Page:RBE Tom10.djvu/415
вам1, натупвам (Н. Геров, РБЯ III).
2. Прен. Написвам нещо (доклад, статия, писмо и под.) набързо и обикн. незадълбо-чено или невъздържано грубо; надрусвам.
3. Натъпквам (в 1 и 2 знач.); наблъсквам, надумквам1, набумквам, набухвам, наджас-вам.
НАПРАСКВАМ СЕ, -аш се, несв.; напраскам се, -аш се, мин. св. -ах се, се., не-прех. Разг. Наяждам се, нахранвам се в голяма степен, до пресищане; натъпквам се, на-дънвам се, надумквам се. Насте веднага си представи тая сладка за него колибарска обстановкакъдето толкова често той и другарчетата му от бандата,.., са нощували върху папрат, след като добре са се „напрасквали“ с дини или грозде. Б. Болгар, Б, 349.
НАПРАСКВАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от напрасквам и от напрасквам се.
НАПРАСКВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от напрасквам се; натъпкване, надънване, надумкване.
НАПРАСНИЦА ж. Диал. 1. Нещо, което е извършено, станало внезапно, изведнъж, неочаквано (Н. Геров, РБЯ III).
2. Болест по кожата на ръцете и краката, при която кожата става грапава и се напуква; псориазис. Напрасница да го удари! Клетва. Н. Геров, РБЯ III, 202.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПРАСНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който много често и най-неочаквано се променя; непостоянен, променлив, навей-ничав. Марта е напрасничава, времето в тоя месец често и изеднъж ся изменява. Н. Геров, РБЯ III, 202. Не е луд, но напрасни-чйв. Н. Геров, РБЯ III, 202.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПРАСНО нареч. Остар. Книж.
1. Напразно. [Дядо Иван] поглеждаше дано ги види [близките си] от нейде си; нъ се беше напрасно, той ся връщаше пак назад самичък. Ил. Блъсков, ИС, 113. • Като възклицание. Тук ние престояхме цял един ден с надежда, че ще дойде човек от селото, който да остане при нас, а дядо Стоян да отиде със Стамболова за Търново. Напрасно! И в тоя случай ние бяхме подиграни. 3. Стоянов, ЗБВ I, 208-209.
2. Внезапно, неочаквано, изведнъж. Снаха й умряла вчера при раждането, два месеца подир смъртта на мъжа си, умрял напрасно, от неизвестна болест. Ив. Вазов, Съч. VIII,. 163. Българете вече бяха готови да дочакат Русите. Те видяха, че стражата Огнемирова премина, и чакаха сгодно време да нападнат напрасно на нея. Е. Мутева, РБЦ (пхревод), 69.
— С. Врачански, Неделник, 1806.
• НАПРАТВАМ, -аш, несв. (диал.); на-нратя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Напращам. напратвам се, напратя се страд.
НАПРАТВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от напратвам и от напратвам се; напраща-не.
НАПРАТЯ. Вж. напратвам и напращам.
НАПРАША. Вж. напрашвам.
НАПРАШАМ, -аш, несв. (диал.); напраща, -иш, мин. св. -их, св., прех. Напрашвам. напрашам се, напраша се страд.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПРАШАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от напрашам и от напрашам се; напрашва-не.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПРАШВАМ, -аш, несв.; напраша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Посипвам, покривам нещо, някого с прах, правя някой или нещо да стане прашно; изпрашвам, опрашвам. Бързи коне минаха край него,, на-прашиха го и спряха в широк и добре ограден двор. К. Петканов, ОБ, 213. По пътя Динчо избираше да стъпва на камъчетата
— да не напраши или да изкаля новите си лъснати обувки и дългите панталони. Л. Галина, Л, 75. За пръв път бай Пондъо напраши и изцапа едничкия си костюм. Г. Ка-раславов, Избр. съч. II, 218. Па като си умият на кладенеца краката, да ги не напращат, стъпват по мащериката. Т. Влай-ков, Пр I, 265.
2. Сел.-стоп. Посипвам тор или други пре1 парати и под. върху почвата или върху семена, растения. Кръжочничката Ели съобщи делово: — Наскоро един самолет ще напраши .. овощните градини на селото. Ще мине и над нашите дръвчета. П. Бобев, ЗП, 76. Някои стопани у нас напрашват семената с дървена пепел, като мислят, че водят борба срещу главните. РД, 1950, бр. 243, 1. напрашвам се, напраша се I. Страд. от напрашвам. Загладената повърхност се напрашва с един от горните препарати посредством тензухени торбички в степен да се забелее слабо повърхността. РД, 1950, бр. 194, 2. II. Възвр. от напрашвам (в 1 знач.). Добра отиде при решетото и го взе в ръце. — Ще ти помогна. Почини си малко .. — Остави решетото, не е твоя работа. Ще се напрашиш. К. Петканов, X, 65.
НАПРАШВАМ СЕ несв.; напраша се св., непрех. Покривам се с прах, ставам прашен; изпрашвам се, опрашвам се. — А бе напра-шила се беше, сине, та рекох да я [колата] изтрия с вехтата си шамия. Ст. Даскалов, ЕС, 194.
НАПРАШВАНЕ ср. 1. Отгл. същ. от напрашвам и от напрашвам се; изпрашване, опрашване. Загладената повърхност се напрашва.. посредством тензухени торбички в степен да се забелее слабо повърхността .. Това напрашване и поставянето на кръстците .. трябва да стане през деня и вечер най-късно до 22 часа. РД, 1950, бр. 194, 2.
