със кръв: Свобода или смърт! Бл. Димитрова, Л, 270. Зная, не и по нас има жени, които видят колко назад в просвещението са изостанали нашенките изобщо. И. Груев, КН 7 (превод), 25.
НАШЕНСКАТА нареч. Разг. Нашенски. „Гайда“ ни остави хубави традиции в хумора и сатирата, в смисъл, че ни научи да не играем по чужда гайда, а да си тропаме здраво нашенската. ВН, 1963, бр. 3672, 4.
НАШЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг.
1. Който е свързан по произход, традиция, разпространение и др. с родния край, града или селото на говорещия. — Не знам как си минала [в гората] падовете. Преди години там се уби едно момче, нашенско. Д. Фуче-джиев, Р, 248. Знаех да играя всякакви народни хора, особено пък нашенските. Кр. Григоров, Р, 47. Някои от господарките й я увещаваха: „Облечи се, Гунке, по градски.“.. Но Гунка свъсваше тънките си вежди и късо отвръщаше: „Не ща, госпожа. Искам да съм си селянка. По си обичам нашенската носия.“ Г. Райчев, ЗК, 146. —Дядо Василе, прикритото мляко котка не го яде. — Тъй
е. Ти сигур е село си роден, щом знаеш на-шенски приказки. М. Яворски, ХСП, 247. // Който се отнася до родната страна на говорещия; роден, български. — А пък Момчил си е Момчил! Все същият юнак над юнаците, дето шеташе от Родопа до двете морета и по гръцка, и по нашенска земя. Ст. Загорчинов, ДП, 44. Хората се веселяха, оркестърът свиреше тъжни и весели румънски и нашенски песни. С. Северняк, ОНК, 41. Искаше [Ем. Станев] да постигне най-доброто съзвучие със съдържанието, освен това много държеше образите и атмосферата да бъдат нашенски, български, да не миришат на чуждо. Ив. Сарандев, ЕС, 147. За аромата и вкуса на националните ни ястия извънредно много допринасяли нашенските подправки. JL Петров и др., БНК, 38. Нашенски трикольор.
2. Стесн. Ирон. Който показва или е проява на някои качества, срещани понякога у българите, като небрежност, грубоватост, липса на изисканост или взискателност и под. Тези списания изобщо имат прилика с нашенските дюкени, в които стоката е нахвърлена по рафтовете както попаднало, или както скимнало на немарливия и некадърен дюкенджия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 226. fa наведох глава в патриотични конфузия. Припомних си някои нашенски работи и не посмях да защитя честта на България. Хр. Радевски, Избр. пр III, 151. Очевидно, когато ние казваме „отборът е добре подготвен“ или „играчите са в отлична форма“, това са си някакви нашенски мерки. О, 1977, кн. 11, 42.
3. Като същ. нашенска<та> ж. Песен, мелодия от родния край или родната страна на говорещия. Би ме погледнал с дълбок и жален поглед и би ми казал: „Да ти попея една нашенска!“ Св. Миларов, СЦТ, 12. И нека нашенската „Елено, моме, Елено...“ стигне до всички, които усещат и другото значение на думите: „Не гази сено зелено!“ Това е намекът за дебелия край! В. Йосифов, Избр. тв I, 229. нашенски, мн. няма, м. Разг. Български език. Той [Бенков] каза на архимандрита за общо учудване. — Ти знаеш нашенски. Виждам, разбираш всичко, по очите ти познавам. Защо не говориш като нас? Д. Талев, ЖС, 136. нашенските мн. Ди-ал. Хората от родния край на говорещия. А ако никъде не отворят?.. „Ние вън не оставяме човека“... — каза единият от селяните на шосето, а пък тук... Старецът сякаш се досети за мислите ми..: — Те, нашенските, за гости са добри, ама за учителка не толкоз... Че и защо им е на нашите деца учение? Л. Александрова, ИЕЩ, 14. нашенско ср. Разг. а) Нечленувано. Обикн. с предл в. Родният край или родната страна на говорещия. Икона ей такава / съм виждал в нашенско, во Охрид. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 168. В нашенско, както и в Софийско, селата са напуснати. Жителите са разбягаха от страха на черкезите и башибозуците. НБ, 1876, бр. 27, 108. Европейските консули бяха., зрители на сичко, що ставаше в нашенско. НБ, 1876, бр. 23, 89. б) Членувано и нечленувано. Нещо, присъщо за родния край или родната страна на говорещия — израз, питие и др. Войникът, който чакаше с файтон на гарата, ме посрещна също с усмивка и с едно нашенско: — Добре дошъл, господин помощник! А. Станоев, П, 10. — Една сливовица — поръча Хаваджиева.. — Госпожо, поздравлявам ви. ето това аз наричам вкус — той [бъдещият пълномощен министър] посочи с кимване пълната чашка чисто, натурално, нашенско и — хваща място. Г. Караславов, Т, 19. в) Членувано и нечленувано. Дух, особености на родния край или родната страна на говорещия. Със сложни художествени способи, с оригинални сравнения се рисуват природни картини, в които лъхти нашенското. Ив. Попиванов, Пл, 1969, кн.6, 58.
НАШЕНСКИ. Нареч. от прил. нашенски. Разг. Обикн. в съчет.: По нашенски.
1. Както е прието, както става в родния край или родната страна на говорещия; нашенската. — Ставай, Еленко, да му друс-нем една ръченица по нашенски! Ст. Дичев, ЗС I, 141. Надпреваряше ги [Иван Шопа], напиваше им менците, цалуваше ги, искаше им ябълки,., щипеше ги; с една реч, задиря-ше ги по нашенски. П; Р. Славейков, Избр. пр II, 39. Дойдох тука, хвърлих формата, както ме виждаш, облякох се нашенски и останах за учител... Хр. Максимов, СбЗР,
12. Змеици Радке думаха: / "Радо ле, мома хубава, / я си разплети, Радо, косата, / нашенски да та оплетем, /млада змеица, Pad-
