Page:RBE Tom10.djvu/1099

НЕУТОЛИМО. Книж. Нарен. от неутолим. Ала сутрин се събуждах оглушал от злоба и по-неутолимо мразех Панайотис. Ем. Станев, А, 138. Пътят към върха .. беше труден, но там имаше нещо, което неутолимо привличаше партизаните и те не усещаха умора. К. Ламбрев, СП, 143.

НЕУТОЛЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неутолим. Дали не-утолимостта на любовта към всичко се превръщаше в скръб или непостижи-мостта на красотата ме натъжаваше? Ем. Станев, А, 97.

НЕУТОМИМ, -а, -о, мн.-и, прил. Ос-тар. Книж. Неуморен, неуморим. Той е неутомим в благотворителната си деятелност, той им находи работа, грижи ся за всякого. С. Радулов, ГМП (превод), 203. Дето ще се рече, в тая [нравствено-религиоз-на] област деятелността на разума е най-голяма, неутомима, последствие на което тряба и погрешките му да бъдат доста чести и много. ПСп, 1876, кн. 11-12, 37. С искрените си съвети и с неутомимите старания и действия на училищните попечители в Одеса Габровските училища не пострадаха от изважданието на тези [трима] учители. П.Р. Славейков, ГУ, 58.

— От рус. неутомимый.

НЕУТОМЙМО. Остар. книж. Нареч. от неутомим; неуморно, неуморимо. Аз отколе слушам от Филаретова и от мнозина други нашенци, кои не могат да ся нахвалят с Вашето име и Вашите добросовест-ни и примерни старания, кои Ви тъй усердно, неутомимо и умно прилагате за разпространението на образованието между нашите злочести братя. АНГI, 508.

НЕУТОЧНЕН, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който не е уточнен, не е точно определен. Неуточнен въпрос. Неуточнено мнение.

2. Обикн. за изчисления, сметки и под. — който е изработен в общи черти, без подробности, без точност; груб, схематичен, приблизителен. Неуточнени изчисления. Неуточнени сметки.

НЕУТОЧНЁНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неуточнен. При намазване на по-дебел слой или на повеч-е от технологически необходимата площ, ще се изразходи повече лепило и това ще залегне в раз-ходната норма като резултат на практическата проверка.. Това неудобство и не-уточненост могат да се отстранят чрез прилагане на научно-техническо нормиране на материалите. П. Цветков и др., ТОП, 227.

НЕУТРАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не взема участие във война, който спазва неутралитет по отношение на воюващите страни. Сега започна да се говори не за спиране на войната, а за намесата на неутралните държави. Г. Караславов, ОХ I, 7. // Върху който не се допускат военни действия или разполагане на военни сили въз основа на международно съглашение. Неутрална зона.

2. За територия, площ — който не принадлежи на нито една от воюващите страни. — Вие сте в неутрална зона! Тук е море, което принадлежи на всички! Гр. Угаров, ПСЗ,

34. Неутрална територия. Неутрални води. Н За територия, терен — които не е в селището на никой от участниците в спортно състезание. В един автобус пътували два футболни отбора с резервите, треньорите и масажистите. Трябвало да преигра-ват контестиран мач на неутрален терен. Ив. Остриков, СБ, 17.

3. При борба, разправия, спор — който не взема ничия страна, не изразява предпочитание към никоя страна. Няма вече мир в село Цепилово, няма спокойствие. От четири махали село, на пет партии се разцепило.. Вземаха си говедар от чуждо село, неутрален човек, стоката да им пасе. При свой всеки я не праща. Елин Пелин, Съч. IV, 178. Събраха се отдельонните командири, неутрална комисия написа на едно листче пълно, а на другите празно, сложиха ги в една шапка и се започна тегленето на жребие. М. Гръбчева, ВИН, 329. Неутрален наблюдател. Н Свойствен на такъв човек. От нея разбрах, че моята любов е била тежка болест.. Помирих се аз,.., укротих се и дойдох до едно, да го речем, неутрално положение. Елин Пелин, Съч. IV, 131. Той обясни кротко, с присъщия си неутрален начин на приказване: — Аз не зная причините. А. Гуляшки, ДМС, 102.

4. При който, в който не се взема ничия страна, не се изразява предпочитание в даден спор, сблъсък. Той говореше разпалено за германските победи, мъкнеше от пояса си вестник „Утро“ и сочеше: — На, гледай какво пише — викаше той и тикаше пръста си в заглавията. — Хем това е неутрален вестник... Г. Караславов, ОХ I, ЗЗо.

5. Хим. Който не дава нито алкална, нито кисела реакция. Къпането на кърмачетата трябва да става с неутрален сапун, несъдържащ излишна натриева основа, богат на мазнини. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 74. Неутрални соли. Неутрален разтвор. Неутрални окиси.

6. Спец. Който не съдържа електрическа или друг вид енергия; незареден. Неутроните не притежават електрически пълнежи, те са електрически неутрални. Вл. Андреев, АЕ, 5. Неутрален атом.

— От лат. neutralis.

НЕУТРАЛИЗАТОР м. Хим. 1. Апарат с бъркачка, който се използува в химическата промишленост за неутрализиране на киселини или основи.

2. Вещество, което неутрализира киселина или основа. Сметаната се неутрализира с