ността,.. От време на време се задаваха откъм Топола носачите на вода и храна за жътварите. К. Петканов, X, 171.
2. Работник, който се занимава с пренасяне, носене на чужди вещи, багаж и под. срещу заплащане. Докато двете младоженки се разговарят с Лора, Илия Белинов повика носач за куфарите й, взема сам цигулката и повежда компанията към изхода. М. Кремен, РЯ, 388. Босоноги мургави носачи, пре-гънати под тежестта на сандъците, притичваха с треперещи колене по разлюляно-то мостче. П. Бобев, К, 103. Жени ся на-вождаха из носилата и бутаха носачите да вървят, да ги носят по-скоро. Б. Димитров, Я I (превод), 48.
3. Спец. Част от машина, съоръжение и под., на която е закрепена основна работеща част, конструкция и др. Кошът [на баге-
а] е окачен на края на носачите и се подържа от подемното въже. Д. Христов, СПМ, 51. Плъзгащите се лагери се състоят от лагерни черупки и носачи на лагера. Р. Ранков и др., М, 293. // Разг. При автомобилите — детайл, на който се окачват пружините или ресорите.
4. Остар. Превозно средство, използувано за пренасяне на стока, багаж и под. От няколко време насам във Франца има в упот-ребене по полунощните вади кораби носачи, що вървят с пара. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 22.
НОСАЧКА1 ж. 1. Жена носач (в 1 и 2 знач.). В склада бяха наели носачки да пре-нареждат балите с тютюн.
2. Разг. Чанта или приспособление, съоръжение, в което се слагат, товарят стоки, продукти и под. Дойде Христо с носачката. Изсипаха кошници, напълниха я [с грозде]. К. Петканов, СВ, 182. Лена всяка сутрин слагаше в телената носачка някой и друг учебник и уж тръгваше към гимназията. Д. Бозаков, ДС, 83.
НОСАЧКА2 ж. Домашна птица, обикн. кокошка, която носи, снася яйца, която се отглежда само за снасяне на яйца.. Тогава се върна да види кокошката, която още лежеше всред разсада. Беше една от добрите й носачки, с изцапанобяла перушина, проскубана по гърдите и корема. Г. Мишев, М, 182. Те [патиците] бяха десетина едри, подбрани носачки със светлокафява перушина, лопатести крачка и широки, жълторозови човки. О. Василев, УП, 36. — Запрягай чифт волове и разкарвай по широките нивя и пилетата, и ярките, и носачките, ако трябва. Б. Обретенов, С, 79.
НОСБА ж. Диал. Храната и пиенето, които се носят, когато се отива на гости.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НОСЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от нос; носле, носец.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил.
1. Който се отнася до нос (в 1 знач.); носов. С какво проникновение оживява гордата мъка върху медните лица на ацтеките, дългите очи, пълни с ненавист, плавната носна извивка и бялата лента, прерязала непреклонните им чела. Л. Стефанова, ВМД,
158. През трите зимни месеци той беше страшно измършавял. Скулите на лицето му и носните хрущяли остро изпъкваха над хлътналите страни. Ем. Манов, ДСР, 481. Носните отвори [на бялката] са кръгли, а на Златката — елипсовидни. П. Петков, СП, 63. [Речният кон] има твърде голяма гл:ава и уста,..; очи и уши малки, а ноздри (носни дупки) — големи и широки. П. Берон, РБ, 108.
2. Който е предназначен за нос. Колачев млъкна и преглътна мъчително. Той извади пак носната си кърпичка и избърса нервно бронзовото си лице. Г. Караславов, ОХ IV,163.
НОСЕНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от нося1 и от нося се. Една петдесетгодишна май жена,.., облечена в морава тъкана шае-чна рокля, но твърде изжулена от носене и с кръпки по лактите, шъташе пъргаво нещо там. Ив. Вазов, Съч. IX, 43. Тук беше скрито оръжието ни — дървени пушки и саби, тук, легнали по корем и сближили глави, четяхме смачканите от дългото носене в пазвите романи за пирати и благородни разбойници. П. Незнакомое, МА, 103. Като се раздели с Росица, старши лейтенант Царски отиде да провери носенето на караулната служба през нощта. Кр. Кръстев, К, 175. Свързуват товари тежки и мъчни за носене и турат гина рамената на человеците, а сами не щат нито с пръста си да ги поклатат. Н. Рилски, НЗ (превод), 48.
НОСЕНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от нося2 и от нося се. Важен отличителен белег на птиците е тяхната голяма скоро-зрелост, изразяваща се в бърз растеж и ранно носене, и получаване на значително количество яйца и месо. Кр. Генджев и др., Ж, 80.
НОСЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Носене1. Там [на пристанището] имаше много каици, от ония, които са занимават с риболовство и с носение на дърва. 3. Стоянов, ЗБВ I, 54. Гей Люсак е измислил сифо-нен барометър, весма лесен за носение на път. Н. Геров, ИФ, 138. Член 131. Който носи някой орден, без да му е даден и без да му е дозволено носението;.., затваря ся от три месеци до една година. Ф. Перец и др., НЗ, 38. Да ни погледне човек по дрехите, носението, отнасението, да не чуе поняко-гаж високите приказки —.., ще каже, че ние сме бая умни — разсъдливи хора. Ъ\\, 1888, кн. 20, 30.
НОСЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал.
