Page:RBE Tom11.djvu/810

ОСКЪРБЕНО 810 ОСКЪРБЛЯВАМ

VIII, 130. Голямо оскърбение беше за глогова, у когото не можехме да сварим да идем. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 553. Аз съм твоят баща, за когото ти претърпя толкоз оскърбения от дръзките неловеци. Н. Ми-хайловски и др., ОИ (превод), 114.

ОСКЪРБЕНО. Нарен. от оскърбен; наскърбено, обидено, огорчено. — Ти май не ме позна, Василий — рече Кузман малко оскърбено, протягайки ръка. Ст. Загорчи-нов, Избр. пр, III, 189. — Обзалагам се, че идваш за първи път на среща — произнесе той [Борис], като забеляза вълнението й. — Не е за първи път — излъга тя [Ирина] оскърбено. Д Димов, Т, 15. Кучето ме погледна оскърбено и виновно, сетне се наведе, помириса следите. А. Каралийчев, СР,

109.

ОСКЪРБЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от оскърбен; наскърбеност. Изпитото от безсъница лице на Щит и меч., изразяваше се все по-остро и по-ост-ро, изправено сред спящата нищетц, човешката оскърбеност и озлобление. И. Радичков, ВН, 12.

ОСКЪРБЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Човек, който оскърбява някого. И той е приготвил няколко съболез-нователни думи за мене и толкова руга-телни за оскърбителя ми. Ив. Вазов, Съч.

IX, 114. Оскърбеният обикновено мъсти със смъртта на оскърбителя. Знан., 1875, бр. 16, 246. Оскърбленията на един мъртвец, макар и достоен за презирание през живота му, падат върху оскърбителя. Пряп., 1903, бр. 10, 1.

ОСКЪРБИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който оскърбява; обиден, огорчаващ. Забелязах, че в разправиите си с набралите се около му селяни той се пазеше от остри и оскърбителни думи. Ц. Церковски, Съч. III, 175. Командирът на Балканския полк капитан Петров бе клел войската във временното правителство и бе държал против княза крайно оскърбителна реч. С. Радев, ССБ II, 57. — Колко си жесток! Не намираш ли, че желанието ти е оскърбително, светотатствено? — Не! Искам да зная всичко — каквото и да бъде то. Г. Стаматов, Разк. II, 187. В дълбините на погледа му Фани прочете оскърбително недоверие. Д. Димов, ОД, 183. Те разпръскат и цяла мрежа гнусни сплетни за жена му, а него отрупват с анонимни писма, пълни с оскърбителни подмятания. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 86.

ОСКЪРБЙТЕЛКА ж. Жена оскърби-тел.

ОСКЪРБЙТЕЛНО. Нареч. от оскърбителен; обидно, огорчаващо. Макар че каза „кучият син“, Иван Мразов се изненада, че тези думи не прозвучаха оскърбително в бедната Байдачова канцеларийка. И. Радичков, ВН, 140. Всички поетични представи за света изглеждаха оскърбително глупави. Оглушаващият грохот на неприятелската артилерия и свистенето на снарядите показваха по-убедително от всичко същността на битието. Ем. Станев, ИК I и II, 374. Към унижението пред келнерите.. сега се прибави новото унижение пред човека, който вчера я бе пронизал тъй оскърбително с великодушието си. Д. Димов, ОД, 48.

ОСКЪРБЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма,

ж. Отвл. същ. от оскърбителен. Той беше пълно и решително отрицание на някогашния Матей Матов, грубо и безобразно копие, неузнаваемо до оскърбителност. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 376.

ОСКЪРБЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Несправедливо засягане, накърняване на достойнството, честолюбието на някого; обида. Гоце., не обръщаше внимание на оскърблението, което му беше нанесено, като се вземаше съдбоносното решение без негово знание. П. К. Яворов, Съч. II, 239. — Че какво? Убийство няма помежду им, я? — Да, но има оскърбление. Ив. Вазов, Съч. ХП, 9. 2. Думи, с които се накърнява, засяга достойнството, честолюбието на някого; обида. Ти не си човек, тебе за нищо не те бива. Мюхлюзин! Мюхлюзин! От всички оскърбления, с които го обсипваше баща му, на Тошо най му дотежаваше от тая дума. И. Йовков, ЧКГ, 218. — Как, с такива хаймани ли другаруваш в училище? Обидата беше голяма.. Ала тя със своето детско добро сърце отби оскърблението на баща си. Ст. Чилингиров, ХНН, 232. Колкото повече викаше, повече се разяряваше. Всяка гневна дума докарваше друга no-гневна, укорът — укор, оскърблението — оскърбление. Ив. Вазов, Съч. IX, 154. Едничката обида, едничкото оскърбление, което нанасяше хад-жи Ахил на чувствителната си съпруга, беше думата повторил. Ив. Вазов, Съч. VI, 177.

з. Само ед. Чувството, което се изпитва при несправедливо засягане, накърняване на достойнството, честолюбието на някого; обида. Тогава у българина., се явява чувство на оскърбление, тягостно чувство. Ив. Сарандев, ЕС, 90. — От каква си вяра? Дядо Колю се възмути от подобен въпрос. Той не можеше да се успокои от оскърблението, което му нанесе съдията с такова питане! М. Георгиев, Избр. разк., 197. // Из-

аз на това чувство. Започва работният

ен на господин Аджаров. Влиза в кабинета си и с глас на оскърбление казва на дежурния полицай:.. К. Странджев, ЖБ, 117. В погледа й се четеше оскърбление.

— От рус. оскорблснис. — Друга (остар.) форма: оскорблснис.

ОСКЪРБЛЯВАМ, -аш, несв. (остар. книж.); оскърбя, -йш, мин. св. -йх, св., прех.