Page:RBE Tom11.djvu/973

От Читалие
Версия от 17:45, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


22. Борис замълча и отдъхна. Огледа чер-тога. Всички бяха много развълнуванц.. Нима го бяха разбрали от една дума? И. Вълчев, СКН, 490. Къде ли ще бъде някога последното място на почивка за уморения в пътя на живота?.. Дали чужда ръка ще ме зарови бозна де в някоя пустиня? Или ще отдъхна аз на брега на някое море? П. П. Славейков, Събр. съч. V, 42. Най-после отдъхна и рече: „Конец!“ / На житие ново, аз турих венец. Ив. Вазов, Съч. I, 188.

ОТЪХВАМ СИ несв/, отдъхна си св., непрех. 1. Отморявам се, почивам си, обикн. кратко време. Изкачиха последната височина и спряха на открито да починат. Овчарите веднага легнаха върху тревата, за да си отдъхнат от бързото ходене. К. Петканов, ЗлЗ, 211. Ами я слизай от коня, момко, че да си отдъхне добичето, па и ти сам да си отдъхнеш! Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 382. Той често отсядаше до изворчето, отдъхваше си от скитането и горещините и след това си се прибираше. Г. Кара-славов, Избр. съч. VI, 2/8. Няма по-прият-но чувство,.., след като си се уморил от пътя в планината, да достигнеш хижата.. И радваш се, че си минал суровата планина.. и най-после си отдъхваш край печката, със сребърния чайник. Ламар, ПР, 75.

2. Успокоявам се след някое вълнение, тревога. „Необяснима смърт“! Значи, той не знае. Тя не е подозряла нищо, или не е имала време да каже, че е била тука. Отдъхвам си малко... Ив. Вазов, Съч. XXI, 94. Питам хотелиера: — Има ли стая? — Има.. Отдъхнах си. Заведе ме той в една голяма стая. СбАСЕП, 181. Как дълбоко и страш-но ги презира той! Да можеше, би ги помел с един замах в морето. И му се струваше, че целият град би си отдъхнал, че всичко там би се преобразило! Г. Караславов, Избр. съч. V, 349.

3. Рядко. Поемам дъх, въздъхвам дълбоко, обикн. след силно душевно напрежение или умора. Нанашки страдаше от задух и трябваше често да си отдъхва. П. Славин-ски, ПЗ, 115. Той поемаше чистия утринен въздух, с целите си гърди, задържаше го там като някакво съкровище и поруменял след това, дълбоко и облекчително си отдъхваше. Кр. Велков, СБ, 13.

4. Рядко. Умирам, издъхвам. Умри, па си си рахат!.. Като легнеш у черната — там си отдъхнеш, па ти е леко — леко! М. Георгиев, Избр. разк., 72.

ОТДЪХВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отдъхвам и от отдъхвам си. За народа възцаряването на Владимир бе едно отдъх-виане, защото бе сменил един омразен човек. И. Вълчев, СКН, 617. Без отдъхване бягал, докато достигнал Геллеспонт. Н. Михай-ловски и др., ОИ (превод), 188.

ОТДЯВАМ1, -аш, несв/, отдяна, отде-неш, мин. св. отдянах, прич. мин. страд. от-дянат, св., прех. Рядко. Издявам, изнизвам, изтеглям, измъквам вдянат в игла конец, от-дявам се, отдяна се страд.

ОТДЯВАМ2, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Поемам отговорност, отговорен съм, отговарям за нещо извършено, като понасям последствията, страдам, тегля поради нещо или някого. Нали ти казвам, за даването мен се дират, и аз се отдявам. Доде пазарен ден, ако купя нящо, купено е в къщи, ако не — така си минуваме. Т. Влайков, Съч. II, 84. На каквито легки условия и да е основана банката, все требува членовете й да ся погрижат да турят вредни, опитни и почтени хора за настоятели на банката, а това най-много требува, когато всякий член отдява само за колкото има вложено. Лет., 1874, 220. Всичките ни работи на тоя свят., всичко извира из това истинско практическо уверение, че волята е свобод-на. Ако да не бяше така, то отде доде би било да оргдява чловек на всичко, чтото си връши? И. Груев, СП (превод), 143. Отсега нататък ако ся не оправим.., то никой няма да ни е крив, а сами ние и нащите народни владици има да отдяваме. И. Груев, КН 4 (превод), 60.

ОТДЯВАНЕ1 ср. Рядко. Отгл. същ. от отдявам1 и от отдявам се.

ОТДЯВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отдявам2.

ОТДЯЛАМ. Вж. отдялвам.

ОТДЯЛВАМ, -аш, несв/, отдялам, -аш, св., прех. С дялане отрязвам, отсичам част от дърво, камък и под. Отдяла клонките и направи колчета за доматите.

ОТДЯНА. Вж. отдявам1.

ОТДЯСНО нареч. 1. На място или в посока откъм дясната страна; вдясно. Противоп. отляво. — Ето оттук нагоре ще вървите. На двадесетина крачки има отдясно вратичка за нашия двор. Ем. Станев, ИК I и II, 182. Над нас свирят гранатите с отмерено постоянство, с остър, противен звук и се пръскат нейде в скалите отдясно. Л. Стоянов, X, 13. Отначало нищо не се виждаше, слеф туй отляво и отдясно се белна снегът. И. Йовков, Ж 1945, 72. Тя [Цана] седеше отдясно до майка си, ядеше от своята паница и се кокореше ту към тоз, ту към онзи. Д. Немиров, Б, 35.

2. От страна на десни политически течения. Всичко това предизвикваше недоволство каквото отляво — искания за решителни реформи и мерки за ускоряване на икономическото развитие, така и отдясно — съпротива срещу държавното участие в икономиката. Т. Кюранов, АП, 47. И така се идва до 30-те години — „времето на цар Борис“.. Това е времето на военните доставки.., на постепенно "уравновесяване на

ОТДЪХНА. Вж. отдъхвам.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл