един противопоказен свят. Бл. Димитрова, Лав., 192. Поровете писмата и дневниците на тия, които отдавна са преминали преди нас живота, и ще намерите същите нераз-бирания между млади и стари, каквито и днес ние живеем. Ас. Златаров, Избр. II, 248.
НЕРАЗБЙРАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Неразбиране. С това нищо друго не показваме, освен дълбоко неразбирание на нашето добро. Ч, 1871, бр. 16, 500.
НЕРАЗБИРАТЕЛСТВО, мн. -а, ср.
Липса на съгласие, разбирателство; несъгласие, неразбиране2. Настъпиха ония тягостни минути на очакване,., когато хората започват да стават склонни към неразбирателства по най-дребни и нелепи поводи. П. Славински, ПЩ, 72. След четвъртата съвместно редактирана книжка поради неразбирателства и разправии, Страшими-ров скъса и с тия свои съредактори. СбАСЕП, 82. Магда е жена, която поради неразбирателство с родителите си твърде млада е напуснала бащината си къща. Ст. Грудев, ББ, 58.
НЕРАЗБИРАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Неразбираем, необясним, неясен. Една неразбиратна тъга ме налегна: аз усетих, че нещо ми липсва и грозотията на тъмницата и на самотата показаха ми се в цялата си голота. Св. Миларов, СЦТ, 115..
НЕРАЗБЙРАЩ, -а, -о, мн. -и. прил. Книж. 1. Който не разбира, не схваща нещо. Хръсате погледна баща си отвисоко, погледна го косо, без да извръща глава, погледна го безразлично като глухоням — кротко учуден, неразбиращ. И. Вълчев, СКН, 601. Майстор Кольо Фичето погледнал под вежди издялания от камък лъв и отвърнал на неразбиращия ага: — Това е куче, ефендим. 3. Сребров, МСП, 53.
2. Който изразява неразбиране; питащ, недоумяващ. — Не искам да ме снимате. Над апарата се появи учудено, неразбиращо лице. Той явно недоумяваше защо. Л. Михайлова, Ж, 158. Диманов бе изненадан и не съобрази какво става, дори не се помръдна от мястото си, а само втренчи неразбиращ поглед в ръководителя на събранието. Кр. Кръстев, К, 202. Райна го помоли да остави капаро, той я погледна с неразбира-щи очи, после изведнъж измъкна големия си кожен портфейл: Ем. Станев, ИК I и II, 97.
НЕРАЗБЙРАЩО нареч. Книж. Без да се разбира, да се проумява нещо; недоумяващо. Малката, измъчена от безсънната нощ, едва отвори очици и я загледа неразбиращо, с клюмаща главица. П. Славински, ПЗ, 46. В тоя миг дежурният надзирател изневиделица отвори вратата и връхлетя побеснял. Койчо .. събуден, загледа неразбиращо. Д. Жотев, ПМИ, 87.
НЕРАЗБОР м. Остар. и диал. Неразбория (в 4 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕРАЗБОРЕН, -рна, -рна, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Неразбираем, безразборен; неразбран, непонятен, неразборим. С настоящето неразборнб' писмо приимам чест да поздравя покорно и рабски Ваше Високоблагородие. АНГ 1, 76.
НЕРАЗБОРЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неразбираем, безразборен; неразборен. Хиляди звукове, които звонят в ушите му [на детето] не са за него, освен един неразборим шум. Ч, 1871, бр. 7, 223.
НЕРАЗБОРЙЯ, мн. -ии, ж. 1. Липса на ред и ръководство, управление някъде, в нещо; безредие, неуредица, бъркотия, хаос. Някаква дръзка ръка използваше неразборията, създадена от безумните властници, и посягаше да обсеби всичко това, което е наследено от незапомнени деди. X. Русев, ПС, 176. След основаването на стопанството и на станалите нй първо време в него хаос и неразбории, по-голямата част от селяните — .. —предпазливо се държаха настрана. Ил. Волен, МДС, 179. Не обичаше той тия тесни градски улици с нажежени калдъръми, тая блъсканица и тая неразбория около мазите по крайбрежието. И. Йовков, В АХ, 28. Жителите в Долнй махала гледале с ужас на тези неразбории. НБ, 1876, бр. 30, 116.
2. Липса на правила, система в нещо; несис-темност, неяснота. Много неразбории, въведени в книжовния ни език от министерското упътване, ще бъдат с време извени от вятъра на живота. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 135. Употребяванието на омо-нимите без прилично обяснение дава повод на различни неразбории. Т. Шишков, ТС, 39-40.
3. Остар. и диал. Несъгласие, неразбирателство, разправия, свада. Откакто заглъхна гласът на бащата, то и мислите на синове и снахи тръгнаха в кокоша слепота. Още си мълчеха едни на други, но неразборията ги дебнеше, търсеше случай да си покаже рогата. К. Петканов, X, 27. И за да си нямаме одумки и неразбории, всеки частник ще получи по една бележка точно колко декари ще заоре, докога и с какво семе ще ги засее. Кр* Григоров, Н. .16. — А вярно ли е, че е имало неразбории между руския консул Кребел и Алеко паша? В. Геновска, СГ, 178.
4. Остар. и диал. Незнание, некомпетентност, недоразумение. — Не ставай сега и ти такъвзи — на майка си да вържеш. Искала да те изпъди... — то от неразбория! П. Тодоров, Събр. пр II, 241. Много пъти стига да приближи при детето някой, който му е драг, и то ще ся . укроти. Кога е така, то зачтс? да ся носи и люлее чтом заплаче? Такъва неразбория} часто ся наказва. Й. Груев, КН 7 (превод), 91.
НЕРАЗБОРЧЙВ, -а, -о, мн. -и, прил.
