различна форма. В природата кристалите не се срещат винаги поединично. Много често те са събрани в групи (агрегати). Г. Георгиев, МП, 62.
3. Геол. Свързани в по-големи бучици почвени частици, образувани в резултат на циментиране на дребни частици от почвата, съдържащи калций и неразтворими във вода. Структурна почва наричаме оная почва, при която почвените частички са свързани от глината и хумуса в по-големи бучици. . , наречени структурни агрегати. Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 10.
4. Книж. Сбор, нещо съставено, съединено от отделни части в едно цяло, като отделните части запазват свойствата си; спойка, конгломерат. От естествено-исторична гледна точка човечеството е едно цяло,.., но от социологично гледище то представлява пъстър агрегат от слабо споени помежду си по-малки групи — племена. М. Герасков, Б, 1919, кн. 4, 97.
— От лат. aggregatus ’съединен, събран’ през рус. агрегат.
АГРЕГАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до агрегат, който е свързан с агрегат. Агрегатна машина. Агрегатен метод. Агрегатна лампа. Агрегатен анализ. Агрегатно отделение. О Агрегатно състояние. Физ. Едно от трите основни състояния на телата: твърдо, течно и въздухообразно.
АГРЕГАТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Геол. Процес на механично свързване на минерални частици; агрегация. Устойчивостта на водния запас нараства в образуващата се почва по-късно поради възникване на агрегатност — поява на сложни структурни агрегати. П. Боянов, П, 130.
АГРЕГАЦИЯ, мн. няма, ж. Геол. Агрегатност. Този процес на свързване, агрега-ция, протича под влияние на различни фактори и при определени условия. П. Боянов, П, 232.
АГРЕГИРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Спец. За вещества — съединявам се, свързвам се плътно с други еднородни или разнородни части от някакво вещество.
— От лат. aggrego ’събирам, присъединявам’.
АГРЕГИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от агре-гирам.
АГРЕМАН, мн. няма, м. 1. Дипл. Официално съгласие на една държава да приеме за дипломатически представител на друга държава посоченото от нея лице. Назначаването на всички видове дипломати по света става след получаването на т. нар. аг-рЬман (съгласие на другата страна). 168 часа, 1991, бр. 25, 23.
2. Муз. Орнамент, мелодическо украшение. ~ Фр. agr&nan.
АГРЕСИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се стреми към агресия, който е свързан с агресия; завоевателен. Агресивна държава. Агресивна война. Агресивна политика. Агресивен пакт.
агрегатен
2. Разг. Който напада; нападателен. Бе настъпил раздразнителният стадий на пиянството му, през който той, от страхлив и раболепен, ставаше агресивен. Д. Димов, Т, 441. // Разг. Който съдържа, изразява нападки, закани. Агресивен тон. Агресивно държане.
3. Спец. За води и газове — който влиза в химическо взаимодействие с различни скали и строителни материали, като ги разтваря или разрушава и по този начин се намалява тяхната здравина. Агресивни води. Агресивни газове.
АГРЕСИВНО. Нареч. от агресивен. Държи се агресивно. А Меките води дейст-вуват агресивно на бетона.
АГРЕСИ`ВНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Качество или проява на агресивен. Но партизаните вече знаеха, че този неприятел бе изчерпал своята агресивност. От няколко дни българските военни части не предприемаха никакви акции. Д. Димов, Т, 562.
2. Спец. Способност на води или газове да разрушават скали и строителни материали, като влизат в химическо взаимодействие с тях. Агресивност на водата. Агресивност на газове.
АГРЕСИЯ ж. 1. Воен. Полит. Непре-дизвикано въоръжено нападение със завоевателна цел на една или няколко държави срещу друга държава с навлизане в територията и`. Фашистка агресия. Империалистическа агресия.
2. Псих. Насочена навън (към другите) или навътре (към себе си) явна или скрита враждебност.
3. Прен. Нападателна проява, нападателно поведение. Детето е склонно към агресия.
— От лат. aggressio ’пристъп, нападение’ през рус. агрес-сия. ( ■
АГРЕСОР м. Обикн. за държава — този, който извършва агресия или участва в агресия; нападател, завоевател. ООН е образувана върху принципа за колективните действия срещу агресията. Агресорът може да отстъпи само пред сплотения фронт на демократичните сили. ВН, 1958, бр.2131, 3. Фашистки агресори.
АГРИКУЛТУРА, мн. няма, ж. Книж. Земеделие.
— Лат. agricultura.
АГРИКУЛТУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Книж. Прил. от агрикултура; земеделски. Агрикултурни мероприятия.
АГРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Агрономически, напр.: агрогрупа, агрокръжок идр. 2. Земеделски, селскостопански, напр.: агро-министерство, агропромишлен, агромелио-
247
АГРО-
