охрабря се страд., възвр. и взаим. Редиците се скъсаха и на купчини, на купчини, по трима, по четирима, като се подканяха и охрабряваха един друг, притичваха хора и лягаха и те на пътя зад първите. Ст. За-горчинов, ДП, 493. "Целта на учителските събори е да са образуват самите учители взаимно,.. да са насърчават и охрабряват взаимно. У, 1871, бр. 1, 337.
ОХРАБРЯВАМ СЕ несв.; охрабря се св., непрех. Ставам храбър, придобивам храброст, смелост, кураж; окуражавам се, охрабрявам2. Всички се охрабриха от това, че станаха мнозина, и гласовете се чуваха отвсякъде все по-високи. Ст. Загорчинов, ДП,
81. Български народе!..; охрабри са да изгоним турците из святата наша земя. НБ, 1876, бр. 11,41.
ОХРАБРЯВАМ2, -аш, несв.; охрабрея, -ееш, мин. св. охрабрях, прич. мин. св. деят. охрабрял, -а, -о, мн. охрабрели, св., непрех. Рядко. Ставам храбър, придобивам храброст, смелост, кураж; охрабрявам се, окуражавам се. Хасан ага, когато беше добре пиян, охрабряваше. Ив. Вазов, Съч. XXII, 189.
ОХРАБРЯВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от охрабрявам* и от охрабрявам се.
ОХРАНА ж. 1. Дейност, работа за осигуряване безопасността на някого или нещо, полагане на грижи за сигурността на някого или нещо, за предотвратяване на нещо лошо, нежелано; пазене, охраняване. Тия малки сили., бяха достатъчни за охраната на непристъпния Царевец. Ив. Вазов, Съч. XIV, 141. Мисля, че трябва да засилите охраната си. Имам сведения, че тая нощ ще ви обкръжат въстаници, за да ви свалят.
В. Геновска, СГ, 307. Предвидливият Илков беше организирал охрана на митинга и манифестацията. Г. Караславов, ОХ П, 662. Няма кътче от грамадното производство на комбината, където службата по техническа безопасност да не е надникнала и да не е изработила правила за охрана на човешкия живот. В. Ченков, ЗХ, 67. Основните вътревидови отношения имат голямо значение за запазването на вида. Те започват да се проявяват още при търсенето и събирането на партньорите от двата пола,.., при охрана на района за гнездене. Биол. IX кл, 1981, 49. Въоръжените работници се заели с охраната на учрежденията и поддържането на реда. Ист. X кл, 119. Охрана на земните недра. Противопожар-на охрана.
2. Отделен човек или организирана група от хора, които се занимават с такава дейност, изпълняват такава задача. Ако успее да избяга, ако смогне да се откопчи от охраната, тогава вече ще мисли за по-нататък. Г. Караславов, Т, 109-110. Оказа се, че е повикана не само охраната на зданието, но и охраната на почти всички по-важни политически обекти. Др. Асенов, ТКНП, 18. Новият губернатор му предложи да го при
