Page:RBE Tom11.djvu/1060
не към Широка лъка, бучеше вече долу пред хотела. Д. Калфов, КР, 80.
— От фр. autobus. Друга форма: о т о б ю с.
ОТОБУСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Остар. Прил. от отобус. Отобусна спирка. Отобусно депо. Отобусно движение.
ОТОГРАФЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Спец. Прил. от отография; отографически.
ОТОГРАФЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Отографичен.
ОТОГРАФИЯ ж. 1. Дял от анатомията, в който се изучава устройството на ухото. // Тази наука като учебен предмет.
2. Учебник по този предмет.
ОТОДЕВЕ нареч. Диал. От преди малко време; неотдавна. — Е, тогава работата е друга, ще стана, няма какво да правя... Че да ми беше казал отодеве, та да не се разправяме толкова време. СбХ, 128. — Понеже твоята честност, с която отодеве се хвалеше, се доказа, понеже ти с клетва искаше и мене, градскаго началника да излъжеш,.. ще бъдеш занапред записан в градския ми списък като лъжец, крадец и клет-вопрестъпник. Лил., 1884, кн. 7, 36.
ОТОДЕВЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Който е от преди малко време; неотдавнашен.
ОТОЖДЕСТВЯ. Вж. отождествя-вам.
ОТОЖДЕСТВЯВАМ, -аш, несв.\ отождествя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Отъждествявам. Ако останеше на тях [нашите специалисти], убедени сме, че те .. нямаше да отождествяват инцидентите на еврейски гонения в Русия с безправната ендемическа мизерия на българите под турска управа. Пряп., 1903, бр. 11, 1 Но жена, която намерва препятствия, за да направи мъжа си добър, не тряба да са отчайва.. като има предвид, че природата и законът я отождествиха със съпруга й. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 73. отождест-вявам се, отождествя се страд. Политиката не може да се отождестви с изкуство, а социалната философия не може да замести един трактат из областта на естетиката. РД, 1949, бр. 17, 2
ОТОЖДЕСТВЯВАМ СЕ несв.\ отождествя
се св., непрех. Остар. Книж. Отъждествявам се. Той се беше отождествил напълно с новия си сан.. Мирското лице беше изчезнало в духовното. К. Величков, ПССъч. VIII, 77.
ОТОЖДЕСТВЯВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от отождествявам; отъждествя-ване.
ОТОК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Подутина по тялото на човек или на животно. Перушан, русо и слабо момче, беше с ужас-но подуто лице. Големи отоци от ухапванията на пчелите закриваха очите му, обезобразяваха челото и бузите му. Ив. Карановски, Разк. I, 125. Лицето му беше цялото в кървави отоци, дясното му око полузатворено. Кл. Цачев, СШ, 12. При някои заболявания, най-често на сърцето и бъбреците, в кожата се събира повече тъ-канна течност. Така се образуват отоците. Оток се образува и при запушване или притискане на лимфоносни съдове,., при ухапване от отровни змии, насекоми и прочие. Анат. VIII кл, 84.
ОТОКАР м. 1. Транспортен автомобил. Забележителна е каменната катедрала „Света Мария“.. Докато чакаме другите, които идат след нас с отокари, разглеждаме тази черква. Кр. Белев, 3, 65-66. Дори един виенски професор не си спомни София на коя държава е столица. Да, да: това стана при едно пътуване с отокар. Ас. Златарев, Избр. съч. II, 372.
2. Самодвижеща се платформа за пренасяне на стоки на малки разстояния.
— От фр. autocar.
OTOKÀPEH, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до отокар. Отокарен завод.
ОТОЛИТ м. Анат. Твърдо образувание в ушната кухина, част от органа на равновесието у човека, у всички гръбначни и у някои безгръбначни животни. Общо взето обаче, органите у сциеновите риби са добре развити.. Отолитите им (слуховите камъ-чете) са големи и с по-сложни съчетания. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 57.
— От гр. ouç, cùtoç 'ухо' + гр. Xivoç 'камък', през лат. otolithi.
ОТОЛЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Анат. Прил. от отолит; отолитов.
ОТОЛИТОВ, -а, -о, мн. -и. Анат. Прил. от отолит; отолитен.
ОТОЛОГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който се отнася до отология; отологически.
ОТОЛОГЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Отологичен.
ОТОЛОГИЯ ж. 1. Само ед. Дял от медицината, в който се изучават устройството, функциите и болестите на ухото. II Тази наука като учебен предмет.
2. Разг. Учебник по този предмет.
OTOMÀH м. Остар. Отоманин.
— Тур. от собств. Osman през фр. ottoman.
ОТОМАНЕЦ, мн. -нци, м. Истор. Османски турчин; османлия. Казал бе той [Петко] на четниците, че харамийството е остаряла работа, че ще трябва да земе ум и поука от люде, премерили вече силите си с отоманеца. Ст. Сивриев, ПВ, 52-53. Осмият член на турската конституция казва: „Синките поданици на империята, без различие ще са викат отоманци, каквато и вяра да изповядват“. НБ, 1877, бр. 60, 233.
