гальов. от носе; носленце. Тя е възниска жена с кръгло, пълно, румено лице, чипо но-сенце и съвършено къс врат. Д. Немиров, БЛ, 4. Богданчо, като беше си препекъл малкото носенце и белите странички срещу огъня, спеше си спокойно. Ил. Блъсков, ПБ III, 34. — Тя няма на образа си много цветило, но има едно лице, прясно като но-вооткъснат планински .. трендафил! Какви хубави и прелестни уста и какво мъничко и деликатно носенце! М. Балабанов, ДБ (превод), 87.
НОСЕР м. Диал. Ноздра. Грудка не сваляше поглед от него; в очите й гореше студен огън,..; носерите й мърдаха, разкопчаното елече високо се подигаше и разтваряше. Ил. Волен, БХ, 135. Като гледаше Кося през рамо, [Радка] крехко и възбудено се смееше. Очите ù бяха замъглени;.., а носерите ù неспокойно трепкаха. Ил. Волен, ДД, 123.
— Друга форма: н у с е р.
НОСЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има голям нос; носат. — От тримата — най-много Апостол приличаше на баща си. Но-сест, веждест, с бързи подвижни пъстри очи и въздълго гладко лице. Д. Немиров, Б,
19. Расовите и етнографски особености също определят естетическия критерий. За хората от жълтата раса ние сме „но-сести“. НТМ, 1967, кн. 226, 26.
НОСЕЦ, мн. няма, м. Диал. Умал. от нос; носле, носе. Той позна Маргарита;.., с шал преметнат над главата й, оставяйки само част от лицето й, дето се усмихват лъскави очи и изящен носец. Ив. Вазов, Съч. XII, 192. — Ах, да знаеш, отче Григо-рие, ах да знаеш, какви мъки претеглих. Но-сецът ми отрязаха и двете ми ушенца от-рязаха, само очичките ми оставиха да гледам как пропада България. А. Каралийчев, В, 151.
НОСЕЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от нося1 като прил. Спец. 1. Който носи, пренася нещо. Според формата на горната (носеща) лента се различават плоски и улейни транспортьори. Р. Ранков и др., М, 223.
2. Върху който нещо е опряно или изградено, който държи, крепи, поддържа нещо (конструкция, товар и под.) в състояние на покой. От стоманобетон обикновено се прави само главната носеща конструкция, образуваща пълен или частичен стоманобетонен скелет. X. Нисимов и др., С, 9-11. По проект .. новият надлез ще бъде дълъг 810 м. и с 15-метрови отвори между носещите колони. ВН, 1962, бр. 3250, 1. Различават се следните видове лагери; носещи, водещи и опорни. В. Геров, ПКВ, 206.
НОСИЛКА ,ж. Специално приспособление за носене, пренасяне на хора, главно болни или ранени, което обикн. представлява парче плат, закрепено на две успоредни дървени или метални дръжки. След дядо Пеньо на площада доведоха на носилка или в каруца деветдесетгодишната баба Рада и още няколко старци и старици, слепи и немощни. К. Ламбрев, СП, 77. Най-напред вървеше военен лекар в бяла престилка,.. Асистентите носеха чанти и една лека носилка. Й. Радичков, ГП, 41. Намериха набързо носилка, понеже до върха Голгота колесница не можеше да иде, и понесоха прекрасната Попея по каменливия хълм. Ив. Вазов, Съч. XI, 59.
НОСИЛКИ само мн. Остар. и диал. Носилка; носило1. Като пропътувах два деня, аз срещнах на пътя такъв човек, който беше облечен добре и когото носеха, както обикновено бива у черните същества, на носилки. Знан., 1875, бр. 13, 197,
НОСИЛО1, мн. -а, ср. Остар. и диал.
1. Носилка, в която носят мъртвец за погребение; ковчег, трон. Събраха се роднини и комшийки, накитиха мрътвеца с цвете, туриха го напокон в носило и занесоха го в черкова. Т. Влайков, Съч. II, 287. Ние бягаме от улицата, от нейната мизерна действителност и търсим в театъра успокоение,.., а нам ни изпречват убийства,.., носила с мъртъвци и опела! Ив. Вазов, Съч. IX, 24. Сред лято по двора около къщи складени снопи на купни чакат да се върхат; а отвъд на чардака се прострял на носило баща му, майка му си къса косата и нарежда. П. Тодоров, Й I, 132. На погребението дойдоха само баби и роднини. Другите бяха на работа. Носилото се носеше от стари мъже. К. Петканов, БД, 225. Мария последва смъртното носило с дреха траурна, която й беше взаела една селчанка. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 74.
2. Носилка. Улиците са там много тесни и в някои две коли не могат да се разминат (тогаз немало колесници като днешните; наместо тях служили тогаз носила и малки колца). Н. Михайловски, РВИ (превод), 320. Дойде самси при адмирала, съдружен от голяма свита. Четирима мъже го посяха на паланкина (носило). П. Кисимов, О А I (превод), 52.
3. Тарга. Тям [на градинарите] са нужни волове и коне, рало или плуг, мотики, лизгари, търнокопи, малки мотички за загърляне, лопати, носила (тарги). Г. С. Раковски, П I, 68.
НОСИЛО2, мн. -а, ср. Диал. Вътрешен орган на птица или животно, в който се образува, оформя се яйцето, плодът. Когато я [кокошката] оскуба, щипана Бона намери в носйлото й едро яйце с незатвърдяла черупка. Г. Мишев, ЕП, 183.
НОСИЛО3, мн. -а, ср. Остар. и диал. Начин на обличане; мода. Той беше облечен според тогавашното носило, с бели памучни гащи. Ц. Гинчев, ГК, 44.
