НАПЪТЯ. Вж. напътвам.
НАПЪХАМ. Вж. напъхвам.
НАПЪХВАМ, -аш, несв.\ напъхам, -аш, св., прех. 1. Пъхам нещо изцяло, докрай; на-блъсквам, набутвам, навирам1, натиквам1, намушквам. Бай Доверчинов напъха вестниците в джоба си и тръгна все така нервен и възбуден. Елин Пелин, Съч. IV, 138. Той обичаше всички теленца в стопанството. Но когато дойдеше ред да ги поят с мляко, току напъхваше най-напред биберона в устата на малката Марица. Кр. Григоров, ОНУ, 166. Мирчо пристягаше и напъхваше голфа по-дълбоко в туристическите си обуща. Ем. Коралов, ДП, 36.
2. Разг. Давам нещо насила на някого. Напъха ми парите в ръцете и се отдалечи бързо.
3. Разг. Пренебр. Настанявам някого някъде. Накрая той склони да ми даде стая в новата си къща, а в пристройката напъха двамата си сина. К.Калчев, ДНГ, 86. Напъхвам квартиранти в стая.
4. Разг. Неодобр. Включвам, вкарвам или назначавам някого някъде. Напъха ме в техникум. напъхвам се, напъхам се страд. Устройството на малките позлатени саркофази е такова, че могат да се напъхат един в друг, докато се дойде до най-малкия саркофаг, в който е поставена мумията на самия фараон. Ив. Мирски, ПДЗ, 199.
НАПЪХВАМ СЕ несв/, напъхам се св., не-прех. 1. Пъхам се, завирам се някъде, в нещо; навирам се, натиквам се, наблъсквам се, набутвам се, намушквам се. Пенко върви,.., и си мисли за грамадния сом, чиято уста беше толкова голяма, че той можеше сво-бодно да се напъха в нея. П. Здравков, НД, 16.
2. Разг. Влизам. Щом рече да се напъха в някоя от кръчмите, хващаме го под ръка и му отвличаме вниманието с друго. Ст, 1966, бр. 1041, 1. Напъхахме се в редакционната кола с тягоството чувство, че тръгваме по една демакрационна линия. Отеч., 1978, кн. 2, 18. // Влизам, попадам някъде, обикн. случайно, без да съм предвиждал; набутвам се. Напъхахме се в първата пряка уличка, за да се прикрием.
3. Прен. Разг. Неодобр. Включвам се за участие в нещо, заемам се с нещо, обикн. без да съм желан, поканен; навирам се. Той се беше напъхал в комисията по разпределение на наградите.
О Напъхвам / напъхам бръмбар (бръмбари) в главата на някого. Разг. Внушавам на някого някаква неприятна, натрапчива мисъл, която започва да го вълнува, да го смущава. Русин се вторачи в баща си. За какво всъщност се тревожеше той? Дали някой не му е надрънкал врели-некипели, или сам е напъхал някои бръмбар в главата си. Г. Ка-раславов, Избр. съч. VI, 157. Напъхвам /напъхам в миша дупка някого. Разг. 1. Нахок-вам жестоко някого. — Ако заведеш дело за развод, мене да пишеш свидетелка. Аз да отворя пред дядо владика едни уста, че да видиш, как ще го напъхам в миша дупка тоя твой Висарионов. Ст. Чилингиров, РК, 278-279. 2. Отмъщавам си на някого, наказвам някого така, че го поставям в затруднено, безизходно положение и го правя безсилен и безвреден. — Как посмяха — крещи в изстъпление индивидът — да хвърлят кал върху мене, да ме оскърбяват, да тъпчат моя авторитет! Не, аз няма да допусна това! Аз ще ги напъхам в миша дупка, ще ги накарам да ближат това, което са цапа-ли. СбСт, 68. Напъхвам се / напъхам се в устата на вълка. Разг. Постъпвам така, че сам се излагам на голяма опасност. — За малко не се напъхах на вълка в устата. — Какво, аскер ли има къде Кричим?.. — Кара Фейзията е в Кричим. В. Мутахфчиева, ЛСВ I, 290.
НАПЪХВАНЕ ср. Отгл. същ. от напъхвам и от напъхвам се; набутване1, нави-ране, намушкване, натикване1, наблъскване.
НАПЪЧА СЕ. Вж. напъчвамее.
НАПЪЧВАМ СЕ, -аш се, несв/, напъча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Пъча се силно, в голяма степен; излъчвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПЪЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от напъчвам се; излъчване.
НАПЪШКАМ СЕ. Вж. напъшквам
се.
НАПЪШКВАМ СЕ, -аш се, несв/, на-пъшкам се, -аш се, св., непрех. Пъшкам много, в голяма степен.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПЯВАМ, -аш, несв., прех. 1. Пея леко, обикн. тихо и монотонно; тананикам. Двете момичета тихо напяват някаква мелодия. К, 1963, кн. 2, 38. По пътя ловците равномерно се поклащат на седлата и напяват мелодични песни. ВН, 1960, бр. 2865,
4. След половин час Влади с пушка на рамо,.., излезе от мнимото самодивско жилище, като напяваше юнашка песен. В. Друмев, Нф, 37. • Обр. По гърба на каменната река слънцето сипеше златен прах. Чешмата весело шуртеше на поляннката под нея. Чучурът й напяваше добри мисли на каменарите. Ст. Станчев, ПЯС, 42.
2. Прех. и непрех. Изговарям нещо (думи, фрази и под.) провлечено, проточено, като че ли пея, като песен. Николина стоеше между дърветата,.., увлечена в игра с малкия. Тя беше го стиснала здраво до гърдите си, друсаше го, като сама подскачаше и напяваше, някак смешно, само две срички:
— "Дуугу-ду-ду! Дуугу-ду-гу! .. Дуугу-ду-гу...п Г. Райчев, ЗК, 62. Децата наизскачат радостни,.. И като подрипват от крак на крак, почнат да напяват; — Щърк клечи —