Page:RBE Tom1.djvu/336
ставаше ми тъжно и някак си тягостно. Сл. Трънски, Н, 115. Наложи се да ампутират крака му. ампутирам се страд.
АМПУТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ампутирам и от ампутирам се.
АМУДЖА, мн. -джи и — джалар, м. Диал.
1. Братовчед (Т. Панчев, РБЯд).
2. Чичо, байо. Реката е доста голяма и не се минава къде да е, а на добрите бродове не е край да няма пусия. . „Не е кабил да няма пусия, ама нашите амуджи са добри хора... „ П. Росен, ВПШ, 106. — Както виждам, амуджалар, — казваше водачът, — вие никак не приличате на лоши хора, като че за наше добро сте тръгнали. Л. Стоянов, Б, 150. — Вярно, рейсът не е лек, даже напротив. Това не са ти амуджите. Кой знае какви капризни бабички ще ти се тръснат. Сл. Чернишев, ЛО, 74.
— От араб. през тур. amuca.
АМУДЖОВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. Приятел. Хитра лисица беше [Йбрахим]. Съберат ли се сред пазара няколко амуджовци на разговор или няколко селяни българи, токо видеш отневидело изпъкнал пред тях и биля почул нещо от техния разговор. Ил. Блъсков, СК, 11.
АМУЛЕТ м. Малък предмет или знак, който се носи от суеверни хора като магическо средство за предпазване от болести и нещастие; талисман, муска. При разкопките намерихме костен амулет във форма на бумеранг и гривна, изработена от черупката на средиземноморската мида спондилус. Е, 1979, бр. 20, 3. Приближаваш се до него [моряка] и се вглеждаш в голите му ръце. Те носят неизбежната татуировка, рисувана с барут под кожата — тия груби фи-гурки-амулети, които пазят може би по един спомен от Сантос, от Сингапур или от Хавайските острови. Св. Минков, ДА, 18.
— От араб. през фр. amulette.
АМУНИЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от амуниция. Амуниционен склад.
АМУНИ`ЦИЯ ж. Събир. Воен. 1. Съвкупност от вещи в екипировката на военно лице (без дрехите и оръжието), като напр. раница, ремъци за препасване на оръжие, паласка и др.; снаряжение. Бойците се зададоха с песен. Уморени, опрашени, почти с последни сили. Сгърбени под тежестта на своята походна боева амуниция, те едва се мъкнеха. Но пееха. В. Геновска, СГ, 334. Подпоручик Симеонов ме успокои — той щял да уреди един камион да отиде до Пловдив с амуниции и стари шинели за отчитане. Др. Асенов, ТКНП, 275. 2. Предмети за впрягане или яздене на кон, като седла, мундщуци, юзди и под. През двора минаваха войници, подвикваха си един на друг, подрънкваха с бакърените баки, мъкнеха хамути и конска амуниция. П. Вежи-нов, BP, 66. Конят продължаваше да се спъва равномерно по черния път,.. Между тропота се чуваше крк подскърцва старата конска амуниция. Й. Радичков, ВН, 143.
АМПУТИ`РАНЕ
— От лат. ad ’до’ + munitio ’укрепяване’.
АМУНИ`ЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. Помещение към конюшня, в което се държи конската амуниция. — Докараните лица ги въвеждаха в една от конюшните на Втори и Трети ескадрон. Оттам поединично ги водеха в амуничника. Н. Христозов, ПД, 63.
АМУР м. Книж. 1. Само ед. Бог на любовта у древните римляни, изобразяван като крилато голо момче, обикновено с лък и стрели или с рога на щастието в ръка. В ъгъла, на малка масичка, стоеше иконостас, а над съпружеското легло висеше картина, изобразяваща Амур и Психея. Д. Димов, Т, 197.
2. Изображението на бога на любовта. Навред по свода и по стените изпъплюват нежните и засмени амури. Те са виновниците и героите на любовната драма, която се разиграва. К. Величков, ПССъч. III, 197.
— От лат. amor през фр. amour. — Друга (остар.) форма: а м о р.
АМУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Книж. Прил. от амур.
АМУРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от амур (във 2 знач.); рисуван или скулптурен малък амур. Огледало с амурчета и златни цветя тя беше виждала само във филмите. Д. Кисьов, Щ, 139. Едни от тия картички изобразяваха влюбени двойки с букети в ръцете и с хитро амурче в някой от ъглите. Св. Минков, Избр. пр, 66. Хайлайфната баба почти насила и с вродено кокетство го беше задържала да го почерпи с изветрял ликьор, налят в съмнително чиста и с оръбени кристални стени чаша с тумбес-то амурче. И. Велчев, КЕЛ I, 7.
АМФЕТАМИ`Н м. Хим. Химическо вещество от групата на амините, което действа като стимулатор на централната нервна система и се използва като лекарство и като наркотик. Амфетамините.. не успокояват, а стимулират, възбуждат човешката психика. Н. Тонкин, НЗЛ, 26. Амфетаминът възвръща бързо съзнанието, но е опасен за живота, понеже води до развитие на хипертонични кризи. М. Василев и др., ВБ, 599. Амфетаминът е наркотик и подлежи на контрол. ДТ, 1998, бр. 18, 3.
— Отгр.
АМФИ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Двустранност, дво-якост, напр.: амфибия. 2. Околовръст, в обкръжение, в полукръг, напр.: амфитеатър.
— Гр. 6ф.ф{ 'от две страни, наоколо, около1.
АМФИБИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който е свойствен на амфибия. Амфибиален начин на живот.
АМФИБИАЛЕН
