Page:RBE Tom10.djvu/751

един бележник и така се беше съсредоточил, че дори не правеше неврастеничните си подръпвания с рамото на сакатата си ръка. Ем. Манов, ДСР, 123. Неврастенична криза.

НЕВРАСТЕНЙЧКА ж. Жена неврастеник. Къщата е на стара, болна учителка — неврастеничка, недочува. Ст. Мокрев, ПСН, 32. — Тази е неврастеничка, либийка-та, идва чак в службата да си иска наема!

— каза Ванчо. — Представяш ли си? В. Пламенов, ПА, 74.

НЕВРАСТЕНИЧНО нареч. Както при неврастения, неврастеник. В Лорините укори — в неврастенично разхвърляните мисли, в заканите,.. Яворов долавя гърченията на една болна душа. М. Кремен, РЯ, 472.

НЕВРАСТЕНИЯ ж. Мед. Най-честа форма на невроза, изразяваща се в нарушаване на съня, повишена възбудимост и драз-нимост, намалена работоспособност, физическа и психическа умора и др. Клинично и физиологично днес неврозите се делят на: неврастения, натрапливи неврози, истерия и страхова невроза. В. Македонски, Пр, 1952, кн. 6, 29. През тия [късни] часове неврастенията му [на Борис] избиваше ту в заядливост и песимизъм, ту в маниакална-та веселост на човек, който гледа на света през розови очила. Д. Димов, Т, 521. Опитът все повече ме убеждаваше, че Едит принадлежи към тоя тип жени, у които неврастенията се проявява в най-тихите и сравнително поносими форми. Б. Райнов, НН, 357. Сега лицето на Маврик Николаев прежълтя от пристъп на неврастения. И. Петров, 03, 115.

— От гр. уейроу 'нерв' и аспЭеуеих 'болест, слабост, немощ'.

НЕВРАТ м. Диал. 1. Сал от борови дъски, с който само надолу по течението на р. Дунав се прекарва строителен материал или други тежки стоки.

2. Място, откъдето няма връщане. Парите отидоха на неврат. Т. Панчев, РБЯд, 227.

О За неврат. Диал. Като клетва някой или нещо да не се връща. Върху почвата на вярването в тъмни сили,.., почиват пословиците: Пращай паталец, а не таталец..; Хвърлил след тях камък за неврат. Б. Ангелов, ЛС, 74-75.

— Друга форма: н е в р ъ т.

НЕВРЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Диал. 1. Неспособен, некадърен. А как ща да лекувам, когато липцват най-нужните церове, а от друга страна, не ща смея да се ослоня на невреден апотекар. АНГ I, 710. От яловата му [на саможивляка] неблагородна мисъл духът вдебелява като невреден да върви заедно с времето, а като ся яви човек такъв в обществото, бори ся за измет на човечеството. Ч, 1872, кн. 13, 652. — Море невредно юначе, / доде котли си налея — / три пъти слънце залезе, / три пъти слънце огрея. К. Христов, СК, 74.

2. Недостоен. Баба Кита.. Тю-у-у-у.. Язък за доброто момче!.. Пък си лика бяха с наша Анка, лика: — .. — но не би... От бащи невреден живот ще влекат... Ц. Церковски, ТЗ, 89.

НЕВРЕДИМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който остава здрав, неувреден физически. Да слезе [Борис] комай от четири етажа, да мине през толкова надзиратели,.., да прескочи толкова препятствия и да се отърве невредим, не, това не беше комай възмож-но. Г. Караславов, Т, 106. Народът последва монаха, който невредим слезе от кладата. Елин Пелин, Съч. IV, 99. // Който остава незасегнат, неповреден, непокътнат. Само една къща,.., бе остала Тертерова,.. Когато Светослав се върна, боляринът му я предаде невредима, с всичките покъщнини, що бе намерил и завардил в нея. Ив. Вазов, Съч. XIV, 59. Край Одрин бе все то: и ден, и нощ гранати.. / Невредим / е храмът, съграден от майстора чупговен — / прост българин. К. Христов, ЧБ, 321.

2. Който благополучно излиза, измъква се от някаква опасност, положение. Нищо, ще умре, но нали ротата ще пристигне невредима на определената позиция! П. Вежи-нов, НС, 66. Акцията бе отложена и въоръжените групи се измъкнаха невредими... К. Георгиев, ВВБ, 93.

3. Остар. Който не може да бъде повреден, засегнат от нещо. Медея му дала една маз,.. Тази маз го направила невредим от огъня и от сичките удари на биковете. Н. Михай-ловски и др., ОИ (превод), 65. В тази борба Бог очивестно са показа покровител на Юда; защото в сражението са евиха пет мъжи знатни заради мъжеството и за конете си. От тях двамата, като зеха Юда помежду си, пазяха го невредим. Н. Михай-ловски, ССИ (превод), 95.

НЕВРЕДЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Безвреден. От питиетата трябва да се отстранат богатите със спирт. Слабото пиво е невредително. Знан., 1875, бр. 24, 369. За здравието спомагат пригодяванието на тялото, чистотата, леката и невредителна храна, умереното работение. П. Р. Славейков, ПЧ, 62. Драконът не изважда огън от устата си,.., но е едно дребнаво и невредително животно, което ся храни с насекоми. Т. Шишков, ПХ (превод), 35.

НЕВРЁДНИК, мн. -ци, м. Диал. Некадърник. Аз за черни очи ли ще те чакам зарад толкова пари две годин и половина, бе невреднико, хайдуко! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 151. „Що? Шумата е за юнаци, лудо- / не за невредници. Би бил юнак, / Стоичко да сеги би сторил чудо...“ — /халосано подби са Гюргя пак. К. Христов, Избр. ст, 308.

НЕВРЕДНИЦА ж. Диал. Некадърница.

— От Т. Панчев, Дощщненис на българския речник от Н. Геров, 1908.