имат широко приложение при производството на изкуствени смоли и пластмаси, в кожарството, в парфюмерията и др. Мравчен алдехид.
— От араб.
АЛДОЗИ само мн. Хим. Органични съединения, принадлежащи към захарите, които съдържат алдехидна група; монозахариди.
АЛЕ частица. Диал. За посочване на нещо или за наблягане на това, което се посочва; ето. Стрина Крема стана, отвори Захаринината стая и се наведе навътре: — Хайде и ти... Недей така! Дойди... Или като децата... Хайде, але какво вика: „Пошегувах се“ кай. Ил. Волен, ДД, 86. Але го Петко. Ст. Младенов, БТР, 68. Але го къде бил.
АЛЕБАРДА ж. Старинно оръжие — копие с малка брадва на горния край. Когато приближиха Златния рог, войниците от групата на мечоносците вече стояха в брони и с шлемове, с алебарди и мечове на пояса. Д. Добревски, БИ, 40. Блестят алебарди; / со рев, настървени, на тумби без ред, / се дивите перси настичат отвред. П. П. Славейков, Съор. съч. I, 46.
— От фр. hallebarde.
А ЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Ален. Алевото е цвеке заспало — никой не може да го събуди, / слънцето го, море, събуди. Нар. пес., СбНУ XLIV, 347.
АЛЕГОРИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Предавам нещо чрез алегория, алегоризирам се страд.
АЛЕГОРИЗИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от алегоризирам и от алегоризирам се.
АЛЕГОРИКА, мн. няма, ж. Литер. Съвкупност от алегории, които се използуват от някой писател или се срещат в някое художествено произведение. Алегориката на Конрад е вътрешнотекстова: ако търсенето на самоличността .. е алегория на разчитането, това четене на свой ред символизира всеки процес на познание. Цв. Тодоров, ПП, 198.
АЛЕГОРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който съдържа алегория; алегорически, иносказателен. „Дивата гора“ е произведение, непосредствено свързано с живота на народа, независимо от своята алегорична форма.. Като чете за изпитанията на }мирните горски животни,.., несъзнателно читателят свързва това богато съдържание с живота и борбите на човека, на народа. Ем. Коралов, ЛФ, 1956, бр. 4, 2. — Това е алегорично. Под лъва се разбира поробена 1България. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 38. Алегоричен смисъл. Алегоричен образ.
АЛЕГОРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Алегоричен. Така също са изрисувани с фрески вънкашните стени.. Тука е и раят с Адама и Ева,.., и алегорически образи на смъртните грехове, и душеназидателни сцени. Ив. Вазов, Съч. XV, 27. Грамадният гроб, с този мъжествен образ, изправен над него, е щял да бъде поддържан от две алегорически фигури, представящи небето и земята. К. Величков, ПС Съч. III, 132.
303
алдози
АЛЕГОРИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. алегорически; алегорично. То, чини ми се, ще има и друго хоро, ама да видим, кога ще гръмнат тъпаните — му каза старият болярин, който му загатваше алегорически за предстоящата Руско-турска война. Ц. Гинчев, ГК, 335.
АЛЕГОРИ`ЧНО. Нареч. от алегоричен; алегорически, иносказателно. Няколко време предполагах, че съобщението за смъртта на дяда Георгя трябва да се тълкува алегорично. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 616.
АЛЕГОРИ`ЧНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на алегоричен.
АЛЕГОРИЯ ж. 1. Литер. Вид поетически образ (троп) с иносказателен смисъл, при който се използуват конкретни образи, за да се изобразят отвлечени понятия или човешки характери. Те прочели песента и.., не им трябваше тълкуване на алегорията — те я разбрали по-добре и от Джевдета и ашици-те, които я съчиняваха и пееха. Ц. Гинчев, ГК, 244-245. Както в „Дневникът на Мирза Аббас“ Михайловски изобличава направо отвратителните отрицателни герои и прояви, така и тук той избягва алегорията. Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. 2. Изк. В изобразителното изкуство, в театър, кино и под. — изображение и олицетворение на отвлечено понятие чрез конкретен образ. Особено много се хареса на публиката интересната пантомима „Куклата и акробатът“. Чрез много интересна алегория френските младежи с тая пантомима изразяват своята жажда и готовост да се борят за мир. ВН, 1955, бр. 184, 1.
— От гр. &ЯАт1уор1а.
АЛЕГРЕТО нареч. Муз. 1. За темпо — не така бързо като алегро, по-бавно от алегро; живо, грациозно, бързичко. 2. Като същ., мн. няма, ср. Музикална пиеса или част от нея, която се изпълнява с такова темпо.
— От ит. allegretto ’доста живо’.
АЛЕГРО нареч. Муз. 1. За темпо — бързо, живо, весело, игриво. 2. Като същ., мн. няма, ср. Музикална пиеса или част от музикално произведение с такова темпо.
— От ит. allegro ’весело, живо’.
АЛЕГРОВ, -а, -о, мн. -и. Муз. Прил. от алегро (в 1 знач.). При туй тук [операта „Бал с маски“. Верди скъсва за пръв път с баналните похвати, с които той охотно
алегров
