Page:RBE Tom10.djvu/1224
Жечев, БВ, 419. Нося на гърба си (плещите
си) някого. Разг. Неодобр. 1. При обща работа върша работата на някого, който е негоден или мързелив. — Да остана, това значи да ги поема и да ги нося на гърба си, но тази няма да стане, жамё! Началникът на отдела, знаеш го много добре, е също един фигурант по щат и... Тарас, ТМ, 131.
— Аз искам народът да разбере, що искаме ние, които носим върху плещите си министри и управляващи. Елин Пелин, Съч. IV, 176. 2. Издържам, храня някого. Нося на ръце някого. Разг. Грижа се много за някого, създавам му много добри условия за живот. — Сиромах съм, но ако бях на Младе-ново място, жена като тебе цял живот на ръце щях да я нося. К. Петканов, БД, 165.
— Ние си я знайме Ния — спореше Султана. — Тя, ако искаш да знайш, като царица си живей, моят син на ръце я носи. Д. Та-лев, ПК, 174. Нося пилешко (заешко) сърце. Разг.; Нося агупско сърце. Диал. Много съм страхлив, плашлив. Нося припряно сърце. Разг. Нетърпелив съм. Нося се като народна песен. Разг. Подигр. Идвам, пристигам някъде бавно, тържествено и обикновено със закъснение. Нося се от уста на уста. Книж. 1. За слух, мълва — бързо се разпространявам, разгласявам. 2. Много се говори за някого или за нещо. Нося си житото (коливото, пшеницата) в (у) зъбите (устата). Разг.; Нося си тамяна под носа; нося си тамяна у ушите. Диал. Много съм зле и скоро ще умра. Нося студено сърце. Диал. Немилостив, жесток, безсърдечен човек съм. Нося трънен венец. Книж. Търпя, понасям големи мъки, страдания, подложен съм на тежки изпитания. Нося чалма на главата си. Диал. Консервативен, остарял, назадничав съм в разбиранията и отношението към съпругата си или към жените. — Ти нямаш правилно отношение към колективния труд и към жената. Носиш още чалма на главата си. И. Петров, НЛ, 142. Оставям <се> / оставя <се> да ме носи вятъра. Разг. Не проявявам никаква активност, инициатива, приемам нещата каквито са, без да се старая да действувам за тяхното изменение или да създавам нещо ново. Под сърцето си съм носила някого. Диал. Родила съм някого, рожба ми е (някой). Ще ми носи душата в кошничка <в рая>; ще ми носи душата в рай с кошничка. Диал. Ирон. Ще бъда ограден с грижи и внимание (обикн. от страна на някого, за когото сега аз се грижа). Ще се носим с някого. Диал. Ще имаме разправии, ще стигнем до бой, ще се бием. — Какви шумкари у нас, какви са тези приказки? .. А, ще се носим някой ден!... И какво ни месят с онези, какво общо имаме? Н. Русев, П, 55.
НОСЯ2, -иш, мин. св. носих, несв., прех. Разг. За женска птица — снасям яйца.
— Има едни зли кокошки, гдето нито носят, нито мътят. И. Йовков, АМГ, 199. —
Иди вземи и онова —.. — Патиците носят, където завърнат. — Но ние го оставихме за полог — възрази Кирил. Т. Харманджиев, КЕД, 32. Ярките от породата легхорн започват да носят от 5-месечна възраст. Кр. Генджев и др., Ж, 80.
НОТА1 ж. 1. Муз. Графичен знак, който според мястото си на петолинието и според ключа определя височината на музикален тон, а според формата си — неговата трайност. Учениците от Интерната за дарови-ти деца музиканти играеха на двора... Тия малки музиканти, които бяха учили да разпознават нотите преди буквите,.., сега лудуваха със заруменели и щастливи лица. Л. Галина, Л, 131. Тези прости работници и работнички, селски момци и девойки, които до вчера, дето се казва, не са чували дори за ноти, бързо възприемали всички уроци. Г. Караславов, Избр. съч. III, 307. С дни .. аз свирех с пиколото всички маршове и други мелодии,.., които бях научил, разбира се, по слух. Но се яви у мен желание да мога да свиря и по ноти. Ст. Грудев, ББ, 9. В Браила през 1872 г. той записал с ноти своите училищни песни: „Пение за Кирил и Методий“ и „Молба за учение“. НК, 1958, бр. 47, 3.
2. Само мн. Муз. Лист, тетрадка, книга, на която с такива знаци е записано музикално произведение. В ъгъла, до широкия прозорец .. имаше пиано; капакът му беше вдигнат и нотите отворени, като че ли някой току-що бе престанал да свири. Ал. Бабек, МЕ, 161. Бистра се усмихна, прелисти нехайно нотите и засвири отново. М. Гру-бешлиева, ПИУ, 22.
3. Разг. Музикален тон, звук. Силни сребристи, звънливи ноти се разнесоха из въздуха,.., напълниха двора и чардаците, и килиите. Ив. Вазов, Съч. XV, 21. Въпреки че всяка сутрина все едни и същи мелодии изпълняват, току виж, че някой сбъркал. Надул се уж да вземе някоя висока нота, па се задавил. Чудомир, Избр. пр, 226. Каруцата с учителката беше вече далеч, възви настрана и едва-едва долиташе някоя мелодична нота от колелата й. Й. Йовков, ПГ, 56-57.
4. Прен. Остар. Отсянка в речта или в смисъла на даден текст, която отразява някакво чувство; нотка1. На моменти в гласа му [на госта] прозвучаха остри и твърди ноти, които не търпяха възражение. Л. Стоянов, Б, 20. Когато българският писател тръгне да странствува по света, когато той опознае чуждите народи и земи, неговият хоризонт ще се разшири. Ще прозвучат нови и непознати до този момент ноти в творчеството му. Б. Шивачев, Съч. I, 67. В „На Ком“ .. прозвучава нота на скръб за Македония и една откровена изповед на поета, че подир Освобождението я е позабравил малко. БНТ, 1941, бр. 217, 1.
О Осмина нота. Муз. Нота, чиято трайност
