HÜBEЛÈTA ж. Геодез. Права линия, която е основният геометричен елемент при надлъжен профил на хоризонтална земна повърхност, подлежаща на нивелация. Характерен белег на вертикалното планиране е неговата обща свързаност, поради която изменението на нивелетата на която и да е улица води до изменение на ниве-летите на сградите и благоустройствените съоръжения в околните квартали. Т. Горанов и др., ПА, 324
НИВЕЛЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Геодез. Който е свързан с нивелета. Нивелетна кота. Нивелетни проекти.
НИВЕЛЙР м. 1. Геодез. Оптичен геодезичен уред за измерване на разликите в надморската височина на точки от земната повърхност, използуван при нивелация. Напречните профили в равнинен терен може да се снимат с нивелир, при полегат терен
— тахиметрично, а при стръмен терен — с лати. В. Фильов и др., ХК, 28. В дадения квартал се избира мястото със среден наклон и добра видимост, където се прави профил с нивелир. М. Мичев и др., 3, 173.
2. Техн. Либела1. Сложи нивелира върху хладилника, че ми се струва малко наклонен напред.
— Oi’ фр. niveleur през рус. нивелир.
НИВЕЛЙР АМ, -аш, несв. и св., прех.
1. Геодез. Изравнявам земна повърхност съ-образно установената по предварителни измервания разлика във височината на две или повече точки от тази повърхност. Често се налага и въвеждането на изравнителен слой, който да нивелира основата и да предложи здрава и гладка повърхност за изпълнението на основния слой. Н. Гудев, ПН, 32. През 1883 година нивелират градината. Дотогава тя била неравна, стръмна, с баирчинки и трапчинки. П. Мирчев, К, 85.
2. Спец. Измервам, определям и премахвам разликата във височината между определени точки от една хоризонтална повърхност. С викове, с маневри вкараха батозата и ла-комобила между купите с жито, нивелира-ха батозата, изправиха комина нагоре. Й. Радичков, СР, 102.
3. Прен. Книж. Изравнявам, уеднаквявам, обезличавам мнения, идеи, вкусове и под. нивелирам се страд. Тълпата действува автоматично, под напора на афекти и при нея отделните съзнания се нивелират до общи безпаметни импулси и прояви. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 160. В едно време като днешното, в което всичко се социализира, нивелира,.. — един вихър е нужен да прочисти въздуха. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 28.
— Oi' нем. nivellieren.
НИВЕЛЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Геодез. Отгл. същ. от нивелирам и от нивелирам се; нивелация, нивелировка. Нивелиране на площада.
НИВЕЛЙРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Нивелачен. Да кажем, че искаме да определим колко е по-високо точка В от А. Затова в точка А изправят тъй наречената нивелирна мерка. И. Гюзе-лев,РФ, 81.
НИВЕЛИРОВКА ж. Геодез. Нивелация, нивелиране. След нивелировката може да се започне изравняването на площадката. Матем., 1966, кн. 6, 22.
— Рус. нивслироика.
НИВИЦА ж. Умал. от нива; малка нива, нивичка. — Па след време, като си пона-тъкми вече сичко друго, може да си купне някоя и друга нивица. Т. Влайков, Съч. II,
111. Поискало се на чича Богдана да си про-шири нивицата, но нали пуста сиромашия, де у Богдана толкова пари? Хр. Максимов, ЗР, 21. Бедни хорица бяха техните. Имаха две-три нивици, и то на стръмни склонове. Б. Несторов, АР, 96.
НЙВИЧКА ж. Умал. от нива; малка нива, нивица. Малцина бяха ония тютюноработници, които не бяха засели и по някоя нивичка с тютюн. Г. Караславов, ОХ III, 314. Тогава — по време на полската работа
— често ми поръчваха да се отбия направо от училището в някоя от нивичките ни, та да помогна там с нещо на старите. Г. Русафов, ИТБД, 163. Покрай оризовите ни-вички има лехички, в които стърчат коренищата на обрано зеле и остатъци от други зеленчуци. Г. Караславов, Избр. съч. III, 134.
НЙВИЩЕ, мн. -а, ср. Разг. 1. Увел, от нива; обширна, голяма нива.
2. Обикн. мн. Ниви; нивак, нивя. Побеляха изсушените пътища, побеляха нивищата и по къра плъзна народ. С. Северняк, ЛФ, 1957, бр, 31, 1.
3. Диал. Напусната, изоставена, необработена нива; келема, келеме, келемия, ледина, ляда, лядина, орница (Н. Геров, РБЯ).
НЙВКА ж. Диал. Умал. от нива; малка нива, нивица, нивичка, нивче, нивчица, ниве.
— На нивката, дето я имам горе, до Белия бряг, смятах да засея пшеница. Д. Спрост-ранов, ОП, 383. От гористите хълмове с безредно разхвърляни нивки се спускаха частници, които не вярваха, че ще дойде комбайн в селото. Ст. Даскалов, СД, 589. — Дворът ни, нивките, колкото имаме, на орници заприличаха. Ха да видим сега, като ги хариза, какви камъни ще ядем. В. Неш-ков, Н, 408.
НЙВНИНА ж. Диал. Наем за използуване на чужда нива.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. .
НИВО, мн. -а, ср. Нежел. 1. Степен на височина по вертикална линия на нещо; равнище. Столицата понастоящем заема едно