ще го наследи, мечтаеше да стане голям търговец. Д. Талев, ПК, 604. Синът наследи баща си, който беше доста заможен.
2. Запазвам, приемам по генетичен път физически или психически особености или качества, които са били свойствени и на родителите ми. Не можем да твърдим, че .. той [Левски] е получил едно цялостно и определено въздействие от страна на своя баща, но несъмнено наред с външните черти на физиката си той наследява нещо и от неговата душевност. Ив. Унджиев, ВЛ, 37. Валентин беше наследил от нея дебелите си триъгълни вежди и правия, малко широк нос. Д. Кисьов, Щ, 291. Сега, когато Борис бе възмъжал, ясно личеше, че бе наследил някои от чертите на майка си. Д. Талев, И, 40. Баща му беше председател на дружеството за покровителствуване на животните,.. От него синът беше наследил добротата, кроткостта и състрадателността. Д. Добревски, БКН, 76.
3. Прен. Ставам приемник на поста или продължител на делото на бележита личност, на някакви традиции и под. Смирненски например е приемник на ботевски традиции .. Но заедно с това той наследява и доразвива демократични, прогресивни, а във връзка с тях и художествени традиции на цялата наша реалистична литература. Г. Цанев, СИБЛ, 42. Православната религия,.., следва и съхранява непоколебимо византийските формули. Нейната живопис,.., която е наследила класическите предания на старогръцкото изкуство, има изключително отвлечен, свещен характер. Ив. Вазов, Съч. XV, 27. Колективизмът беше душевността на родовото общество .. Задругата, наследи рода, запази този колек-тивизъм в общите му черти през цялото средновековие. Ив. Хаджийски, БДНН I, 8-9.
4. Прен. Книж. Църк. В съчет. с: вечен живот, царство небесно и под. Получавам възможност след края на земния живот душата ми да продължи да съществува вечно в небесния рай; постигам. Законникът, който, за да го изкушава, го питаше какво да прави, за да наследи вечния живот. Накара го от закона да изповяда, че тряба да обича от сичко най-много Бога. Н. Михай-ловски, ССИ (превод), 141. — Вашите грехове ся прощават и вие имате пълна надежда, за да наследите царство небесное. Д. Войников, РК, 52. [Евангелието] ни пълни с неизразима радост, като ни уверява, че чрез ходатайството на Исуса Христа ний можем напълно да ся примирим с Бога и да наследим вечно блаженство. ИЗ 1877, 341-
342. Никой,.., не ся старае напразно да служи господу,.. Той не ще остане без една награда в тойзи свят, а в бъдъщий ще наследи вечна радост. ИЗ 1877, 254.
5. Остар. Книж. За явление, състояние, чувство и под. — сменям, заменям, измествам нещо, като се появявам след него. Живко са поздрави и цалува с всичките домашни,.. Изведнъж радостта наследи скръбта, която беше обладала тая къща. П. Бобеков, БВК (побълг.), 56. После дожд и сняг наедно наследиха страшните ветрове. ЦВ, 1855, бр. 255, 2. И ако днес всякъде почти по отечеството ни ехти матерний ни язик и в божии храмове, и в училища, ако гъстата и чърна нощ, за която говорехме по-горе, наследи зора утешителна,., то на всичко това началото дълженствуваме на техните [на възрожденците] трудове и на тях-ната ревност. Ч, 1871, бр. 11, 329-330. наследявам се, наследя се страд. Кадровата дисциплина / по-добре да заякчиш, още някоя дузина / от роднини назначи. / И тогава — чест и слава — / трудовият колектив / просто ще се наследява, / докато родът е жив. Кр. Вълков, СбСт, 178.
НАСЛЕДЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от наследявам и от наследявам се. Придобитата чрез труд и спестовност частна собственост и нейното наследяване се ползуват с особена закрила. Конст., 5.
НАСЛЙЗАМ, -аш, несв. и св.\ насляза, наслезеш, мин. св. наслязох, наслезе, прич. мин. св. деят. наслязъл, -зла, -зло, мн. наслезли, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Слизаме мнозина или всички. Те наслизаха от дърветата и се разотидоха. Последен той напусна ливадката. Т. Харманджиев, Р, 101. На една широка поляна той видя стотина и повече войници, които бяха наслезли от конете си и ги развеждаха. И. Йовков, Разк. III, 12. — Нали вече си имаме българин владика в Търново! Дядо Иларион .. Че като се разтича даскал Радко! „Братя — казва, — .. — Излезте да посрещнем дядо владика, както подобава.“ И-и, да беше видял що колибари наслязоха от Балкана! Д. Мар-чевски, ДВ, 82-83.
НАСЛЙЗВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); насляза, наслезеш, мин. св. наслязох, наслезе, прич. мин. св. деят. наслязъл, -зла, -зло, мн. наслезли, св., непрех. Наслизам; на-слязвам. И ето една след друга наслизваха млади туркини с копринени фереджи. Й. Йовков, ПК, 113.
НАСЛОБОДУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Простонар. Слободувам до насита.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАСЛОВ м. Заглавие, надслов. Романът „Вилхелм Майстор“,., бива завършен в първата си част едва през 1796 г. Първона-чално Гьоте му дава наслов „Театралната мисия на Вилхелм Майстор“. М. Арнаудов, Г, 42. Оставил е [литературният критик Стефан Минчев] един цикъл научни работи, обединени под общ наслов „Из историята на българския роман“. Ив. Богданов, СП, 167-168. В 1762 г. след дълговременен труд, Отец Паисий е пуснал между българите една света за тях книга под наслов:
