да е! С недоразумения, с чупене на чинии... Такова нещо ми се гледа сега. Л. Дилов, ПБД, 107.
2. Обикн. мн. Противопоставяне, сблъсък на мнения, оценки, интереси и др. Недоразуменията между двамата започнаха да се изострят. К. Ламбрев, СП, 241. Намерението ми беше да ти обясня само едно свое душевно състояние, за да няма недоразумения,.. Виждам, че не съм успял напълно. Ем. Манов, ПС, 31-32. Не обичаше да спори както едно време. Вместо спорове и недоразумения предпочиташе да печели пари. К. Калчев, СТ, 57. Тие дни между руското посолство и Високата порта стана едно недоразумение, което още и досега не ся е разяснило. НБ, 1876, бр. 1, 215. Недоразуменията между апостолите и панагюрския комитегН обаче скоро са изравниха. 3. Стоянов, ЗБВ I, 438.
3. Прен. Неодобр. Нещо, което със своя вид, изработка, качества не съответствува, не отговаря на това, което би трябвало да бъде (според общоприетите представи и норми). Българският хайлайф? Това беше едно недоразумение — смесица от стари чорбаджийски родове с дворцови хора и генерали, 20-30 богати парвенюта. К. Константинов, ППГ, 189. Тоя празник е бил едно любопит-но недоразумение, каквото и аз сам един път преживях. П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 124. Новият филм на режисьора е истинско недоразумение. Д Тази фраза е едно недоразумение.
О По недоразумение. В резултат, вследствие на неточна, лишена от основание оценка, преценка или някаква грешка. Колата се клати надолу из неравния път, който по недоразумение носи името шосе. Л. Стоянов, X, 58. Тоя, който е служил войник, знае много добре, че всяка рота в полка си има свой фелдфебел, наречен по някакво странно недоразумение „майка на ротата“. Св. Минков, Избр. пр, 20. По едно недоразумение той го взе за местното учи-телче. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 210. Русата изглеждаше чужда, по недоразумение попаднала тук, която ей сега можеше да го запита нещо неприятно. X. Русев, ПЗ, 57.
НЕДОРАСЛЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Неодобр. 1. Нещо, което не е израсло, порасло още.
2. Някой, който изостава в своя растеж, развитие.
НЕДОРАСЪЛ, -ела, -сло, мн. -ели, прил. 1. Който не е достигнал нормалния си ръст, големина за възрастта си; недоизра-съл. Те си знаят как в тази суша отгледаха ориз — и съвсем недораслите деца, и те цяло лято сноваха с бакъри между оризищата и Марица. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 284.
2. Който не е навършил определена възраст и е малолетен, непълнолетен. Чак в града достигаха слухове за насилия над жени и девойки, над още недорасли момичета и по-хубави момчета. Правоверните почерниха Рельово. А. Христофоров, А, 131. —Хванах ли те най-сетне, калпазанино!... Угарки си тръгнал да събираш, тютюн ти се е пр liny шило, сополанко недорасъл! Г. Русафов,
3. Който е изостанал в своето развитие, растеж и не притежава нужните качества, способности, умения; недоразвит. Той [Бай Ганьо] е общо явление у културно недорасли народи, па и във високо културни народи. Г. Бакалов, Избр. пр, 302. Наследва го Михаил (Мицо), вторият Асенов син,.., недорасъл също, лишен от полководчески дарби. Ив. Вазов, Съч. XIV, 13. — На бран не ходите, при момите се гушите, да любите не умеете.. — и Куберт вдигна чашата. — Старо — обърна се той към просяка, — на ти кокал, пък нареди песен за тези недоносени бранници, недорасли ергени. М. Смило-ва, ДСВ, 40.
НЕДОРЕЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За думи, изречения — който не е речен, изречен изцяло, докрай; недоизречен, недоказан1, недоизказан. Екимо секяше,.., и току велеше со сбор недоречен: „уще е е“ (уще едното шише турете го). СбНУ IX, 156. И Който не е казан, изказан, който е премълчан, обикн. по някакви съображения; недоизказан, недоизречен. Всичко мълчеше, имаше нещо недоречено, нещо недоизказано в очите на хората. Н. Кирилов, ПД, 90.
НЕДОРЕЧКА ж. Обикн. мн. В съчет. с гл. като говоря, казвам, служа си и предл. с. Диал. Недомлъвка. — В знанието не е мъката, а в моженето — повтори Момчил замислено, — може и да е така, старче, ала аз много-много не обичам да ми говорят с недоречки. Ст. Загорчинов, ДП, 346.
НЕДОРОДИЦА ж. Диал. Неплодородие, безплодие. Врачката: — Кажи да ми сипят и малко брашънце. А т и д ж е: — Вярвай, бабо, няма! Недородица е. И в нашия хамбар няма нито зрънце. Г. Круизов, Избр. п, 144.
НЕДОСВАРЁН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от недосваря като прил. Който не е сварен толкова, колкото трябва; недоварен, недоуварен. Недосварено месо.
НЕДОСВАРЯ. Вж. недосварявам.
НЕДОСВАРЯВАМ, -аш, несв. \ недосваря, -иш, мин. св. -йх, св., прех. Не варя, не сварявам нещо докрай; недоварявам, недоу-варявам. недосварявам се, недосваря се страд.
НЕДОСВАРЯВАНЕ, ср. Отгл. същ. от недосварявам и от недосварявам се.
НЕДОСВЪРШЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е свършен, направен докрай; недовършен. Всички говореха високо, важно, все по някакви работи, свършени и недовърше-
