Съч. II, 21. — Варикленко не, ами вариклеч-ко, — пошушваше чорбаджи Петраки и пак приглашаше. Ив.Вазов, Съч. VIII, 3. Лъже не, ами лъже.
2. След глагол в бъдеще време и отриц. н е свързва фразеологизмите <и> хоро ще играя, оттатък ще мина с предходното изречение при категорично потвърждение за осъществяване на действито в него. „Да имаш да взимаш, приятелю“ — си помисли Зойка, кипнала от яд. — „Ще дадеш не, ами хоро ще ми играеш!“ Д. Немиров, Д № 9, 141. — Ще ги съдим не, ами оттатък ще минем. .иИ на децата си ще оставим да ги съдят! И. Йовков, ВАХ, 69. V. В съчет. с други съюзи или с частици: а) За подсилване на значението му: ами и, ами то. — Булка намерил, ами и за сватба приказва! — смеят се девойките. Ив. Кара-новски, Разк. I, 35. — Сериозно ти казвам, че страшни комедии стават в туй Събрание; ти лошо правиш, че не го посещаваш. Да е да се плаща нещо за вход, разбирам да не идваш, ами то без пари бе, брате, бадева. Ал. Константинов, Съч. I, 134. — Сто-тини бутилки шампански и други европейски вина дотътриха. Пък то да ми са вина като хората — хайде де, ами то крушена чорба. Ал. Константинов, Съч. I, 223. б) В съчет. със съюза и обикн. при предходно изречение сне само: не само... ами и — за добавяне и подчертаване на нови мисли и понятия, които разширяват съдържанието на предходното изречение. В 4-ти участък тринайсет месеца цели не чух не музика, ами и уличния шум не чух, ами и човешки глас. Ив. Вазов, Съч. IX, 169. Куриерът му оставяше не само вестниците, ами и цялата поща, ако общината биваше затворена. Ст. Даскалов, БМ, 36. Всекиму е не само позволено, ами и дълг да помъдрува. П. Росен, ВПШ, 24. — Ти, значи, ме не само окра-де, ами и излъга? Ще те науча аз! Н. Рай-нов, КЧ, 47.
АМИ2 частица. Разг. 1. За потвърждение; да, именно, разбира се. „Легнах си, .. И съм заспала. По едно време усетих, .. , нещо тежко, нещо студено, ей тук на гърдите ем. Като отворих очите си: зъмя!“ — Бре!
— Ами, зт^мя. Навила се и легнала на гърдите и`. Й. Йовков, ВАХ, 112. — Значи ти си съгласен да се кандидатираш за общински съветник през предстоящите избори? — Съгласен съм, ами, защо да не съм съгласен. Г. Караславов, С, 179. — Кой те научи, сладко дете, да ми казваш така „мила мамо“. — Учителката — рече важно малкото девойче. — Учителката!... — Учителката, ами! — повтори девойчето и клатеше глава на всяка дума. Д. Талев, ПК, 241-242.
— Ти ли си? — Аз съм, ами! Не виждаш ли? И. Вежинов, НС, 268. „Абе, най-сетне, българи сме, ще се пригледаме. От тогози къс хляб, от оногози сиренце — ще помине човек. Ами!“ Ал. Константинов, БГ, 26. —
АМИ2
Колко е мръсен [глухонемият]/ — отвърна се веднъж малката снаха. — Мръсен е ами!
— кипна Азлалийката. — Ти гледаш мъжа си, мъжът ти гледа тебе и децата си, а той, сиромашкият, служи на Бога — кой да го опере и постегне? Г. Караславов, СИ, 45.
2. При реплики самостоятелно или в началото на изречението за изразяване на възражение. а) При отричане на нещо; не, как не, съвсем не. — Казал на Божура, че щял да се върне и да я вземе. — Ами, ще се върне той, когато се върне и баща ми от оня свят. Й. Йовков, СЛ, 70. — Казват, че епидемия някаква се явила! — поде плахо, със затаен дъх Ралчо. Беляшки отметна мокрите си коси, изпухтя и го погледна с едното си око, в което като че ли бялото преобладаваше: — Ами! Епидемия! Ст. Даскалов, СЛ, 210. — А баща ми замина в Пловдив — ще показва своята машина.. — Инженер ли е?
— Ами, инженер! Самоук-рационализатор... Направи машина за чукане на лен... Н. Стефанова, РП, 66. б) При изразяване на съмнение, неувереност; надали, едва ли, не ми се вярва. — Баба каза, че щом крещи кукумявка над къщи, някой умрял. — Ами! — Ти все не вярваш! Нека кресне над вас, та да видиш тогава! Д. Габе, Н, 24. Баба Дешка: Прижуря... Баба Станка: Ама да завали ли?.. Ами, ще завали... Ц. Церковски, ТЗ, 138. в) При несъгласие, отказ или при изтъкване на факти, противоречащи на действителността. — От известно време взеха и за къщата да ме коткат да я припиша на Вики. — Ако си луд, припиши я! — сряза го Филип. — А, ще я припиша! Луд съм аз! Да ме изхвърлят на пътя.. Ами! К. Качлев, СТ, 62. — Има ли тука и други гости? — Нямам никого. — Ами ханджият! Ив. Вазов, Съч. XII, 78. • Повторено ами, ами — за усилване на категорично възражение, съмнение, несъгласие. — Аз ми идеше да ти кажа да го изгониш, ама, де да зная, може пък... — Ами, ами! — каза Нонка,.. — Много ми е потрябвал. И. Петров, НЛ, 244-245. — Във всекиго се вглеждайте,.., от всякого на нещо добро ще се научите... — Ами, ами! — възрази нетърпеливо внукът и`. Д. Бозаков, ДС, 45. — Какво ти предлага? Пази се, той има нюх. — Ами, ами, има... Ах, нищо, мъчи се да хитрува. Ем. Станев, ИК И, 19.
3. Самостоятелно или в съчет. със съюзи че, то. В реплика, последвана от пауза, при изразяване на известно въздържание, страх, колебание в отговора. — Кажете ми — прекъсна той [Левски] майора, — решението да ме пратят в Цариград откога е взето?..
— Ами. .. отдавна! — отговори твърде доверително инак сдържаният майор. Ст. Дичев, ЗС И, 808-809.
4. За усилване на реплики. При подчертаване, наблягане върху някакъв факт или при подчертаване на потвърждение, съгласие за нещо и пр.; че. — На коя Илчовица? — по
ами2
