Page:RBE Tom11.djvu/102

От Читалие
Версия от 17:14, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОБИЧАНЕ 102 ОБИЧЕН

ше ме той. Ем. Станев, ЯГ, 44. Обичам люто. Обичам солено.

6. За растение — благоприятно ми влияе нещо, добре се развивам при въздействието на нещо (вода, въздух, светлина и др.). Зелето много обича вода, затова се засажда на ниски, влажни места. Бтн V и VI кл (превод), 98.

7. Обикн. във вметнати изречения. При учтив въпрос, покана, молба — искам, желая, угодно ми е. А архиварят дига глава от вестника и поглежда разсеяно посетителя. После пита: — Какво обичате? Св. Минков, РТК, 191. — Не желаете ли да спусна абажура? — попита той. — Ако обичате. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 30. — Моля ви се, кажете да донесат куфара ми, разбира се, ако обичате. Л. Стоянов, X, 112. Веднага пратиха Хаджият да каже на учителките, че ги канят на вечеря и че ги молят, ако обичат, да додат до училището. Й. Йовков, ПГ, 91. Полузамаян от горещината, .., пресякох улицата,.. После влязох в сладкарницата.. — Моля? Какво ще обича другарят? Най-после беше дошла сервитьорката. А. Наковски, БС, 7-8. Тя се поклони ниско и с наведени очи покани лодкарите: — Повелите, сядайте кой където обича. Д. Спрост-ранов, С, 275. обичам се. Страд. от обичам. Нека жената се почита и обича както трябва да се почита и обича жената! Нито повече, нито по-малко. Сл. Боянов, СК, 201. — Не мога да разбера защо нашите издатели не поставят винаги портрета на автора? Читателят няма защо да се мъчи да гадае като какъв човек е любимият му писател! Обича се нещо, което има определен образ! О. Василев, Л, 48. II. Възвр. от обичам във 2 знач. — Който се обича и обича другите, той не живее за своя радост и умира рано. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 213. Секи сам си са обича и сам си са мрази. П. Р. Славейков, БП II, 151. III. Вза-им. от обичам в 1 и 2 знач. Не бих дошла, ако не знаех, че Дафина и Никола се обичат. К. Петканов, В, 151. Хората почнаха да се гледат братски, да си помагат и да се обичат. Елин Пелин, Съч. IV, 97. Обичат са като куче и котка. П. Р. Славейков, БП II, 1.

О Както обичате. Обикн. вметнато в реплика при отговор. За изразяване на съгласие с известна сдържаност. Марин: — Моля Ви — оставете!... Съвсем не ми е до урок тази сутрин. Пожелах да дойда — просто така... да се поговорим... Глория: — Както обичате!... О. Василев, Л, 51-52. — Зле вървим! — като че на себе си прошепна той. — А да лъжем, струва ми се, не бива. — Както обичате! — каза сухо Борислав. А. Гуляшки, СВ, 23.

ОБИЧАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от обичам и от обичам се. Изобщо, най-ужасно нещо е самолъжата. А в обичането на жената няма самолъжа. Или можеш, или не можеш! Р. Ралин, ДВШ, 54. С друга пох-та дойде той насам: / „Да се видиме, вика, със чичови, / с твоя, тате, късовския род...“/Пак остава едното обичане/между хората в тоя живот. Н. Марангозов, НПС, 121. За обичане, за смиляване ли са по-мно-гото от днешните младежи, които след кат изкарале, .., едно средно училище, мислят се за бозна какви достойни за големи работи. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14,

15. Раздразнен от ненаситното искане придобивка, заслепен от още по-ненаситното обичане власт, той [човекът] са отрича от свестността на човещината. Ив. Бого-ров, КП, 1874, кн. 1, 9-10.

ОБЙЧВАМ, -аш, несв., прех. Обикн. с подч. изр. със съюз д а. Остар. и диал. Обичам. Аз по-обичвах, да ми ся е, Бог знае, какъв губитак случил в къщята, нежели дето съм отреден за тази работа; но зная как ще ни посрещне свирепий Голос с див поглед и тутакси ще ни попита: „Погубихте ли и нея, и детето й?“ П. Тодоров, МГ (превод), 33. Веднъж в едно таквоз събрание [на Дружество на въздържание] случило ся да при-съствува едно дете, на което баща му по-обичвал да си посръбнува. Пч, 1871, кн. 2, 20-21. Ръце, дето обичват да похващат, нигде няма място за тях. — Който краде, сякой го гони. П. Р. Славейков, БП II, 101. обичвам се страд., възвр. и взаим.

ОБИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.

1. Който буди симпатия, обич, обикн. с приятния си външен вид, с добрия си и весел характер; обичлив. Председателят е млад мъж, чер, обичен, с хубава усмивка, къдрокос. Ил. Волен, МДС, 2Й. Лалка беше твърде обична, кротка и добросърдечна. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 99. Обични са тия добри наши стари хора! Аз ги обичам особено много, може би защото ми напомнят със своите елеци, пояси, потури и цървули баща ми, чичо ми и хиляди още чичовци. П. Велков, СДН, 261. Трудно намираш момиче по-разумно, по-кротко и по-обично от малката София. Р. Блъсков, ТПД (превод), 10. — Азе ще, мамо, да зема / Радка, клетото сираче, / .., / сирота и сиромашка, / сиро-машка Рада, обична." Нар. пес., СбВСтТ, 970. // Който е присъщ на добър и благ човек; обичлив. — О, мило чедо, .. Не му се сърди. Прави се на лош, но е много добър, а пък сърцето му е като черквичка, толкова милостиво и обично. К. Петканов, ЗлЗ, 23. Без едно постоянно тъжно положение, както беше моето, можех ли да имам толкоз бодрост, за да се възпротивя на успехите на една любов, на която бях толкоз изложен и която ми беше толкоз мъчно да удържа в границите на почетта при едно младо момиче с един характер толкоз обичен, толкоз весел? Др. Цанков, ТМ (превод), 72.

2. Диал. Който е предназначен да предизвиква, разпалва любов у някого. Циганче са

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл