указания къде се намира нещо, което го интересува; упътвам, напътвам. — Де има тук да лежат болни българи, попита той един селянин,.. —Там, в черковний двор, — отговори той, като го насочи отде да отиде. Ил. Блъсков, ИС, 47-48. Аз ги насочвам да отидат първо в Севлиевско у Ново село. НБ, 1876, бр. 21, 83. Войници питат тук за своите дружини: / един насочи, друг отмине. К. Христов, ЧБ, 319. // Казвам на някого, упътвам го към кого да се обърне, кого да помоли за съдействие с някаква цел; напътвам. При всичко, че помнеше Бойчовипге поръчки, Марийка чувствуваше,.., че бачо й Бойчо забрави да я насочи и към кака й Радка. Ив.Вазов, Съч. XXIII, 199. Глаушев си помисли: "Тоя човек е гладенИ попита: — Направо от Анадола ли се връищте? — Направо .. Така ме насочиха, пък аз търся работа. Д. Талев, ПК, 42. Петканов поговори с Друмев да му отстъпи част от „Барцелона“, но кафеджията не даде и дума да се издума. Насочиха го към Мутафчия-та. К. Калчев, ЖП, 233.
4. Прен. Ръководя действията, поведението или развитието на някого така, че той да постигне осъществяването на някаква цел; направлявам. Но в тая грандиозни битка има участие преди всичко стратегът, кош то бе насочил армиите и ръководил операциите. А той е генерал Савов! Ив. Вазов, НО, 45-46. — Аз живеех само сред екипажа. Аз слушах тежненията му, аз го насочвах,.., аз го движех по пътя на комунистическото му осъзнаване. Д. Добревски, БКН, 263. Как тези млади хора са попаднали в далечните за онова време европейски градове?... Кой ги е насочил да следват във висши учебни заведения? Г. Караславов, Избр. съч. IV, 335-336. Учителката го подтикваше да размишлява .. Помагаше му и тя, насочваше го. Д. Талев, И, 244. Режисьорът е затова,.., да разтвори душата на актьора и да пробва рефлексите му към многообразието на човешките драми, за да го насочи към една или няколко от тях, в зависимост от възможностите на актьора. НК, 1958, бр.
2,. 6.
5. Обикн. с предл. към. Съсредоточавам, обръщам мисъл, внимание, чувство или под. върху някакъв предмет, обект. Сключените вежди и съсредоточеният му поглед показваха, че е насочил цялото си внимание към операцията. Д. Ангелов, ЖС, 182. И тя, кой знае защо, насочи злобата си към мене, като че ли аз танцувах с русокосата, а не Евгени Масларски. К. Калчев, ДНГ, 77.
6. Остар. Посочвам. — Насочи ми пътя за К. Ив. Вазов, Съч. XXII, 49. Когато ученикът ддйде, за да му покажеш някой урок,.., покажи му начина как може да го разумее, тъй като да му насочиш пътя, по който трябва сам да върви. П. Горбанов, ННУ, 6-
7. Когато свършат курса на науката си.., возпитаниците са дължни да поблагода-рят на своите учители, да дойдат във Виена и да понесат сами последньото си учи-лищно свидетелство на Дружествения съвет, който им насочва места за учителст-вувание. Знан., 1875, бр. 20-21, 332. Одър-зости са, впрочем, ти потъпканий,.. и пок-русений народе! Пръстът божий ти насочва пътя кам славата. НБ, 1876, бр. 10, 39. насочвам се, насоча се страд. При шиене на машина светлината трябва да се насочва към мястото на шиенето. Н. Афлатарлие-ва и др., ТДО, 6.
НАСОЧВАМ СЕ несв.; насоча се св., не-прех. 1. Обикн. с предл. към, срещу. Започвам да се движа в определена посока, обикн. за да достигна някакво място, цел; тръгвам, отправям се. Мина през главната улица и се насочи към гарата. К. Петканов, В, 245. Котката скача от одъра и се насочва към вратата. К. Калчев, ПИЖ, 133. Бурята се изви, премести се и се насочи право срещу тях. И. Йовков, Разк. I, 82.
2. С предл. към. Ориентирам вниманието си, интересите си към нещо, някаква област. Той се насочи към хуманитарните науки.
НАСОЧВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от насочвам и от насочвам се. Оръдейно насочване.
2, Напътствие, указание, насока. Като излязоха на главната улица, арнаутинът, преди да се раздели с нея, даде й устни насочвания. Ив. Вазов, Съч. XII, 29.
НАСОЧВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от насочвам като прил. Който насочва, който служи за насочване. Бе виждал по филмите как пъргави морячета въртят насочващите уреди на оръдията и страшните дула се вдигат нагоре като греди на железопътни бариери. Г. Мишев, ЕП, 121. Новият курс е взет, но... дявол да го вземе! — защо мълчи насочващата радиостанция?НА, 1959, бр. 3439, 2.
НАСОЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от насоча като прил. Който е обърнат с предната или острата си част към нещо или някого. Той се втурна с насочено копие право срещу Радомира и дори не забеляза знаците му на хилядник. Д. Талев, СII, 142. Кръвта шуртеше от шията му [на елена], боляха го изпохапаните му крака. Беше застанал заднишком към стената и очакваше с насочени рога нападението. О. Василев, ДГ, 49.
НАСОЧЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Свойство или качество на насочен. Статуята е обърната с лице към разположения в дъното на една малка радиална уличка Отел дьо Тулуз, така че внася известна осова насоченост в площадното пространство. М. Бичев, АНВ, 240-242. Внимание се нарича насочеността на съзнанието върху определен обект. Псих. X кл, 80. Идейна насоченост. Революционна насоченост. Сатир ична насоченост.
