НАХУЛЯ2. Вж. нахулвам2 и нахулим2.
НАХУЛЯМ1, -яш, несв.', нахуля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Нахулвам1. на-хулям се, нахуля се страд.
НАХУЛЯМ2, -яш, несв.', нахуля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Нахулвам2; надявам, нахлузвам, нахулям се, нахуля се страд.
НАХУЛЯНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от нахулям1 и от нахулям се; наругаване, нахулване1.
НАХУЛЯНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от нахулям2 и от нахулям се; надяване, нахлуз-ване, нахулване2.
НАХУР м. Диал. Съд за ракия; плоска, бахур, павур. После дохожда деверът с на-хур или юленце ракия и .. всякому целува ръка и го служи ракия. А. Дювернуа, СБЯ, 1369.
НАХУТ, мн. няма, м. 1. Едногодишно растение от семейство бобови с плодове шушулки с топчести, по характерен начин набръчкани зърна, по-едри от граха. С1сег апе-бпит. Към зърнените култури се отнасят още лимецът,.., баклата и нахутът. Геогр. X кл, 109. От бобовите зърнени фуражи по-голямо значение за храненето на селскостопанските животни имат фият, грахът и соята и по-малко нахутът и баклата. Осн. сел. стоп. VIII кл, 104.
2. Плодът на това растение — разположени в шушулки богати на белтъчини и мазнини зърна, които се използват за храна или фураж. Стари турци с мръсни фесове и глинени лица продаваха по ъглите печени леблебии и нахут. П. Вежинов, ЗНН, 89. България, казвали им там, е страната на доматите и пилетата, а ние овнешко с нахут им давахме и на обед, и на вечеря. Кл. Ца-чев, СШ, 162.
— От перс. през тур. поЬш. Други (диал.) форми: нохут, н а ф у т, л а х у т.
НАХУГЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от нахут, който се отнася до нахут. Куна, която беше доита да поиска нахутена мая, за да меси благ хляб, пристъпи и седна до нея. К. Петканов, МЗК, 114.
НАХЪЛМЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нахълмя като прил. За местност, равнина и др. — който е неравен, нагънат, осеян с хълмове; хълмист. Сред тия земи живееха славянски племена, сродни по кръв и говор с племената, които населяваха на-хълмената равнина по горното течение на Хеброс. А. Гуляшки, ЗВ, 239. Безкрайната, слабо нахълмена повърхнина на тундрата беше обагрена в лилави .. и розови тонове.
С. Ставрев, ТСП, 9. По-голямата част от територията на страната е леко нахълмена равнина. Геогр. V кл, 127.
НАХЪЛМЯМ, -яш, несв. (рядко); нахълмя, нахълмйш, мин. св. нахълмйх, св., прех. Правя равнина, местност и под. да стане неравна, нагъната, на хълмове. По-късно речните наноси били покрити с льос, върху който са се образували черноземни почви. Реките се врязали в лъосовата покривка и я нахълмили. Геогр. VI кл, 13. нахълмям се, нахълмя се страд.
НАХЪЛМЯНЕ ср. Отгл. същ. от нахълмям и от нахълмям се.
НАХЪЛТАМ. Вж. нахълтвам.
НАХЪЛТВАМ, -аш, несв.; нахълтам, -аш, св., непрех. 1. Влизам, навлизам, вмъквам се някъде (в сград, помещение и под.), обикн. бързо, устремено или със сила, с насилие; нахлувам1. Внезапно вратата се отваря с трясък и в стаята нахълтва жена ми — оживена, сияеща. Др. Асенов, СВ, 30. Една дружина излиза от селото, друга нахълтва. Каквото взеха по-първите — взеха го, сега другите пък голите ни души искат да вземат. Д. Талев, СII, 301. Те бързо слез-наха и разтикаха жените, които се готвеха да нахълтат в ладията. Ив. Вазов, Съч. XI, 6. Младежът толкова се забърза, че дори забрави да почука.. — Извинявай, че тъй нахълтах! П. Вежинов, НБК, 267-268. На следващата гара се качиха цял взвод войници.. Нахълтаха и в моето купе и с груба безцеремонност започнаха да настаняват амуницията си. И. Петров, 03, 86-87.
2. Нахлувам1 (в 1 знач.). При пороен дъжд водата стихийно нахълтваше в коридорче-то и стаите, като подмокряше задълго стените. П. Михайлов, МП, 34. В двора нахълта топъл ветрец,.., затрепереха засъхналите сламки и листа по земята. Ил. Волен, РК, 50. Ставам и отварям южния прозорец. Живителен лъх нахълтва в стаята. Ив. В азов, Съч. XVII, 46. Странни звуци на-хълтват в замръзналата тишина на бялата пловдивска нощ. К. Странджев, ЖБ, 86. Откъм океана постояно нахълтват топли влажни мъгли, които правят човека да се поти и да се чувствува изтощен. Г. Белев, КВА, 88.
3. Влизам, вмъквам се или попадам някъде (обикн. в такова място, където се скривам, изчезвам от погледа, потъвам); хлътвам. Изведнъж той усети, че нахълтва в някаква яма. А. Гуляшки, СВ, 333. В края на полето той неочаквано нахълта в двора на някакъв чифлик. Ив. Мартинов, ДТ, 260. Като излезе навън, той премина бързо дългия мост и нахълта в гората. А. Каралий-чев, В, 148. Колата нахълта в едно блато и повече не мръдна. Н. Стефанова, РП, 159.
НАХЪЛТВАНЕ ср. Отгл. същ. от нахълтвам. Разработен беше план за ненадейно нахълтване в училището. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 385. С тоя вик Ботев се втурна в една от класните стаи на Галац-кото българско училище,.. Стреснати от
НАХЪЛМЯ. Вж. нахълмям.
