Page:RBE Tom11.djvu/1199
ОХВАЩАНЕ 1199 ОХЛАДЙТЕЛЕН
о други ргела, а оттука излизат много явления. И. Груев, Ф (превод), 71. Тръсни [платното] и мрътвите пеперуди щат попадат доле сами, без да тя е страх, че ще попада и семято или живите пеперуди, защото тии са ся охванали яко о платното. КН, 1873, кн. 6, 22. Потъналият в морето и о сламка се охваща. Н. Геров, РБЯIII, 435.
2. Прен. Залавям се, заемам се с нещо; захващам се. Всичко това насръчи врътопча-не да ся охванат и о по-големи работи. Лет., 1869, 132. В своите грижи за народно-то ни просвещение това Дружество ся е охванало, за да посрещне най-голямата нужда, която ся усеща засега в народа ни. Лет., 1871,239.
3. За растение — хващам се, прихващам се. Песъчливата пръст е несгодна, защото е сипкава, та корениете на pqcmenuemo не могат да ся охванат добре. И. Груев, Лет, 1872,235.
ОХВАЩАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от охващам и от охващам се.
— Н. Геров, Рсчннк на блъгарский язик, 1899.
ОХКАМ, -аш, несв., непрех. 1. Викам, издавам възклицание „ох“ многократно, обикн. поради болка, физическо или душевно страдание, мъка или уплаха, учудване, изненада и под.; стена, пъшкам. Мъките на Катерина бяха започнали. Тя се сдържаше да не охка, да не вика. Д. Талев, ЖС, 396. Цял ден и цяла нощ старата стена, охка, моли се. Чак на другия ден сутринта огънят й попремина. Г. Караславов, Тат., 238. Той не можеше рщр да продума, само охкаше и пъшкаше. И. Йовков, Ж 1945, 224.
2. Прен. Оплаквам се от някого или от нещо (обикн. често, постоянно). Само охка и се вайка, все силиците не й стигат, много работа, много проблеми имала, а замина на екскурзия по Средиземноморието.
О Ахкам и охкам; Да ахкам и да охкам. Разг. Изразявам много голямо възхищение, удивление от нещо. Много ахкаха и охкаха по балната й рокля. А Смееш ми се, ама има да ахкаш и да охкаш като спечеля от тотото.
ОХКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от охкам. Десетина ранени са отнесени от своите другари с вайкане, охкане и псувни.
Н. Хайтов, X, 284-285. — Трай, бабо, за хубост — дърдореше неловко суровият старец след всяко охкане на внука. Д. Вълев, 3, 112. По целия път отляво и отдясно чуваше отчаяните охкания на ранените. П. Ве-жинов, ЗЧР, 227. Докторът извършваше леки операции на абсцеси, чуваха се степания, детски писъци, охкания и въздишки на облекчение. Ем. Станев, ТЦ, 35.
ОХКАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж Охкане. Отчаяно охкание от пресипнали гласове.. са чувало по сичката черкова. 3. Стоянов, ЗБВ III, 289-290. Първият му [на детето] вик е едно охкание. Ч, 1871, бр. 7, 222. Счу ми се наблизо страшно пъшкание и охкание. Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 5,
5. Нито едно охкание не произнесъл българският юнак през сичкото време на ампутацията. СПл, 1876, бр. 16, 64.
ОХЛАБВАМ, -аш, несв.; охлабя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя нещо стегнато или опънато, обтегнато, да стане хлабаво, по-хлабаво; разхлабвам. Ябанджията се оглеждаше неспокойно — не беше каил в тясното да няма разбойници — и не охлаб-ваше поводите. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 100. охлабвам се, охлабя се страд. Дължи се [късането на нишката] най-често., на голяма обтегнатост на долния конец. Долният конец трябва да се охлаби. Н. Афлатарлие-ва и др., ТДО, 42.
ОХЛАБВАМ СЕ несв.; охлабя се св., непрех. Ставам хлабав, по-хлабав; разхлабвам се. Той се доближи до нея и леко я прегърна.. — Чаканият, така дълго чаканият... — прошепна най-после тя и опря глава на рамото му. Той се вслуша и изведнъж прегръдката му се охлаби. М. Грубешлиева, ПП, 142. Възелът постепенно се охлаби.
ОХЛАБВАНЕ ср. Отгл. същ. от охлабвам и от охлабвам се. С охлабванетр на превръзката болката малко се ycjiokou:
ОХЛАБЯ. Вж. охлабвам.
ОХЛАДА, мн. няма, ж. Книж. Рядко. Охладняване, охлаждане. Много пъти Йовков идваше до невъздържаност и охлада към хората, които, тъй или иначе, наблягаха на нуждата от огражданяване на нашата литература. Ст. Загорчинов, СбА-СЕП, 369. При това се прибавяше още едно обстоятелство, което не можеше да не предизвика., известна охлада между Апри-лова и Григоровича. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 221.
ОХЛАДЕЯ. Вж. охладявам1.
ОХЛАДИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Инсталация, съоръжение за охлаждане, изстудяване. За да не се разваля млякото при съхраняването, то се охлажда в открити или закрити охладители. Н. Димов и др., ТМ, 298. Употребяват се също и охладители със смесено (водно или въздушно) охлаждане, както е например при автомобилите. Д. Вълков, X, 32. В колите на богатите хора също има монтирани въздушни охладители, които поддържат ниска температура вътре дори при най-голямата горещина навън. Б. Темков, И, 8.
ОХЛАДЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Техн. Който се отнася до охладител или служи като охладител, който е предназначен за охлаждане. Охладителна инсталация. Охладителна система. Охладителна течност. Охладителна среда.
2. Който охлажда, разхлажда; охлаждащ, разхлаждащ. През лятото доле се сгрява повече от планините., поради липса на ло
