Page:RBE Tom10.djvu/994
но, задружно движение, което при други обстоятелства би могло да бъде само знак на учтивост, сега ми се стори като проява на робски инстинкт у човека. Стр. крин-чев, СбЗР, 377. Движенията й [на Мария] бяха бързи, отсечени: В тях имаше някаква странна, сякаш непроизволна острота, като движения у човек, който бе пил много кафе. Д. Димов, Т, 87-88. Яркият цвят на дрехите на хората и веселите тонове, в които са боядисани къщите [в Исландия], това е навярно обмислена или непроизволна компенсация на суровьш пейзаж с неговия сив океан, с безцветното небе и черната лава. Св. Кюпрюбашиев, И, 41. Според различните си действия нервната система се разделя на две главни части, на две отделения. Едното управлява всичките съзнателни и произволни движения; другото управлява непроизволните и безсъзнателните действия. Ч, 1871, бр. 22, 699.
— От рус. НС11рОИ31ЮЛЬИЬ1Й.
НЕПРОИЗВОЛНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ. от непроизволен; не-волност, несъзнателност, инстинктивност.
— От рус. нсироизнольность.
НЕПРОИЗНОСЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. 1. За звук — който не се произнася, който изпада при изговор. В едни случаи изпуснатите съгласни не се пишат, т. е. пишем тъй, както изговаряме.. В други случаи непроизносимата съгласна се запазва в писмо., пръст, грозд, нощ[шт], шест. Л. Андрейчин и др., БГ, 40.
2. Който не може да се произнесе, да бъде произнесен. Непрдизносими звукосъчета-ния.
НЕПРОКОПСАН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. Който не се ползва с добро име, авторитет и обикн. не е постигнал нищо в живота, тъй като не живее и не постъпва разумно, правилно. Цинтане, синко, доита съм при тебе да ми помогнеш. Непрокопсаният ми син продаде и моята нива. Сега нямам ни една бразда. К. Петка-нов, ДЧ, 433. — Знаех си аз, знаех си, че тъй ще я направят непрок^саните ми хора! Не ги е срам! Да оставят хубавата пшеничка да прегори... Ст. Марков, ДБ, 255. Наскоро след сватбата умира старият, а преди три години — и братът, убит из засада от някакъв непрокопсан турчин .. — комуто той отнел За дългове имота. Т. Райчев Йзбр. съч. I, 185. Май си непрокопсан, че надали ша ти я [момата] дадат. П. Р. Славейков, РО (превод), 17.
НЕПРОКОПСАНИК, мн. -ци, м. Разг. Неодобр. Човек, който не се ползва с добро име, авторитет и обикн. не е постигнал нищо в живота, тъй като не живее и не постъпва правилно и разумно; нехранимайко, нйкакНец. Виж го ти моя Пепрокопсаник — мислеше си Митаке,.., ето още с какво се занимавал той — правел кушии човекът.
Й. Йовков, В АХ, 29. А вън от стопанството, жени, няма живот за вас.. Непрокопса-ниците ви ще киснат по цял ден в хоремага.
А. Гуляшки, МТС, 208. И двамата му синове излезли непрокопсаници — по цели дни прекарвали в кръчмите. Г. Дръндаров, ВЗ, 54. Ха! — Чева съм пепрокопсаник? — Чева съм вагабонтин? Кому говориш тия речи? — И си отиде със заканвания и псувни. Св. Миларов, СЦТ, 42.
НЕПРОКОПСАНИЦА ж. Разг. Неодобр. Жена непрокопсаник. —^ Оная непро-копсаница е развързала езика си!— помисли бригадирът. А. Гуляшки, СВ, 286. Дъщеря му излезе една непрокопсаница. И образованието си не завърши.
НЕПРОКОПСЙЯ ж. Индив. Липса на успех, щастие, преуспяване в живота. Про-тивоп. прокопсия, успех. Всеки дава мило за драго, за да си изкара медицинско, да си измъкне главата от тази непрокопсия, и е прав за себе си. Н. Антонов, ВОМ, 165.
НЕПРОМЕНЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е променил, изменил вида, състоянието, същността си, който се е запазил такъв, какъвто е бил преди; неизменен. Едва забелязано той поклащаше глава,.., цо лицето му оставаше непроменено ии очите му гледаха все тъй сърдито. И. Йовков, ПК, 161. Повикали лекар и той го намерил като заспало и в лицето непроменено, но колкото и да "ся мъчили да го съживят, все било залудо. Й. Груев, КН 7 (превод), 60-61. Сприятелихме се, но отношението ми към него остана непроменено — аз гледах на него като на момче по-младо, по-неопитно и малко смешно. Г. Райчев, Избр. съч. II, 127.
2. За число, величина — който е постоянен, неизменен. Дроб делим с цяло число, като умножим знаменателя й с цялото число и оставим числителя й непроменен или като разделим числителя на дробта с цялото число (ако това е възможно), а знаменателя й оставим същия. Аритм. V кл, 120.
НЕПРОМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Книж• Непроменим, неизменен. Езикът е като мрамора под длетото на ваятеля. Каквото ваятелят направи от мрамора, това ще стане. Но мраморът е много по-непроменен от езика. Б. Болгар, ПД, 121. Мирогледа на българина, както изобщо образа на българина той [д-р К. Кръстев] схваща напълно метафизично — кйто нещо веднъж завинаги дадено, непро-менно, без развитие, отразено в някогаш-ната народна песен. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9,
115. И не ще да е това някаква непроменна съдба. Т. Влайков, Съч. III, 317.
НЕПРОМЕНЙМ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не Може да се изменя, променя или труДно се променя; непроменяем, постоянен, неизменен, неизМеняем* неизменим, непроменлив. В преценката на една творческа личност не трябва да се преувеличават
