ОХОЛНОСТ 1206 ОХОТНИК
свят зад стената на хотела — ставам и отварям вратата. М. Яворски, ЕСВ, 154.
ОХОЛНОСТ, -тта, мн. (рядко) -и, ж. Отвл. същ. от охолен. Хубави бели къщи със светнали на слънцето прозорци, градини, черкви. Всичко това говореше за невероятни удобства, за рхолност и чистота, за топли огнища. И. Йовков, ПК, 76. Цялата наредба показваше, че някога в тази къща е имало охолност и комфорт. Ем. Станев, ИК I и П, 219. Войната ли разклати нервите ми, или те затлъстяха от охолност? Г. Стаматов, Разк. I, 75. Всемирна пъстра сган, безкрайна смес от разни/ язи-ци, племена, лица и облекла! / Какъв сбор, суета и охолности празни. Ив. Вазов, БМ I, 122.
охолство, мн. (рядко) -а, ср. Изобилие от материални блага, състояние на пъл-на материална задоволеност; охолност, благоденствие, благополучие. Тато още повече се издига, неговото положение става по-за-видно и охолството вкъщи още по-голямо. Т. Влайков, Пр I, 102. Тя мислеше, че е тъй естествено да живее в охолство, да има слугини, шивачки, да не се грижи за нищо. Л. Стоянов, Избр. съч. Ш, 393. Природата предлагаше всичко, безчетни богатства, та господарите на земята да прекарват дните си в охолство. А. Гуляшки, ЗВ, 49-50. Еретиците твърдяха едно и също: ако има някой, който да е затънал до гуша в охолство и разврат, това е самият епископ. Й. Попов, БНО, 63.
ОХОТА ж. 1. Книж. Желание. Ситият обяд., отне охотата на другарите му да се качват на острия Кадиин връх. Ив. Вазов, Съч. XV, 97. Цанко отвори уста да каже нещо..; но никой не изяви охота да го слуша и той млъкна. Ал. Константинов, Съч., 302. Той не изоставяше съвсем работата си, но загуби охота към нея, изстина. Д. Талев, ПК, 448. Той е скромен, но говори с охота за своите достижения. Г. Караславов, ПМ, 54. Ботю пееше.. Пееше той с такава охота, щото и дясната му ръка не стоеше мирна, с която той командуваше. 3. Стоянов, ЗБВ III, 44. Ако имате охота да са учите, както са изразявате, то продължавайте да са занимавате и самоусъвършенс-твувате. Ч, 1875, бр. 9,422.
2. Само ед. Остар. Апетит; ищах. Туй „па-рижанче“ ни заведе на втория етаж в ресторанта, и след като заехме първата сво-бодна маса, той се оттегли, като ни пожела добра охота. Ал. Константинов, БПр, кн. 3, 41. Имахме кисело зеле,.., домашна българска луканка с бахар и вълча охота. Ив. Вазов, Съч. VI, 143. Тя изгуби охота и не можеше да яде. Елин Пелин, Съч. III, 71. Дядо поп отчете и благослови софрата, а приятелите, както си докараха добра охота чрез ракийцата, заловиха се сладко, сладко на ядение. Ил. Блъсков, ПБ III, 70.
— От рус. охота. — С. Врачански, Неделник, 1806.
ОХОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. 1. Който проявява охота, желание за нещо, който е изпълнен с охота, желание за нещо; охотлив. Това Общество е било устроено с цел да разпространи помежду народа., религиозно-нравствено пропитание, след като ся забележило, че вече тук-там били основани селски училища и съществували охотни четци. Ч 1871, бр. 8, 239. И подвикванията на козите не бяха вече пъргави и охотни, както пр%з лятото:.. Няма го бодрото „йе! йе!“. Й. Радичков, СР, 7.
2. Който има голям апетит; яшен. Яшен, охотен, има охота, апетит за ядене. СбНУ VI, 237.
— От рус охотный.
ОХОТЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който проявява охота, желание за нещо, който е изпълнен с охота, желание за нещо; охотен. Ние даже можем да посочим наши писатели, които особено държат да им се признае титул и заслуга на художници на селския живот. П. Ю. Тодоров и А. Страшимиров са твърде охотливи и ревниви за такова признание. Б. Ангелов, ЛС,
260. Що [майки] са охотливи.. по-много деца да родят, нека земат дойкини. Й. Стоя-нович, ДСС (превод), 10.
ОХОТЛИВО. Остар. Книж. Нареч. от охотлив; с охота, охотно. Като седна без покана на скемлето, охотливо продължи:
— Е, хайде нека ти е честито. Ст. Чилин-гиров, ХНН, 146. "Аз не съм способен пред много народ да говорим; доволно е малко нещо да бъдат м%не подобни, за да ме слушат охотливо. И. Стоянович, ДСС (превод), 20.
ОХОТНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж.
1. Кандидат; желател. Докторът произнасяше натъртено и важно името на всеки охотник, изразил готовност да вземе участие в излета. Ив. Вазов, Съч. XV, 107. Докато тия заплашвания се отправяха към охотниците за наследството на Александра, Кобургският принц правеше в Петербург постъпки, за да одобри царят неговата кандидатура. С. Радев, ССБ П, 515. Кой да избави жената? Охотник никой нямаше, който да се престраши на тоя гибелен подвиг. Ив. Вазов, Съч. XXV, 111. Дава се., една стипендия, а пък охотници — милиард, сиреч, троица. Назначава се конкурс. Ал. Константинов, Съч., 107. Сё / от толкова охотници за слава / поет ако не найда — барим псе. К. Христов, Избр. ст, 221.
2. Доброволец. „Михалаки, от нашите момци четиридесет души охотници, с тях заедно и ти ще дойдеш с мене.“ Ст. Ботьов, К (превод), 103. Стойността на човешката работа в онуй дело, което е толкоз мъчно, щото, за да се привлекат охотници по него, става нужда да се крати числото на ра
