Page:RBE Tom11.djvu/676

От Читалие
Версия от 17:34, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОПРАСЯМ, -яш, несв.у опрася, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Опрасвам. опра-сям се, опрася се страд.

ОПРАСЯМ СЕ несв.\ опрася се св., непрех. Разг. Опрасвам се.

ОПРАСЯНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от опрасям и от опрасям се; опрасва-не.

ОПРАША. Вж. опрашвам.

ОПРАШВАМ, -аш, несв.\ опраша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Посипвам, покривам нещо, някого с прах, правя някой или нещо да станат прашни; изпрашвам, напрашвам. По пътя край реката топлият вятър влачеше облаци прах. Кольо си запушваше носа от зловонията и се ядосваше, задето мина оттук, понеже опрашваше новия си костюм. Ем. Станев, ИК III и IV, 363. Отде се свила вирушка, /.. / бела Драгана посипа, / цървен хи фустан опраши. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 2. Та ме хвърли на купище / да ме ровят кокошкине, / да ме дуе силен вятер. / Кога мине малка мома, / да йопрашем мома поли, /мома поли и ръкаве. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 179. А Маринка отговаря: / — Не ми лопай, не ми тропай, / че ми опраши жълти чейли. Нар. пес., СбВСт, 264. Па си гуорет Сминдаричица деойка: / Хат да хи дадем сито и решето: /жито да отсее, жито и пшеница, / лице да опраши, дано погрознее. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 38.

2. Бот. Пренасям тичинков прашец върху плодника (близалцето) на цвят от растение, като го оплодявам. Жена му, разтревожена, възропта, но той я убеди, че не се нанася никаква вреда, като се откъсне чучката на стъблото и тя взе да опрашва като него. Ст. Даскалов, СД, 551. Те [кръстосвачките] са много търпеливи и деликатни момичета. Треперят над всеки цветец. Изкарват грижливо тичинките, оставят белези, но не бързат да опрашват. А. Каралийчев, ПД, 51. А пчелите сега опрашват / медоносния ябълков цвят. Ел. Багряна, ВС, 27. Мухата увещавала пчелата, / работната и честната пчела: / .. / "Събираш аромати лековити, / цветя опрашваш, рееш се навред /.. / И за какво? — За този дето духа. Хр. Радевски, Б, 31.

3. Диал. Прекопавам; изпрашвам. Сеяло девойче / босиляк по поле, / ни га проладило, / ни га навадило, / ни га опрашило. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 25. опрашвам се, опраша се страд, и възвр. В сложния сенник на моркова има до 1000 и повече бели цветчета. Те имат нектар и се опрашват от насекомите. Бтн V и VI кл (превод), 107. Много от тях [дървесните и храстовите видове] се опрашват с помощта на вятъра. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 70. Фиревица се помъчи да подигне на мъжа си, но не можа.. Фирето се развика. Тодора., дотича да им помогне. — Ще се опрашите, невесто! — каза Фирето. К. Петканов, БД, 56.

ОПРАШВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от опрашвам (от 1 и 3 знач.) и от опрашвам се. Братаница е място тихо. Рай за пчелите. Никога дръвчетата не мръз-нат, опрашването е осигурено. А. Каралийчев, СР, 75. Ние сме свикнали да виждаме цветове, които с приятния си аромат привличат насекомите и тъй се извършва опрашването. К, 1963, кн. 2, 4. Опрашването е процес, при който зрелият тичинков прашец попада върху близалцето на цветовете. Д. Циков, КСКР, 26. Изкуствено опрашване. Кръстосано опрашване.

2. Бот. Процес на пренасяне на тичинков прашец до женските размножителни органи на растението.

ОПРАШЕН, -а, -о, мн. -и. 1. Прич. мин. страд. от опраша и от опраша се като прил. Който има прах по повърхността, облеклото си и под.; напрашен, изпрашен. Матеев започна, без да ще, да си оправя мустаците, да поизчетква с пръсти дрехите си, опрашени, омачкани вече от толкова дни. Д. Калфов, Избр. разк., 358. Той събу опрашените си туристически обуща, постла одеялото на канапето и легна облечен. М. Марчевски, ТС, 61. Облечени в тъмни, груби власеници, те [поклонниците] бяха изморени, опрашени и бледни, но в очите им гореше упование към Бога. Ст. Загорчи-нов, ЛСС, 14-15. И една сутрин чираците ахнаха. Те завариха стария майстор в ъгъла, до стълбите, да грее ръцете си на малка печица. Той беше цял опрашен, пожълтял от умора и безсъние, филцовата му щапка бе натежала от стърготини. Бр. Йосифова, БЧМ, 211-212. През нощта бе преминала буря, та сега въздухът бе чист, опрашените до вчера листа на овошките и дърветата сега лъщяха окъпани. В. Генов-ска, СГ, 239.

2. Бот. За цвят на растение — който е покрит с тичинков прашец и е оплоден.

ОПРАШЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество, състояние на опрашен.

ОПРАШЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Насекомо, което опрашва (във 2 знач.) растения. Тази особеност на пчелите да посещават цветовете на даден вид растения има голямо стопанско и биологично значение. По този начин те се явяват най-добрите и сигурни опрашители на редица важни селскостопански култури. Б. Бижев, СП, 42. Цветовете на много растения притежават мирис.. По този мирис лесно ги намират твърде чувствителните към него насекоми — опрашители. Бтн V и VI кл (превод), 76. // Растение, което опрашва друго растение. Понякога при хибридизацията се използва свободното опрашване. При този случай, растенията на майчиния сорт се засяват в съседство или при обкръжение от растения на бащиния сорт.. При това кръстосване е необходимо растенията да