матически величини чрез други по-прости или по-известни, апроксимирам се страд.
АПРОКСИМИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Мат. Отгл. същ. от апроксимирам и от апроксимирам се.
АПРОПО нарен. Книж. Само като вмет. дума. Между другото, във връзка с това. — Така и така тоя трудов ден си го провалил, ела да се видим за малко. Ще уредя въпроса със шефа ти. Апропо, и той е при мене, така че ще го уредим на място. Л. Дилов, МСП, 175.
— Фр. a propos.
АПРОПРИАЦИЯ ж. Книж. Присвояване, обсебване на нещо. Апроприация на частната собственост.
— От лат. appropriatio.
АПРОПРИЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Присвоявам, обсебвам нещо. апро-приирам се страд.
АПРОПРИЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от апроприирам и от апропри-ирам се.
АПРОШ м. 1. Печат. Разстоянието между буквите, между думите при печатарски набор.
2. Само мн. Остар. Воен. Зигзагообразни ровове, предназначени да улеснят атакуването и превземането на укрепление.
— Фр. approche.
АПСАНА ж. Остар. Затвор; хапсана. Оставихме колите и тръгнахме с чичо да търсим апсаната — затвора. П. Росен, ВПШ, 170. По-добре е в апсаната / въшките да въда, / отколкото при Махмуда / шпонин да бъда. Л. Каравелов, Съч. I, 55.
— От араб. през тур. hapisane. — Друга (диал.) форма: апцана.
АПСАНДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Остар. Служител, пазач в затвор. Ка ойдоше дълбоко зандане, / тамо има вода до колена, / тамо има шавар до рамена, .. Тамо са си Марка намерили. / Па говору църни ап-санджии. Нар. пес, СбНУ XLIII, 45.
АПСИ`ДА ж. 1. Архит. Полукръгла, по-рядко правоъгълна или многоъгълна засво-дена ниша в стена на постройка.
2. Архит. Полуцилиндрична или многостен-на изпъкнала част на постройка, засводена с четвъртит купол.
3. Архит. В култовите сгради част от олтара в източния край на църквата или място за хора (певците) край северната и южната стена пред олтара.
4. Само мн. Астрон. Крайните точки на голямата ос от елипсата на небесно тяло.
— От гр. ац/ц, -1805 ’кръг, свод’ през фр. abside. — Друга (диал.) форма: абси`да.
АПТЕКА ж. 1. Заведение, в което се продават готови или приготвени по лекарска рецепта лекарства, а също превързочни материали, предмети за обслужване на болни и под. — Аз като отидох в аптеката да купя лековете за Петка, зех и тоя, дето бе го написал докторът за вашето детенце. Т. Влайков, Съч. II, 64. В аптеката на лечебницата имаше много ценни и редки за партизаните лекарства: спирт от 95 градуса, кислородна вода, йод, железни капки, мехлеми за рана, марля, бинтове, хинин, аспирин и т.н. К. Ламбрев, СП, 131-132. 2. Комплект от най-необходимите лекарства за даване на първа помощ; аптечка. В тези пунктове са организирани читални с библиотеки и подвижни аптеки. А Домашна аптека.
АПРОКСИМИ`РАНЕ
— От гр. атто^кт! ’склад’ през рус. аптека. — Друга (остар) форма: апотека.
АПТЕКАР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице със специална фармацевтична подготовка, което работи в аптека; фармацевт. Аптекарят, като приготвяше лекарствата, често поглеждаше тоя селянин. И. Йовков, ЖС, 60. 2. Притежател на аптека със специална фармацевтична подготовка.
АПТЕКАРКА ж. Жена аптекар. Иззад тресавището вървяха доктор Василев и дъщерята на Иван Касабов, която, както се хвалеше баща и`, скоро щяла да свърши за аптекарка. Г. Караславов, СИ, 69.
АПТЕКАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до аптекар. Аптекарски стъкла. Аптекарски помощник. Аптекарски материали. Аптекарски работник. Аптекарски везни. 2. Който се отнася до аптека. О Аптекарска доза. Разг. Извънредно малко. Оля сипваше мъничко, слагаше на вилицата аптекарски дози и едвам отваряше устни. Г. Стаматов, Разк. I, 70. Меря с аптекарски везни. Разг. 1. Меря извънредно точно. 2. Проявявам излишна педантичност, дребнавост в нещо.
АПТЕКАРСТВО, мн. няма, ср. 1. Наука за действието на лекарствата върху организма и за начина на приготвянето и употребата им; фармация. — Вие имате диплома на отличник — запишете медицина или зъболекарство. Или най-малко — аптекарство. А. Гуляшки, МТС, 19. Следвам аптекарство.
2. Занятие на аптекар (в 1 знач.) Григор остана в Пазарджик като аптекар, и ако се не лъжа, и досега е там, само че е зарязал аптекарството. К. Величков, ПССъч. I, 25.
АПТЕРИКС м. Зоол. 1. Киви1. Apterix australis.
2. Като прил. Безкрил.
— От гр. атс6ко7гп ’безкрил’ през фр. aptlerix.
АПТЕРОЛОГИЯ ж. Зоол. Дял от зоологията, който изучава безкрилите птици.
— От гр. алтеро<; ’безкрил’ + А,оуо<; ’наука’.
АПТЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от аптека. Нашето население в огромното
АПТЕЧЕН
396
