Книж. Нежел. 1. Безразборен, безсистемен, хаотичен; безразборчив. Литературното сътрудничество у нас е неразборчиво. Едни и същи литературни сили сътрудничат едновременно в списания с диаметрално противоположно направление. Д. Благоев, ЛКС, 72.
2. Остар. Книж. Който не избира, не подбира нещо; невзискателен, безскрупулен. Цанков беше политик — практик преди всичко, снизходителен към човешките пороци, твърде неразборчив в средствата за постигането на политическите цели. Т. Жечев, БВ, 357.
—От рус. неразборчивый. Друга (остар.) форма: н е р а з б и р ч й в.
НЕРАЗБОРЧЙВО нареч. Книж. Нежел. Безраборно, безсистемно, несистемно. Думите им стигат до съзнанието му като празен шум, който го унася в сън. Само един шум той отличава в неразборчиво плискащия се наоколо му поток, това са нейните стъпки. А. Гуляшки, ДМС, 75.
—От рус. неразборчиво.
НЕРАЗБОРЧЙВОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Нежел. Качество на неразборчив. Като са се равнели на противниците си в нравствената неразборчивост, легистите са имали на страната си това голямо преимущество, че те все пак,.., воювали за право нещо. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 53.
НЕРАЗБРАН1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За говор, шум, текст и под. — който е неясен, не може да се разбере или разчете; неразбираем, непонятен. В Цюрих се говори на едно неразбрано наречие и не ще мога да науча правилно немския език. М. Кремен, РЯ, 74. То [детето] стоеше учудено в новите си дрешки и заплака, когато му ги съблякоха. Протягаше ръце към тях, бърбореше нещо на неразбран детски език и настоявяше да му ги дадат. Кл. Цачев, ГЗ, 41. Боян се взря в неразбрания подпис и престорено важно каза: — Не се чете! М. Грубешлиева, ПИУ, 163. Докторът чува, че се похлопва на врата, като се изговориха някои неразбрани за него думи. Лат., 1885, кн. 9, 5-6.
2. Който е неясен по съдържане, който не може да се схване, разбере; неразбираем. За свобода / ако въстава, той въстава не, че аз, / ти, той и някой друг му дрънка во захлас / таквиз и онаквиз идеи неразбрани, / а че болежът на развредените рани/ на туй го нуди. П. П. Славейков, Събр. съч. 111, 109. Човеческото развитие не е още достигнало до оная висока граница, при която нито религиозният фанатизъм,.., нито неразбраните интереси няма вече да имат толкова голямо значение. Знан., 1875, бр. 1, 11.
НЕРАЗБРАН2, -а,-о, мн. -и, зват. (остар.) -и, прил. 1. Разг. Който не се разбира с другите, проявява себичност, стремеж да се наложи. Койкина баща не е човек неразбран, няма да му върже кусур. П. Тодоров, И I, 102. Дотегна му да убеждава неразбрани, дебелоглави хора, да дава съвети, които не се изпълняваха. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 356-357. Гърбатата не отговори и се хвана с две ръце за дръжката на вратата, сякаш се страхуваше да не я изтласкат, и заудря с юмрук. — Ама че неразбрана жена! — загълчаха. Ив. Венков, ХКН, 54. 2. Като същ. Човек, който проявява себичност, стремеж да наложи своите интереси и власт, който пренебрегва мнението или стремежите на другите. Грабат от народа гладен, / граби подъл чорбаджия, / за злато търговец жаден / и поп с божа литургия! / .. / Грабете го, неразбрани! Грабете го, кой ви бърка! Хр. Ботев, Съч. 1929, 14. Да, може да заслужа / от тях и панегирик / или жестокий присмех/ на някой див сатирик- / да каже духовито:/ „Гордей се, неразбрани!“ Ив. Вазов, Съч. II, 125. Ако ли ся случи някой разбран /училищен [настоятел] да пойме таз служба от родолюбие .. за доброто на училището, .., то щат ся найдат пак някои неразбрани да разбръкат работата, та пак да ся препятствува на добрата нарядба. Лет., 1871, 156. Неразбраните и на благодетелите си правят зло. П: Р. Славейков, ЕБ (превод), 33.
НЕРАЗБРАНО1 нареч. 1. Неясно, неразбираемо. И пак си пееше, но само той си мислеше, че пее — мънкаше нещо, без думи, неразбрано,, като че около него бръмчеше бръмбар. И. Йовков, ЖС, 123-124. Отвътре се чуваше едно особено бучене, сякаш някой бе разсърдил кошер пчели. Целият клас говореше бързо, неразбрано. П. Проданов, С, 91. Прости, че ти пиша така набързо и така неразбрано. Хр. Ботев, Съч. 1929, 396. А Мишлето сиво / със сърце страхливо, / ..,-/ бъбри неразбрано: / — Пустата Котана, / тази облизана, / откъде изскочи /и връз мене скочи! Т. Симеонов, СбХ, 68.
2. Остар. Без разбиране и осмисляне, без система и ред; безразборно, безсистемно, несистемно. Този млад свещеник, патриот, безбожник, налапал се неразбрано със социализъм, .., хипнотизуваше населението в тая околия и го държеше в ръката си. Ив. Вазов, съч. XXV, 115. Най-сетне славеят му [на папагала] рекъл: — ..На мене ми ся чине, че като си пял неразбрано много вре-мя чужди песни, не ще да можеш вече да пе-йеШ свойе си нещо, ако и да си имал някога такъва дарба. Д. Манчев, БЕ I, 137. Корите ли, хокате ли безпрестанно един нехайник, ви ще го направите цял ленивец; хвалите ли пак някого неразбрано за пръгавината му, то самолюбието му най-после може се обърна на суета. Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 191-192.
3. Остар. Безредно, безразборно. — Сега имаме само едно слънце, .., ами като се навъдят още няколко слънчица и захванат да греят неразбрано едно през друго, разумява
