Page:RBE Tom10.djvu/136

От Читалие
Версия от 16:27, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


набързо нещо, някого, известно количество или всичко; глътвам, поглъщам. Тя [боата] обикновено хваща само такива животни, които може да нагълта цели. М. Марчев-ски, ТС, 44. Фатма искаше да му помогне в обличането, но той нетърпеливо я възпря. Облече се набързо, прав нагълта яденето и премина в работната си стая с почти бодра стъпка. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 443. Веднъж плувахме заедно навътре в морето.. Момчето така се изплаши, че нагълта вода и започна да се дави. Н. Драганов, ТМС, 38. Патараче патарака, / със широко клюн-че трака, /.., / хваща жабчета и глисти / и нагълтва де що хване — / иска едричко да стане. Чичо Стоян, ЧК, 59.

2. Прен. Разг. Възприемам, усвоявам в голям обем, голямо количество знания, думи, информация и под. Той беше се ровил в разни енциклопедии и беше нагълтал от там най-различни, откъслечни и несистемни познания. Г. Караславов, Т, 9. Тия думи, които той бе нагълтал по събранията, тя не можеше да ги смеле и изрече, камо ли да ги напише. Ст. Даскалов, СЛ, 371. нагълтвам се, нагълтам се страд.

НАГЪЛТВАМ СЕ несв.; нагълтам се св., непрех. 1. Гълтам, поглъщам много, голямо количество от нещо. Ами Михалчо, на Сук-мангоговица момчето... Отдавна беше това,.., ама добре го помни. То пък се нагълтало с татул. Г. Караславов, Тат., 110. Те [петлетата] биеха с човките си в каменните плочи и се нагълтваха покрай зърната и с песъчинки. Ст. Даскалов, ЕС, 210. Син на миньор, той бе прекарал детството си всред миньорите, бе се нагълтал с въглищен прах. Ив. Мартинов, М, 75.

2. Гълтам до насита. Нощно време идваха и най-тежките преспански бейове, да опитат и те късметя си, да се нагълтат от проклетото забранено питие. Д. Талев, ПК, 130. Калин дотърча откъм огъня, като ближеше своята оървена лъжица, омазана с каша.. Отзад хусарите се присмяха: Нагълта се като патка с гореща каша. Ст. Загорчинов, ДП, 318. Ние не можем да му се нарадваме [на поточето], не можем да се нагълтаме със студената му водица. Ив. Вазов, Съч. XVII, 70.

3. Прен. Разг. Възприемам, усвоявам в голям обем, голямо количество знания, идеи и под. Един ден, когато вече се беше доста нагълтал [началникът] с теория,.., започна. А. Станоев, П, 58. • Обр. — Ще отида да поговоря с него. Иди, иди се нагълтай с мътилка засмя се професорът. М. Мар-чевски, ТС, 64.

НАГЪЛТВАНЕ ср. Отгл. същ. от нагълтвам и от нагълтвам се.

НАГЪЛТУВАМ, -аш, несв. (остар. и ди-ал.); нагълтам, -аш, св., прех. Нагълтвам. нагълтувам се, нагълтам се страд. НАГЪЛТУВАМ СЕ несв/, нагълтам се св.,

непрех. Нагълтвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАГЬЛТУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нагълтувам и от нагълтувам се; нагълтване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАГЪЛЧА. Вж. нагълчавам.

НАГЪЛЧАВАМ, -аш, несв.; нагълча, -йш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. 1. Скарвам се, накарвам се на някого; нахоквам, сгъл-чавам. Той ме повика, както казваше, по заповед на владиката, та ме нагълча по-напред доста строго и грубо. П. Р. Славейков, БП I, V. Цял ден Добре чака Салчо да отвори вратата разкаян и да помоли за прошка. Представяше си как ще го нагъл-чи, после ще му прости, но ще каже, че това е за последен път. П. Стъпов, ЖСН, 142. Заканваше се понякога да му се скара, да го нагълчи, както тя си знае, но като седнеше до него, волята й отстъпваше малък е още. В. Ченков, ПС, 61.

2. Изказвам, наприказвам много неща набързо и докрай; изприказвам, изгълчавам. Вечерта, когато Кръстьо седна пред огнището и потъна в страницата на един нов вестник, тя го дръпна и .. нагълча всичко, което през деня се беше набрало на сърцето й. Г. Караславов, СИ, 274. нагълчавам се, нагълча се страд.

НАГЪЛЧАВАМ СЕ несв.; нагълча се св., непрех. Диал. Гълча много, до насита. Дълго време дядо Нягул нарежда,.. А когато той хубаво се нагълча, дядо Иван намери сгода и подпиша. Ст. Марков, ДБ, 101. — Те така, ма сестро, цела годин садиво не мога да задържа.. И сега, като се нагълча, тя седна, та присади разровеното садиво. Ст. Даскалов, СД, 195.

НАГЪЛЧАВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нагълчавам и от нагълчавам се.

НАГЪНА1. Вж. нагъвам1, нагънвам инагънувам.

НАГЪНА*. Вж. н а г ъ в а m2.

НАГЪНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нагъна1 като прил. Който е на гънки, с гънки. Стара планина се е образувала чрез нагъвания,.. Тц е класически тип на нагъната планина. И. Радичков и др., ГСП, 6-7. Нашият път се отделя на югозапад, покрай Росица реката, която разлива снагата си в нагънатите долини на средната Дунавска равнина. 3. Сребров, Избр. разк., 184. Вдясно се провиждаше дългият полегат хълбок на Братан,.., а по-нататък нагънати планински вериги,.., голи бърда. П. Вежинов, НС, 235. Нагънат плат.

НАГЪНАТОСТ, -тта, мн. -и, ж. Качество на нагънат. Би останала и в друго село, но да прилича на Черешово. Къщите може да са по-хубави от черешовските, но да има тукашните възвишения, тая нагънатост на местата, познатите планини. Кр. Гри