НЕРАБОТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, npiui. 1. За време — през който не се работи; почивен. Първата му работа бе да свали сакото си и да облече вехтото, което като чул висеше на окачалката и пазеше стаята през неработното време. Д. Кал-фов, Избр. разк., 205. Нашето население -..-през неработния зимен сезон консумирало висококалорична храна (свинско месо и сланина), а постело през пролетта. J1. Петров и др., БНК, 6. Неработен ден.
2. Рядко. Който не обича да работи; мързелив. Неработна мома.
НЕРАБбТЕНР, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Необработен. От Турско навън са износя:.., памук, кожи неработени. С. Бобчев, ПОС (превод), 39.
НЕРАБОТОСПОСОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Книж. Който не е работоспособен, който не може да работи, обикн. поради болест, инвалидност, възраст; нетрудоспособен. Рядко ще срещнеш мъж из селото. Само някой неработоспособен старец седи на столче в двора си, попушва лулата и маха с пръчка по кокошките, които налитат на царевичните зърна. Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 283, 2. Болните задълго се чувстват отпаднали, безсилни и неработоспособни. Tip, 1952, кн. 5, 50.
НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ, -тта, лш. няма, ж. Книж. Отсъствие, липса на работоспособност; нетрудоспособност.
НЕРАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил.
1. Който по повърхността има издатини и вдлъбнатини, който не е гладък; грапав. Теодосий премина бае но крачките, които го деляха от стареца, спъвайки се в неравния каменен под на килията. Ст. Загорчи-нов, ДП, 216. [Дамян] Огледа улицата, без да може да види нещо, преглътна сълзите си и изведнъж тръгна бае но по неравните камъни. К. Петканов, ДЧ, 175. Цяла нощ той се мята трескаво в новото легло. Неравният сламеник, напълнен с прясна слама го бодеше. Ст. Даскалов, CЛ, 28. Балансирайки с ръце, мина зад гърба на майка си, запристъпва по неравната скала. Е. Манов, БГ, 57. Неравен път. Неравен калдъръм. Неравна настилка. Неравна пътека. II Вълнист, вълнообразен, хълмист. Тук беше Раз-поле и цялата местност нататък беше хълмиста, неравна, пресечена с долове. Д. Талев, И, 448. Неравното поле, както ще да видиме после, препятствова на растителността да расте, следователно земле-делецът тряба да са погрижи за отстранението на това зло. Знан., 1875, бр. 117, 266. Неравен бряг. • Обр. Макар да беше толкова млад, изглежда, че отдавна бе тръгнал по неравните и страшни пътища на войната, бе привикнал вече с тежките мрачини на фронта. П. Вежинов, НС, 8.
2. Който има нееднакви по големина, дебелина и височина части, който не е изработен, направен равномерно; неравномерен, неизравнен, крив. Ботушите бяха подковани с гвоздеи и налчета, ходилата им бяха от груб, неравен гьон. Ил. Волен, БХ, 150. Стените са неравни, пожълтели от влагата, напукани. И. Йовков., Б, 7. Пукат се само ония съдове, на които стените са твърде дебели или неравни (криви). Знан., 18/5, бр. 9, 137. Ако дебелата и неравна коприна са употреблява на прости вещи, затова и евтино са купува. 3. Княжевски, ПР1И (превод), 102. Като ся изпреде памукът, прекарват го с много внимание през пламик, за да изгорят неравните краища. ИЗ 1874-1882, 148. Неравен почерк. Неравен шев. Неравни букви.
3. За действие, процес, резултат от действие и под. — който има различна, нееднаква сила, бързина, продължителност в отделните моменти на осъществяването, протичането; неравномерен. Все по-често той [вълкът] се завърпшше и гледаше назад, бягът му ставаше неравен, неспокоен, губеше сили. И. Йовков, АМГ, 171. Изведнъж болката в корема пропълзя по целия гръб, пулсът стана неравен. Ем. Станев, ИК I и II, 287. Неравен галоп. Неравен глас. Неравен дъх. Неравен ритъм. Неравно дишане. Неравни стъпки. II Стесн. Който няма равномерен, еднакъв ритъм; неритмичен. И отсичат бавно, / капки в ранна есен, / звуците неравни/в тая тъжна песен. Н. Лилиев, С 1934,
33. Под мрежата от бръчки ситни— / та младостта едва личи! — / аз диря твойте ненаситни, / днес мътни, тлеещи очи. / А аз ги помня, аз ги зная, / когато слушах часове, / унесен в някаква омая, / неравните ти стихове. О. Орлинов, Худ., С I, 1875,
345.
4. Прен. Който не се проявява винаги еднакво, с еднаква сила, възможности, качества и др. Г-ца Елена Карамихайлова, която пръв път виждаме в нашите изложби, е ху-дожница с неравен още талант: твърде забележителна в някои неща и току я виждаме сетне съвсем несръчна. Худ., 1909, кн. 4, 15.
5. За борба, бой, битка и под. — при който единият от противниците значително превишава по брой или сила другия, има надмощие над другия; неравностоен. Боят е неравен: двама срещу сто. Ив. Вазов, Съч. I, 182. Непростима глупост щеше да бъде от наша страна, ако са впуснехме в неравната борба, от която ни един от нас щеше да излезе жив, без да нанесем ни най-малко повреда на неприятеля. 3. Стоянов, ЗБВ II, 238.
6. За брак, съюз и под. — при който единият от партньорите значително превишава другия в интелектуално отношение, имуществено състояние и др.; неравностоен. —Да, такава е съдбата на всеки неравен брак!... А
