ша длъжност,.. Следом силата на любовта към отечеството трябва да надминува всяка друга любов. ДЗ, 1867, бр. 6, 24. „Де да й Стоян да доде, / кончето да си докара, /.. / конете ига надбързиме, /надбързим, на-дминуваме.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 132. надминувам се, надмина се страд, и взаим.
НАДМИНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надминувам и от надминувам се; надминаване, надминване.
НАДМОГВАМ, -аш, несв.\ надмогна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, надмогнат, св., прех. 1. С усилие преодолявам нещо (обикн. някаква трудност, пречка); превъзмогвам, побеждавам, надделявам, надвивам. Тука земята не е много щедра, нейните ниви раждат оскъдно зърно. Но селяните надмогват природните мъчнотии със задружен труд. А. Каралийчев, НЗ, 232-233. Князът беше неспокоен, едва надмогваше стеснението и несигурността, които го бяха обхванали. В. Геновска, СГ, 84. Симеон Радев, като истинските реалисти на класическия XIX век, е надмогвал субективните си възгледи и предпочитания чрез обективността на наблюденията си. С. Радев, ССБ I, 8.
2. Рядко. Превъзхождам, надминавам (в 5 знач.). Природата, вселената са много далечни и мъчни за нас. Природата ни над-могва стократно, нашите сили са нищожни и затова лесно можем да сбъркаме! Сл. Боянов, СК, 153. надмогвам се, надмогна се страд, и възвр.
НАДМОГВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надмогвам и от надмогвам се. За възтържествуването на реалистичното направление, за скорошното надмогване на антиобществените течения в литературния живот не е без заслуги и Маринополс-кц. Ив. Богданов, СП, 111. Пътят на писа-теля-драматург, на театралния деец и на ръководителя в секторите по изкуството е общ и неделим. Така общи и неделими трябва да бъдат и усилията за надмогване на трудностите. ЛФ, 1958, бр. 49, 3.
НАДМОГНА. Вж. надмогвам и надмогнувам.
НАДМбГНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); надмогна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, надмогнат, св., прех. Надмогвам. надмогнувам се, надмогна се страд, и възвр.
— O r Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДМОГНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надмогнувам и от надмогнувам се; надмогване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДМОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се намира над морската повърхност. Най-големият остров Изабела е с дължина над 110 километра. Повечето от малките „ос-тровченца“, които почти стигат до формата само на надморски скали, нямат имена. Н. Боев, Г, 24. На стройний стан се чудно откроиха / изящна гръд и обли рамена; / косите ù безшумно ги обвиха / като надморска кипнала вълна. Ив. Карановски, МП, 5.
о Надморска височина. Спец. Височина на определена точка от физическата земна повърхност по отношение на морското равнище; ортометрична височина. Най-високият връх на Плана — Манастирище, достига едва 1338,2 м надморска височина. П. Дели-радев, В, 20. В крайморската равнина Добруджа малката надморска височина, незначителната повърхност и пропускливият терен не създават условия за образуване на по-големи и по-дълбоки долини. Пр, 1952, кн. 5, 79.
НАДМОЩВАМ, -аш, несв.\ надмощя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Надмогвам. надмощвам се, надмощя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДМОЩВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от надмощвам и от надмощвам се; надмогване.
НАДМОЩИЕ, мн. няма, ср. По-голяма мощ, сила, власт, възможност у някого; превъзходство, превес. Ароновият син искаше да се научи да плува, да стои дълго под водата, да лови риба, но през цялото време той чувствуваше надмощието на братовчеда си и това го озлобяваше. Д. Талев, С II, 134. Въпреки насилията завоевателят не успява да наложи численото си надмощие на града. Ив. Унджиев, ВЛ, 20. По време на царуването на Тутанкамон жреците вземат окончателно надмощие .. и връщат многобожието и кулата към Амон Ра. С. Северняк, ОНК, 262. При хан Крум .. славянобългарската държава се разширила и добила надмощие на Балканския полуостров. Ист. VII кл, 15.
НАДМОЩЯ. Вж. надмощвам и над-мощям.
НАДМОЩЯМ, -яш, несв.\ надмощя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Надмогвам. надмощям се, надмощя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДМОЩЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от надмощям и от надмощям се; надмогване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДМЯТАМ1, -аш, несв.\ надмётна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, надмёт-нат, св., прех. Диал. 1. Мятам по-далече от някого, надминавам някого в мятане; надхвърлям. Събрали са се, набрали / до седем-десе дружина, /../ па бел си камик мешаха. / Лиляна стои на плето, / Никола мета, над-мета, / защо го гледа Лиляна. Нар. пес., СбНУ XLIV, 126. Милице, либе Милице, / .. / аз съм са борил с Радоя, / та съм го cè аз навивал, / камък съм мятал със него, / та съм
