аност, нагрятост и пр. К. Славомиров, Т,
НАМАГНЕТИЗЙРВАМ, -аш, несв.; на-магнетизйрам, -аш, св., прех. Спец. Намаг-нитизир&м, намагнетизирам; намагнитизир-вам, намагнитвам, магнитизирам. Противоп. размагнитизирам, размагнитвам. намаг-яетизирвам се, намагнетизирам се страд., НАМАГНЕТИЗЙРВАМ СЕ несв., непрех. Спец. Намагнитизирам се, намагнетизирам се; намагнитизирвам се, намагнитвам се, магнитизирам се. Противоп, размагнитизи-рам се, размагнитвам се. Желязото се нама-гнетизирва, но не запазва магнитните си свойства. Хим. IX кл., 1958, 76. Бобината се включва чрез прекъсвач или ключ за много късо време в осветителната мрежа ядрото се намагнетизирва. К, 1963, кн. 1, 46.
НАМАГНЕТИЗЙРВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намагнетизирвам и от нама-гнетизирвам се; намагнетизиране, намагнитване, намагнитизиране, намагнитизирване, магнитизиране. Противоп. размагнитизира-не, разматнитване. Лентата на магнитофона ще се намагнетизирва повече или по-малко в зависимост от тока, който протича в електромагнита. По този начин лентата „запомня“ тези намагнетизирвания. К, 1963, кн. 3, 35.
НАМАГНЕТЙСАМ. Вж. н ам а гнети с в а м. :
НАМАГНЕТЙСВАМ, -аш, несв/, нама-гнетйсам, -аш и намагнетиша, -еш, мин. св. намагнетйсах, св:, прех. Остар. Книж. На-магнйтизирам, намагнетизирам. На това основание, можем според волята си да намаг-нетисаме просто мегко желязо и в същия миг, .. да спрем тока. Лет., 1876, 83. намаг-нетйсвам се, намагнетисам се страд:
НАМАГНЕТЙСВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от намагнетисвам и от намагнетисвам се; намагнитизиране.
НАМАГНЕТЙША. Вж. намагнетисвам.
НАМАГНЙТВАМ, -аш, несв.; намагнй-тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Спец: Намагнитизирам, намагнетизирам; намагнетизирвам, намагнитизирвам, магнитизирам. Про-гйивЪп. размагнитвам, размагнитизирам. Но щом токът мине по дебелата жица, той намагнитва железния сноп, който притег-ля чукчето и .. токът ся прекъсва. И. Гю-зелев, РФ, 420.
2. Прен. Рядко. Предизвиквам нервно напрежение, възбуда; възбуждам. Нейната остра, винаги противопоставяща му се мисъл предизвиква неговите възражения, намагнитва цялата му мислеща същност. Бл. Димитрова, Лав., 217. намагнитвам се, на-магнитя се страд, и взаим. Тъй като соле-ноидът действува като същ магнит, то с него, както и със секи магнит, могат да ся намагнитват железни и стоманяни брусове. И. Гюзелев, РФ, 396. Има ли по-голямо родство от женското съперничество в любовта? Два трепета се срещат в едно магнитно поле и взаимно се намагнитват още повече. Бл. Димитрова, ПКС, 93.
НАМАГНЙТВАМ СЕ несв.; намагнйтя се
св., непрех. Спец. Намагнитизирам се, намагнетизирам се, намагнетизирвам се, намагнитизирвам се, магнитизирам се. Противоп. размагнитвам се, размагнитизирам се. Ако през макарата се пропусне променлив ток чрез трансформатор, то сърцевината се намагнитва и размагнитва съгласно измененията на променливия ток. К, 1963, кн. 1, 47. Някои магнитни материали притежават свойството, като се намагнитят веднаж, да запазват магнитизма си за дълго време. Т. Кръстев и др., СТ, 271.
НАМАГНИТВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от намагнитвам и от намагнитвам се; намагнитизиране, намагнетизиране, намагнетизирване, намагнитизирване, магнитизиране. Противоп. размагнитване, раз-магнитизиране. Поради малкото съпротива ленце на бобината, жичката „предпазител“ изгаря. За намагнитване на друго парче трябва да се изключи прекъсвачът и да се постави нова жичка. К, 1963, кн. 1, 46. Изследвания относно намагнитването на желязото в магнитното поле пръв е правил известният руски физик .. Столетов. Физ. X кл.,1958, 175.
НАМАГНЙТЕН, -а, -о, мн. -и. Спец. Прич. мин. страд, от намагнйтя като прил. Който е придобил или има магнитни свойства; намагнитизиран. Магнитният запис се проявява с помощта на металически прах, който се полепва върху намагнитените участъци и образува релефно очертание на цифрите. НТМ, 1962, кн. 3, 16. Подобни ниски температури 0001° [над абсолютната нула] се получават чрез бързо размагнитване на силно намагнитени подходящи вещества, предварително обаче значително охладени по друг способ. Физ. X кл., 1951,
89.
НАМАГНЙТЕНОСТ, -ттй, мш Няма, ж. Спец. Отвл. същ. от намагнитен; намагни-тизираност. От двете страни на среднооке-анските рифове .. се разполагат ивици .., съставени от скали, в които остатъчната намагнитеност има противоположна ориентация. ПЗ, 1977, кн. 2, 4. Степента на намагнитеност на носителя на записа може да бъде различна:
НАМАГНИТИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Придавам магнитни свойства на предмет; намагнетизирам, намагнетизирвам, намагнитвам, намагнитизирвам, магнитизирам. Противоп. размагнитизирам, размагнитвам. намагнитизирам се страд.
НАМАГНИТИЗЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Спец. Придобивам магнитни свойства;
