във вътрешния джоб на палтото си. Т. Генов, Избр. пр, 74. Деца тичаха да събират разни дреболии,.., показваха си тайно намереното и пак бързо го натикваха в джобовете си. П. Славински, МСК, 32. Натика бай Ганьо мускалите в пояса си и излязоха. Ал. Константинов, БГ, 81. Той бързо извади от дисагите шалвари, елек, чалма и превръзка за окото, преоблече се, натика другите дрехи пак в торбите. Ст. Дичев, ЗСII, 301. Насила смъкнаха мъжете от каруците и ги натикаха в стаята на началника. В. Геновска, СГ, 131. Натикахме колите в двора. Д Натикайте камъни, колкото трябва. • Обр. Поет на смъртта, поет на нощта, поет на страданието — в такива тесни рамки десетилетия наред се мъчеха да натикат Яворов буржоазните критици и историци. ЛФ, 1958, бр. 2, 1.
2. Давам на някого насила, против желанието му нещо; набутвам, навирам1. — И тия пари вземи. — И като видя, че се дърпам, натика ги в ръката ми. М. Гръбчева, ВИН, 405. Натиках му филия в ръцете и го пратих да играе. Д Не натиквай на детето цялата попара, ще я повърне.
3. Прен. Разг. Неодобр. Насила, принудително вкарвам, поставям някого някъде, в неблагоприятни, лоши условия; набутвам. Тя съвсем осиротя, след като мъжа й натикаха в затвора. Ст. Даскалов, ЕС, 157. Неговият диригент., го извади от хора и го натика в суфльорската дупка. Л. Дилов, ПБД, 8. — Приготвил се е да ни натика в сутерена и после... на улицата! Д. Немиров, В, 49. // Включвам някого насила да участвува в нещо; набутвам. — Кой знае дали ще дочакаме лятото .. —До лятос може и във войната да ни натикат, както е тръгнало... Г. Караславов, ОХ I, 277. натиквам се, натикам се страд.
НАТЙКВАМ СЕ несв. \ натикам се св., не-прех. 1. Влизам, вмъквам се, обикн. с усилие или по принуда в някакво затворено тясно пространство; натъпквам се, напъхвам се, набутвам се, наблъсквам се, навирам се, на-мушквам се. Стаичката, в която бяхме се натикали, бе полуразрушена. П. Илиев, ЛВ, 250. Един час по-късно намерих празна меча хралупа и се натиках вътре — едва, едва, като с обувалка. ВН, 1961, бр. 2940, 4. Цяла неделя вече как Белоградчишката крепост бе обсадена от десетхилядна селска армия. Изплашените до смърт турци се бяха натикали в здравата крепост. Д. Линков, ЗБ,
84. — Но кажи — като адвокат и по съвест кажи, — да живея ли? Да се разведа ли? В затвора ли да се натикам? Г. Крумов, Т, 26.
2. Прен. Разг. Неодобр. Влизам, вмъквам се, приобщавам се към някаква група, колектив, среда, дейност и др., без да съм канен, с нахалство; набутвам се. — Такава кървава зима не е имало и през войната... Впрочем, може би защото всички оцелели фашисти са се натикали в опозицията и сега не можеш да ги докоснеш и с нокът. Др. Асенов, ТКНП, 202. „Нима не може по друг начин да си изкарва прехраната, а насила се натика в разузнаването“ — мислеше той. Д. Кисьов, щ, 41. — Я още един да хване и да прави изкуствено дишане. Гуцата се зае. Той все се натиква. Г. Крумов, Т, 33. Камен няма в мойта къща / зет да се натика, дор' татко ти на свет ходи / и Цеко се вика! Ив. Вазов, Съч. IV, 9.
О Натиквам / натикам в миша дупка някого. Разг/, Натиквам / натикам в кучи гъз
някого. Простонар. Грубо. Нахоквам жестоко или наказвам, поставям някого в крайно тежко, безизходно положение. — Аз ще дигна по това убийство целия град на крак и ще натикам тия тук разбойници в миша дупка. А. Страшимиров, ЕД, 145. Червената армия разкъсала всички фронтове, сломила всяка съпротива, натикала ги в миша дупка и пипнала като в клещи триста хиляди хитлеристи. Г. Караславов, Т, 95. — Ако не беше Дачо, ей тия оттатък да са те натикали в кучи гъз. Н. Хайтов, ПЗ,
79. Натиквам / натикам нещо, някого в ръцете на някого. Разг. Неодобр. Принудително, насила давам, предоставям някому нещо или някого. Нина: — Аз, любовница на Кръстанов? Борис: — Да, сигурно преди да се оженим! Той успя да те натика в ръцете ми. А може би и сега ухажването му не е безуспешно. Д. Димов, ЖСМ, 68. Лефтер махна с ръка. — Тогава земята беше евтина, беят ни я просто натика в ръцете. „Вземете, казва, и без това пустее. От такава земя нямам полза никаква!“ А. Гуляш-ки, СВ, 13. Натиквам се / натикам се в ръцете на някого. Разг. Неодобр. Отивам при някого насила, без неговото желание, с нахалство. Като разбра, че е изгодна партия, тя сама се натика в ръцете му.
НАТИКВАМ2, -аш, несв.; натйкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. натйкнат, св., прех. Остар. и диал. Натъквам, набождам, намушвам. Тогава те го [детето] грабват, на сабите натикват. Ив. Вазов, Съч. I, 58. Той е разлютен и наздравата иска да на-тикне нещо на щика си. Ив. Вазов, Съч. VI, 119. Нъ аз надвих страха, додох до главата, натикнах я на тояжката си и беж назад. Хр. Ботев, Съч. 1950, 2. натиквам се, натйкна се страд.
НАТИКВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от натиквам1 и от натиквам се; напъхване, на-бутване, наблъскване, намушкване, завира-не, навиране, втикване, въвиране. — Такава трябва да е нашата обич. Иначе — от могъщо средство за благотворно въздействие и другарска взаимопомощ тя се превръща в своето отрицание — става средство за натикване другаря в блатото! О. Василев, Л, 80.
НАТИКВАНЕ2 ср. Остар. и диал.
