чаквал войската да се дигне в атака на нож, та да им се покаже пред очите как се умира храбро. К. Георгиев, ВБ, 70. 2. В съ-чет. с посрещам, приемам и под. Враждебно, неприязнено (посрещам, приемам). Там ме посрещна на нож подранилият Минкин Никола. „Къде е, вика ми той, магази-нерът? Де го този Дивечки, гдето е определен да помага?“ Б. Обретенов, С, 141. На нож съм с някого. Разг. В лоши отношения съм, враждувам с някого. Животът е труден, понякога — лош. / Години, усилни години... / Но ти не бъди с живота на нож. / Обичай го, вярвай му, сине. Г. Джагаров, Худ. С I, 312. На ножа му муха не каца. Диал. Ирон. Държи се високомерно, големее се. Наточвам си / наточа си ножа. Книж. Приготвям се за въоръжена борба. На умряло куче нож вадя. Разг. Проявявам решителност, смелост, строгост по отношение на някого, който вече не е опасен, не може да се защити. Нож ми виси над главата. Разг. Намирам се в смъртна опасност, грози ме смъртна опасност. Нож с две остриета. Разг. Обикн. като сказ, опред. За нещо, което може да въздействува и благотворно, и лошо, да бъде и полезно, и вредно.
— Известно ми е това лекарство, но все пак то е нож с две остриета. Затова аз съм на мнение да се спре лечението с него. Ст. Даскалов, ЕС, 298. Нож<ът> ще играе <тук<а". Разг. Като заплаха, че ще има кръвопролитие, убийство. Господи, колко много събития има да се развиват занапред! Интересно е да се знае например как ще завърши историята на Сарайдаров с Даринка, нож ли ще играе тук и ако играе, кой на кого ще го забие? И. Петров, ПР, 74.
— Не ми трябват твоите пари,.. — отвърна младият,.. — За всички твои дукати, златици и перпери не давам Сара. .. Доведи ми я и си свободен да вървиш, дето искаш. Иначе и ножът ще играе. Ст. Загорчинов, ДП, 267. Отрязвам / отрежа (отсичам / отсека, пресичам / пресека) <като> с нож <ду-мата>; отсичам <го> / отсека <го> (пресичам <го> / пресека <го>) <като> с нож. Разг. Категоричен съм в мнението си или в решението си, не търпя никакво възражение. Никой не можеше да отреже като с нож думата, както това знаеше да направи бае Митар. М. Георгиев, Избр. разк., 95. Отървавам / отърва ножа. Разг. 1. Спасявам се от смърт, от смъртна заплаха. Тук-там по някоя майка се опитваше да прехвърли детето си през зида, сама — застанала с голи гърди срещу убийците;.. Но малцина успяха, съвсем малко бяха хората, които отърваха ножа. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 496. 2. Няма да бъда подложен на хирургическа операция. Под нож; под ножа на някого. Разг. На сеч, на заколение. — Ще ни нападнат утре.. Шест хиляди копривщенци и още толкова селяни от селата под нож, а градът ни — под огън! Ужасно! П. Стъпов,
ЖСН, 274-275. — Живеят си те мирно, както нас, а поганецът — какво мислиш? — жени, деца, старо и младо — всичко под нож. Д. Рачев, СС, 132. Помежду ни кръв и нож. Диал. Много се мразим, ненавиждаме се до смърт. Прекарвам / прекарам (турям / туря, турвам / турна) под нож някого. Разг. Избивам, изколвам, посичам (много хора). Излъга я някой, че отдолу се задава цяла конна армия. Идвала да арестува селото. Всичко под нож щяла да турне. Кр. Григоров, Р, 56. Пресичам / пресека като с нож нещо. Разг. 1. Действувам бързо и решително и прекратявам нечии действия. Като с нож [генерал Игнатиев] пресече действията на цяла турска военна сила. НБ, 1876, бр. 53, 205. 2. За лекарство, процедура и под. — действувам бързо и ефикасно и прекъсвам развитието на заболяването. Това лекарство пресече като с нож настинката ми. Режа като с нож. Разг. 1. Говоря рязко, остро. 2. Говоря умно, остроумно, духовито. Тегля (удрям / ударя) ножа. Разг. 1. На някого или нещо. Заколвам, убивам някого или нещо. — Веднага да развържеш момчето, ако ти е мил животът! Окото ми няма да мигне да ти тегля ножа. П. Велков, СДН, 45. Нашите кооператори, като влизаха в стопанството, удариха ножа на доста агнета. Ем. Манов, ДСР, 215. 2. На нещо. Разг. Нарязвам, разрязвам нещо. Само след минута се показа отново, стиснал в прегръдката си две тежки дини. Пъхва едната под корените на върбата, на хлад, а на другата й тегли ножа. Г. Крумов, Т, 6. Точа нож<а> зад гърба на някого. Разг. Замислям да направя нещо лошо, да навредя на някого по подъл начин. Точа нож; точа си ножа. Разг. Заплашвам някого със смъртна опасност. Там някой скрито точи нож — / за всенародното сърце. Н. Хрелков, ДД, 261. Удрям си / ударя си ножа. Разг. Самоубивам се или се самонаранявам с цел да се убия. На лявото джобче на сетрето му — кървава дупка ..: „Ударил си ножа сам! Дългове много натрупал, отчаял се и ножа си ударил сам!“ Н. Хайтов, ДР, 127-128.
НОЖАГА ж. Диал. Увел, от нож; голям нож.
— От Н. Герон, Речник на блъгарский язик, 1899.
НОЖАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Брадва, секира; балтия, топор. Та ютиде [лудо младо] на момини, / на момини равни двори, / та извади голям ножак, / хем почука, хем порука: /— Стани, момно льо, йотвори ми. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 180.
НОЖАР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който изработва или продава ножове. Работили бяха здраво и казанджиите, и железарите, и папукчиите,.., и ножарите, и свещари-те,.. и от всички други по-големи и по-малки еснафи. Д. Талев, ПК, 304. Ножарите в с. Буйновци, Еленско, получиха много поръчки за саби и ножове. Г. Дръндаров, ВЗ, 41.
