НЕПРЕЖИВЯН, -а, -о, мн. непреживе-ни, прил. Който не е изпитан, изживян, преживян от някого; неизживян, неизпитан2, неизпитван2. Непреживени любовни мигове. Непреживяна несполука. Непреживян банк-рут.
НЕПРЕКЛОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който не отстъпва пред молби, увещания и под. и не може да бъде разколебан от никого и от нищо; непоколебим, неумолим, твърд. Корав и непреклонен човек, особено по онова време, когато беше по-млад, Манолаки не искаше да слуша никого у. се венча за младата и хубава селянка. И. Йовков, ЧКГ, 9. Наложи се да скъсам окончателно с училището -.. Кака напразно ме увещаваше и мъмреше. Бях непреклонен. Ив. Димов, АИДЖ, 26. Сюлейман затворил Хайредин в стаята му, събрал сеймените си и казал, че дава сто жълтици на тоя, който убие брата му. От сутринта до вечерта молел той непреклонните си хора. А. Дончев, ВР, 86. — Вратарят ми е познат, ще ме пусне [в родилното отделение на болницата] — заблуди той тъщата, защото тя го увещаваше да не отива. Но вратарят се оказа непреклонен. — Не е болна, та си се разтревожил по това никакво време — равнодушно каза той. X. Русев, ПЗ,
78. Непреклонен съдия. • Обр. Шумът на гората в подножието на върха нощем нашепва легендите за героите, оросили с кръвта си твърдата земя на Балкана^ сложили там своите непреклонни глави. Й. Радичков и др., ГСП, 96. Накрай полето,.. / Меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра — / виши колони непреклонни успокоената Гора. Д. Дебелянов, СТ 1936, 34.
2. На който е свойствена неотстъпчивост пред всякакви молби, увещания, разколебавания, заплахи и под. от страна на някого; непоколебим, твърд. Той гледаше Лазара отблизо с остри, студени очи, нямаше в тях ни жал, ни милост и светеше в тях сурова, непреклонна воля. — Нека му извие врата. Д. Талев, ПК, 578. Сега цялото му [на Чакъра] същество беше погълнато oni дивото и мрачно решение, което беше взел и което щеше да изпълни с всичката тирания на непреклонния си характер: да прекрати следването на дъщеря си. Д. Димов, Т, 275. Мургавото му, изпечено войнишко лице издава непреклонно селяшко упорство и търпение. Л. Стоянов, X, 73. Непреклонната решителност на внука му го обезоръжи. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 30. Непреклонен дух. Непреклонен нрав: // Който показва, изразява неотстъпчивост пред всякакви молби, увещания, разколебавания, заплахи и под.; неумолим, твърд. — Пшт, ей, я почакай! — рече Балчев. — Ти откъде имаш това куче?.. —Аз не съм войник и не съм длъжен да ви отговарям, пък и не искам да приказвам с вас, щом ми говорите на „ти“ — отвърна Кольо, засегнат от тона. Лицето му взе зъл, непреклонен израз. Ем. Станев, ЙКI и II, 106. Непреклонен тон.
НЕПРЕКЛОННО. Нареч. от непреклонен; непоколебимо, неумолимо, твърдо. — Ще отидеш сам в Савич — повтори непреклонно сестра Евлампия. Д. Вълев, 3, 90. Една воля желязна непреклонно се е съединявала в него [Микеланджело] с една горда душа и до болезненост чувствителна. К. Величков, ПССъч. III, 149. Това, което Левски замисля и което твърдо и непреклонно решава да осъществи, е качествено нещо ново. Ив. Унджиев, ВЛ, 96.
НЕПРЕКЛОННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непреклонен; непоколебимост, неумолимост, твърдост. — Само понякога на Аароновото лице се появяваше тоя израз: на проклетия, упоритост и непреклонност, а щом се появеше, иначе мекият и разумен мъж не можеше с нищо да се убеди. А. Дончев, СВС, 108. Когато тя [княгинята] дойде на себе си, всички забелязаха у нея нещо ново и особено.. В гласа трепереше сдържана непреклонност. Ст. Загорчи-нов, ЛСС, 9. — Чакайте! Ще трябва да подпишете и един празен лист!.. Пленникът бавно изправи гръб, цялата му фигура се изпълни със строга непреклонност. П. Вежинов, НС, 114. Еднакво човешка е и нейната [на Севда] жалост към Юрталана,.. и сухата омраза и непреклонността й — сурово възмездие за разбития й живот. Лит. XI кл, 1964, 263.
НЕПРЕКОПАН, -а, -о, мн. -и, прил. За насаждение, насадена, насята нива, градина и под. — който не е прекопан. — Ами оная година цвеклото остана неизвадено, тая — непрекопано! Н. Каралиева, Н, 60. Лозята им, заглъхнале в бурен, стоят непрекопани. НБ, 1876, бр.З, 11.
НЕПРЕКЪСНАТ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не се прекъсва, в който не могат да се разграничат отделни части. Но тая непрекъсната върволица от войници, които идеха към малката черква, ударите на камбаната,.., всичко това хвърляше някаква траурна сянка сред широките вълнщна безгрижието и суетата в село. Й. Йовков, Разк. II, 128. На повече от двесте метра широчина, върху една полукръгла, вдлъбна: та скала,.., пада непрекъсната маса от ос-лепителноблестяща пяна на стотина метра дълбочина. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 56. Масивът на Мусала съставлява непрекъснато продължение от Родопите. Ив. Вазов, Съч. XV, 57. Следите на видрата могат лесно да се разпознаят и върху снега, главно по отпечатъка на влачената опашка, която оставя една непрекъсната линия, винаги от лявата страна на стъпките. П. Петков, СП, 16. Непрекъснати вериги гористи планини.
2. Който се върши, се осъществява, протича или се проявява без прекъсване или много
