Page:RBE Tom10.djvu/1181

мише за къщите на новозабогателите стопани. А. Гуляшки, МТС, 11.

НОВОЗАВЁТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Църк. Който се отнася до Новия завет, който е свързан с Новия завет. В песните гъмжат образи и събития, заети из Стария завет, а от Новия се срещат току-рени само Божа майка, Христос и апостолите Петър и Йоан.. И тия новозаветни образи са метаморфозирани съвсем като дяда господа. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(2), 22. В нея са са разказвале или предания из новозаветната епоха, или поетически легенди, или догматически поверия и суеверия на древните христиене. СбС, 75. Псалтирът не чете ся през цялата Светла неделя, затова защото сянката на Стария завет е изчезнала, както е зйсветляла лу-чезарната новозаветна благодат. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 210. Новозаветни книги.

НОВОЗАВЗЁТ, -^а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е завзет наскоро, неотдавна или току-що; новозавладян. Върху новозавзети-те позиции отначало лекичко, после все по-мощно почна да удря неприятелският артилерийски огън. П. Вежинов, ЗЧР, 175.

НОВОЗАВЛАДЯН, -а, -о, мн. новозав-ладёни, прил. Книж. Който е завладян наскоро, неотдавна или току-що; новозавзет. Патрициите, които присвоявали по-голямата част от новозавладените земи, трупали все по-големи богатства. Ист. V кл,

111. С оглед да затвърди византийската власт в новозавладените земи, той [Василий] постъпил тактически, като временно запазил: завареното тук положение. Ист. X и XI кл, 57.

НОВОЗАГОРЕЦ, мн. -рци, м. Мъж, който е роден или живее в Нова Загора, град в Югоизточна България. // Само мн. Хора, лица, които са родени или живеят в този град. Другарска среща на новозагорци ще се състои утре от 10 часа сутринта в ресторант-градина „Еделвайс“. ВН, 1960, бр. 2713, 2.

НОВОЗАГОРКА ж. Жена, която е родена или живее в град Нова Загора. Казват, че новозагорки били добри домакини.

НОВОЗАГОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася До новозагорец, новозагор-ка и до град Нова Загора.

НОВОЗАГОРЧЕ, мн. -та, ср. Момче или момиче, което е родено или живее в град Нова Загора. Имаше в ротата и две новозагорчета.

НОВОЗЕЛАНДЕЦ, мн. -дци, м. 1. Само мн. Основното население, жителите на Нова Зеландия, държава в югозападната част на Тихия океан. // Ед. и мн. Представител на това население, гражданин на Нова Зеландия.

ландия. В бягането на 800 м за мъже златен медал завоюва новозеландецът Снел. РД, 1960, бр. 247, 4.

НОВОЗЕЛАНДКА ж. Жена от основното население на Нова Зеландия, гражданка на Нова Зеландия. Моят съсед си взе за жена една новозеландка.

НОВОЗЕЛАНДСКИ, -а, о, мн. -и,

прил. Който се отнася до новозеландец и до Нова Зеландия. На 3 януари 1958 г. новозеландска експедиция под ръководството на Хилари .. достигна Южния полюс. Д. Слав-чев и др., БМ, 8. Новозеландско знаме. Новозеландска вълна. Новозеландско уиски.

НОВОИЗБРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е бил избран наскоро, неотдавна или току-що. Както едно време румънският княз е присъствувал на чудото на Войни-кова в Букурещ, тъй сега и новоизбраният български княз Батемберг се отбива в Рус-чук — да види чудото на новото време. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(2), 97. Фриц с особено чувство на гордост обясни на Бен-ко, че министър Бартоло се сгодявал всяко лято за новоизбраната мис Америка. Ал. Бабек, МЕ, 187. Щом всички групи-разузна-вачи започват да изпълняват този танц, роякът [пчели] се вдига във въздуха и отлита на новоизбраното място. Б. Бижев, СП, 56. Новоизбрани депутати.

НОВОИЗДЙГНАТ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. За сграда, постройка — който е издигнат, построен наскоро, неотдавна или току-що; нововъздигнат. Той отправи заповед императору да събори новоиздигнатите укрепления. С. Бобчев, СОИ (превод), 38.

2. За човек — който наскоро, неотдавна или току-що е издигнат или се е издигнал на високо административно, служебно или обществено положение.

НОВОИЗКОВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е измислен, съставен, направен наскоро, неотдавна или току-що. [Бончев] изтъкна невъзможният му [на Пърли-чев] език, някаква чудата смес от македонско наречие, русизми и новоизковани думи. М. Арнаудов, БКД, 226.

НОВОИЗЛЮПЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За малкото на птица, за насекомо, жаба, гущер и др. — който се е излюпил скоро, неотдавна или току-що. Много важно е новоизлюпените пилета да се поставят в подходящи пилчарници с изкуствени майки. Г. Ралчев, ДМЖ, 45. За да се установи точно каква работа и кои пчели я извършват, са проведени опити над специални стъклени кошери, в които всеки ден пускали групи новоизлюпени пчели. Б. Бижев, СП, 32. Това са ивичести неотровни змии, които се хранят главно с насекоми, но край морските области успяват да нагълтат и някоя малка новоизлюпена игуана или гущер. Н. Боев, Г, 103.

2. Мъж от основното население на Нова Зе-