Page:RBE Tom11.djvu/664
ОПОШЛЯВАНЕ 664 ОПРАВДАВАМ
ните му избледняха, опошлиха се, оситниха се до незабележителност пред шеметното и колосално величие на природата. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 148.
— От рус. опошливать.
ОПОШЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от опошлявам и от опошлявам се; опорочаване. Очевидно тук може да става дума за криво разбиране, за принизя-ване и опошляване на Иовковата традиция. ЛФ, 1958, бр. 12, 2.
ОПОЩВАМ, -аш, несв.\ опощя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Пощя изцяло много неща или всичко; изпощвам, опосквам. А те тлъят по цял ден, спят като порове, мързи ги тях си да опощят, та добичетата ли! Па се чудят защо ние получаваме повече пари. Ст. Даскалов, СЛ, 480. опощвам се, опощя се страд., възвр. и взаим. В главите на децата плъпнали въшки и все в Пекова-та капа влизали. Вол можел да натисне на земята, човек можел да убиеА но да се опо-щи и да се изпари не умеел. И. Вълчев, РЗ, 25.
ОПОЩВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от опощвам и от опощвам се; изпощване, опоскване.
ОПОЩЯ. Вж. опощвам.
ОПРА. Вж. опирам2.
ОПРАВ м. Диал. 1. Оправа ( в 1 знач.); оправия. А в една къща не е ли сичко в една кесия — в една да се туря и от една да се зима — нема ред и оправ в тая къща и нема тя да прокопса. Т. Влайков, Съч. II, 84. "Защо е такъв света, си думам. Кога ще настане оправ?"Т. Влайков, Съч. II, 11.
2. За здравословно състояние — оправяне, подобряване. Тя се още не можеше напълно да се поправи от раждането. Изглеждаше, наистина, че върви към оправ и че силите и здравето й полека се възвръщат. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 286. — Не ми се харесва тоя крак.. Не върви към оправ. Т. Влайков, Съч. II, 231.
ОПРАВА, ми. няма, ж. Остар. и диал.
1. Установен ред, уредба, порядък; оправия.
— Хей, бай Коста! Каква е таз човешка оправа бе? Вие сте учени хора, кажи ми, че по някой път ми се замайва акъля! К. Константинов, СЧЗ, 152. В онези великолепни сгради, към които са обърнати слъзните очи на милиони твои любими създания за оправа, да няма милост, да няма правда! НБ, 1876, бр. 10, 37. Това се забележва особено в ония страни, дето оправата е оставена в ръцете на пристрастното себелю-бие и правдата е под ръцете на няколко личности. Д. Войников, РС, 270.
2. Оправяне, поправяне, изправяне. В предговора си [на Българския сборник] г. Нова-кович изказва няколко добри мисли по бъркотията, която сега владее в писмений ни язик и за оправата на тая бъркотия. ПСп, 1876, кн. 11-12, 211. Не е нужно да казваме, колко е полезно обнародването на такива паметници [на българския простонароден език] и доколко е то нужно за оправата на наший книжен език. ПСп, 1876, кн. 11-12, 211.
3. Направа, изработка. Вгледайте се в оправата на всеки фотообектив и ще видите освен марката му още две данни за него: първо — фокусното му разстояние, и второ — едно отношение, например 1:2. Вл. Харалампиев, ПСС, 122.
4. Разрешение, позволение. Пристъпи пъргав той, край масата застана/и прогърмя: „Добър потаен комитет! / А да не сте се пък събрали на зефет? / Главата, види се, на плещи ви додява...“/И без да чака то ни дума, ни оправа, /пристъпи ядно пак и даде знак с глава / Младену. П. П. Славейков, КП ч. III, 33.
5. Документ, с който се разрешава, позволява нещо (Н. Геров, РБЯ).
ОПРАВАЧ, м. Остар. Човек, който оправя, поправя, изправя нещо; изправйтел2. Който еще с цигарата в уста и при чашата ся показва, че знае за работи, които еще сам не разумява и не постига, и еще да вика и да прекаря чуждите работи, за които други много години са глава разбивали, оня е сега светки юнак.. Тяжко и горко с такива оправачи! Лет., 1869, 117.
ОПРАВДАВАМ, -аш, несв.\ оправдая, -аеш, мин. св. оправдах, св., прех. 1. Юрид. Снемам, отменям отправено към подсъдим обвинение, като го признавам за невинен въз основа на убедително приведени защитни доводи или поради липса на улики за извършено деяние; оневинявам. Противоп. осъждам. При всичките тичания на Нарза-нов и адвоката., привлякоха го заедно с други. Съдиха ги, повечето осъдиха. Нарза-нов и още няколко души оправдаха. Г. Стаматов, Разк. II, 103. Един от тях [членовете на съда], подполковник Станчев, .. в приятелски разговор му каза смеешком: — Не се безпокойте, ще го оправдаем. Ако вземем да тъпчем затворите и с такива като него!... Д. Ангелов, ЖС, 146. Някой си Влади-ков го осъдиха, но го оправдаха, че нямало улики против него. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 88. Я ми кажи ти, ей човече., ти, когото ний тъпчехме из участъците, когото за удоволствие осъдихме на смърт, и пак за удоволствие оправдахме, и отново пак осъдихме, защото тъй изискваше нашият интерес,.. ти какво спечели със своята упорита борба, а? Ал. Константинов, Съч. I, 209.
2. Разбирам причините, поради които някой е извършил нещо нередно и не го смятам за виновен; извинявам, прощавам. Отдавна аз съм чужда за вас, но нямах куража да ви напусна, обаче това мъжествено решение взех едвам оная вечер... помниш, когато гледахме „Нора“, която ти тъй осъди, но която аз оправдавам... Ив. Вазов, Н, 41-42. И по
