4. Прен. Който не е достигнал до окончателния си вид, крайното си развитие, подготовка, не е напълно оформен; неустановен, неукрепнал. Тук е юношеският, все още не-улегнал подпис на малката Любка Иванова, ученичка от IV кл. РД, 1950, бр. 115, 1. Преди няколко дни Женя Стефанова изпълни на български език в операта "Аида"ролята на Амнерис. Може би още неулегналата и неуверена фраза пречеше на певицата да даде простор на своя глас. К, 1926, бр. 94, 2.
НЕУЛЕГНАЛОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неулегнал. — Не гледай, чедо мое, какво върша, а слушай какво говоря! Макар все още с известна сценична не-улегналост, тая тема звучи у артиста в редица моменти, наред с другите черти на практичния селски поп. НК, 1958, бр. 6, 6.
За тази неулегналост в движението, за не-убедителността в мимиката и суровостта на музикалните изяви говореше вече изпълнението на началната балада. БНТ, 1941, бр. 213-214.
НЕУЛОВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е уловен, задържан, хванат, който е на свобода; незаловен. Неуловен престъпник. Неуловен крадец. // За дивеч — който не е уловен, хванат (с примка, мрежа, въдица и под.). Той поставяше капани, .., хвъргаше стръв и живееше с мечтани приходи от продадени кожи на неуловени вълци и мечки. Елин Пелин, Съч. II, 101. Един ден при Пеня доведоха двама негови съселяни. И двамата бяха с издраскани лица,.. Излезе, че са се спречкали за някакви неуловени мечета. Г. Караславов, Избр. съч. II, 120. Неуловени птичета, по хиляда за пара. П. Р. Славейков, БП I, 314.
2. Който не е схванат, доловен с поглед, слух или ум; недоловен. Неуловен сигнал.
НЕУЛОВЙМ, -а, -о, мн.-и, прил. 1. Който мъчно може да бъде уловен, задържан, хванат. Орелът на планината, неуловимият бунтовник, беше в ръцете на турците.
М. Марчевски, П, 81. Чоки се лютеше и пращаше напразно потери по неуловимите нехранимайковци. Ив. Вазов, Съч. XIV, 143. Писарят подбра своите доверени юнаци и тръгнаха да погубят неуловимото овчарче. Ив. Хаджимарчев, ОК, 347. // За дивеч — който не може да бъде уловен, хванат (с примка, мрежа, въдица и под.). А старият неуловим сом спокойно си почиваше вече в своя подмол, като че ли нищичко не беше му се случило. Д. Калфов, КР, 10.
2. Който е слабо изразен и почти не може да се долови, да се възприеме със сетивата или да се почувствува; недоловим, незабележима Сортирането на листата, разпознаването на неуловимите за обикновения наблюдател белези, по които се различаваха един от друг, изискваше напрежение. Д. Димов,
Т, 34. Висок, прав, широки рамене, красива глава с къси, тъмнокафяви къдрави коси,..)—
замрежено от неуловими бръчки лице;.. Такъв беше той [Станко], такъв го знаеха всички. Г. Райчев, Избр. съч. I, 86. Восъчно-то му хлътнало лице се беше съвсем провалило и залепило за костите, а по кожата му префърчаха неуловими тръпки от страдания или ужас. Ив. Вазов, Съч. VIII, 125. Неуловима опасност.
3. Който не може да бъде определен точно, за който не е ясно откъде идва, как възниква. Имаше нещо особено неуловимо у тоя момък. И. Йовков, Разк. I, 230. Кара Танас не срещаше за пръв път хубава мома, но тая имаше нещо неуловимо в красотата си. Такова, каквото изведнъж кара душата на човека да стане несигурна, слаба. П. Константинов, ПИГ, 193. Над нас небето се издигаше тъмно и високо, но в него имаше някаква неуловима нежност. Н. Фурнаджиев, МП, 53.
НЕУЛОВИМО. Нареч. от неуловим (във 2 знач.); недоловимо, незабележимо. Машината едва-едва боботеше и изглеждаше, че корабът се плъзга неуловимо по замрялата вода. Н. Антонов, ВОМ, 30. Започнах всичко да преглеждам наново.. Накрая открих майсторски неуловимо подправени няколко документи. П. Михайлов, ПЗ, 152. Тя вдигна очи и ахна леко: оттам я гледаше Кольо! Той й се усмихна неуловимо. Г. Райчев, ЗК, 157. Младежът неуловимо трепна. П. Вежинов, НС, 85.
НЕУЛОВИМО СТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неуловим. Той се занимаваше с леки кражби и не бе извършил нито едно убийство. Поради това в този край, където върлуваше, се отнасяха към него не-злобливо, понякога дори със симпатия, която се изразяваше в създадените легенди за неговата неуловимост. Т. Харманджиев, Р, 75. Едва по-късно,.., забеляза оная неуловимост в характера на Иван, която после неведнъж щеше да я измъчва. А. Наковски, МПП, 17. Придобива нова окраска и темата за неуловимостта на мечтата, за синята птица на щастието, позната ни от предишните книги на поета [Д. Дамянов]. Л. Георгиев, ПЛ, 1969, кн. 23. 71.
НЕУМЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не притежава умение, способност, Похват за нещо; несръчен, непохватен, неловък. Високият Генадий държеше в ръка къс хартия и се взираше в нея. Там неумела ръка бе начертала улиците на Белград. Ст. Дичев, ЗС
1, 108. Той учи я със пистолет да стреля / накрай града, прицелена в дъба, / придържа китката й неумела. Бл. Димитрова, Л, 98. Неумел ръководител.
2. Който показва, изразява липса на умение, похват, опитност; неловък, непохватен, несръчен. — Батъо, кога ще излезеш на улицата — ей тъй, свободно? — наивно запита тя. Руменов иронично се усмихна. Сто
