Page:RBE Tom10.djvu/588
ли и се натрупаха на чешмата. Й. Йовков, CЛ, 107. Твърде много екземпляри от животното царство се натрупват около юнака и в чувството ни остава като че те са се събрали на мърша. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 172.
3. За вещества или абстрактни същини — събирам се, насъбираме се в голямо, количество на едно място. — Много работа се е натрупала в печатницата. Ран Босилек, Р,
17. Когато Иван Белин .. започна сега да разказва всичко, което беше се натрупало е dyiuama му, Чубрата кое вярваше, кое не. Й. Йовков, ВАХ,. 158. През втората половина на XIX в. в науката се натрупаха многобройни факти. Хим. XI кл, 1965, 18. Останалите [след усвоените от организма] „недоизгорени“ храни се натрупват в запас. ПЗ, 1981, кн. 10,8.
НАТРУПВАМ*, -аш, несв.\ натрупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Натрупям. натрупвам се, натрупя се страд.
'■— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, T899.
НАТРУПВАНЕ1, мн. -ия, cp. 1. Обикн. ед. Отгл. същ. от натрупвам1 и от натрупвам се. Тоашев знаеше какво трябва да прави и всичко друго по пътя му .. беше само етап, натрупване на опит и на енергия. Д. Фучеджиев, Р, 232. Натрупването на огромен брой роби в Римската държава представлявало страшна опасност за нейното съществуване. Ист. V кл 1965, 150-151. Налице е едно преднамерено натрупване на сякаш с мъка търсени образи. ДФ, 1958, бр. 2, 2. Образуването на скорбялата в листата и натрупването й в грудките продължава до пожълтяването и увяхването на стъблата и листата. БТН V кл (превод), 111. Първоначално натрупване на капитала.
2. Обикн. мн. Нещо, което е натрупано, което се е натрупало. При това издирване неусетно и със съпровод на подходяща мелодия е направена гимнастика за премахване на натрупванията по прасците, бедрата и около диафрагмата. Тарас, МС, 116. Водата, която се получава при топенето на леда, се изпарявала, а на нейно място оставали кръгли вдлъбнатини. При това водните пари образували по края високи пръстеноо-бразни натрупвания. К, 1963, кн. 7, 36. Някои елементи образуват самостоятелни минерали, които се срещат в значителни натрупвания по земната кора. К, 1963, кн.
НАТРУПВАНЕ* ср. Диал. Отгл. съЩ. от, натрупвам2 и oni натрупвам се; натрупя-не. k
НАТРУПЯ. Вж. натрупвам2, и натрупям.
НАТРУПЯМ, -яш, несв.\ натрупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал; Нарязвам дървета, стволове на трупи; натрупвам2, натрупям се, натрупя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТРУПЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от натрупям и от натрупям се; натрупване2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТРУФВАМ, -аш, несв. (рядко); натруфя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Неодобр. Натруфя м. натруфвам се, натруфя се страд. и възвр.
НАТРУФВАНЕ ср. Рядко. Неодобр. Отгл. същ. от натруфвам и от натруфвам се; натруфяне.
НАТРУФЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от натруфя като прил. Неодобр.
1. Който е прекалено богато, пищно и претенциозно облечен или е претрупан с накити, украшения. Още от сутринта девическото училище хвана да се пълни с ученички, пременени, пригладени и натруфени като пеперудки. Ив. Вазов, Съч. XXII, 67. Стопанката беше весела, гостоприемна жена,.., доста натруфена — с черно копринено було и с дълги обици от меджидии. Г. Карас-лавов, ОХ II, 478-479. Между късите стръ-ки беше впрегнато рошаво магаренце.., цялото натруфено с нанизи от бледосини мъниста. П. Славински, ПЗ, 55-56.
2. Разш. Който е прекалено богато подреден, украсен, претрупан с красиви вещи, украшения. С един бърз, всепоглъщащ поглед проучих обстановката.. Мрачен, натруфен салон със старомодна, солидна мебел. Бл. Димитрова, ПКС, 264. Може би само в провинциалните градове се намират все още такива смешни и натруфени къщи. П. Ве-жинов, НБК, 354.
3. Прен. За реч — който е високопарен, претрупан с книжни думи и изрази, метафори и под. Още Лесинг .. е вдигнал глас против натруфената заучена декламация, която трябва да се смени с естествена и проста реч. Н. Лилиев, Съч. III, 300. Вапцаров, знам, / ти не обичаше натруфените, безполезни думи, / които святкат — като зъбите / на вълк в нощта. Ел. Багряна, Худ. С I (превод), 553.
НАТРУФЕНО. Неодобр. Нареч. от натруфен. Нещо ме подтикна да я сграбча и разцелувам, но се овладях. Не е работата в това, че бе удивително грозна ..Но тя самата беше облечена така натруфено и безвкусно. Тонич, ББК, 8.
НАТРУФЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Неодобр. Отвл. същ. от натруфен. Жилището .. се състоеше от две стаи, малък хол и кухня, не много богато, но добре подредено. Той не обичаше натруфеността вкъщи. Кр. Кръстев, К, 13. Те [звуците на пиано] заиграха 1цастливи върху цялата натруфеност на, тоя дом — по мебелите, изкупувани специално от бившата буржоазия. Д. Бегунов, 40Д, 30. Една придворна дама със презрение / показва свойта пищна красота. /.. Натруфеност, парадност и превзетост... / Една голяма кукла, не жена! Л. Даскалова, Ст, 82-83.
