вода, дето също е натъпкано с хора. Т. Влайков, Пр I, 278. Да бягам вън — Розалия не дава... / Нависвам на прозореца тогаз. / Везувий се насреща откроява. К. Христов, Т, 89. И За вежди, мустаци, коси и под. — спускам се надолу, обикн. над или върху нещо, като обикн. го засенчвам или покривам частично; надвесвам се. Изпотен и подпухнал, Тръндафил едвам дишаше, подал изпод юрганя косматото си лице.., виждаха се дебели, с жълти краища мустаци, нависнали под устата. М. Кремен, СС, 39-40.
3. За небе, облак, мрак и под. — спускам се, простирам се ниско над земята, околността; надвисвам1, надвесвам се. • Обр. Отдавна слънце зайде и нощта / нависна над селото уморено. П. П. Славейков, Мис., 1897, кн. 1,
9. И над двамата нависна мъглата на душевно помрачение. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 176.
4. Прен. Поет. За беда, нещастие и под. — установявам се, съм в непосредствена близост до някого, нещо; надвисвам1. Грозен ден нависна над Батак. / Кой дето свари, ужасен се тули. / По уличките от зори до мрак / отекват стъпките на караули. Бл. Димитрова, Л, 250. То беше бурята на мой-та мъка, / нависнала стоглава и сто ръка / над моя свят в един безумен час. Д. Дебеля-нов, С, 1936, 61 .В изумлене гостите хвърли / на Фрина смелий, богохулен тост. / И стори се на всички в същий час, / че над глави им нависна беда —/../ С шпиони вред е пълно... П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 3-4, 191. ч
НАВЙСВАМ2, -аш, несв.\ навйся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Навесвам, надвесвам (в 1 знач.); надвисвам2. Приближават до плетиищта, нависват клонете на овошките изберат неузрелите още сливи и зарзали. Й. Йовков, Разк. I, 109. Михаил Савов се спря, влезе, огледа се. Изгледа поред куките с нависените по тях плешки, бутове и отделни мръвки. Т. Харманджиев, КВ, 352. нависвам се, навися се страд.
НАВЙСВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от нависвам1.
НАВЙСВАНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от нависвам2 и от нависвам се; навесване, надвесване, надвисване2.
НАВЙСКАМ СЕ. Вж. нависквам се.
НАВЙСКВАМ СЕ, -аш се, несв. \ навйс-кам се, -аш се, св., непрех. Диал. За кон — вискам до насита; нацвилвам се, навищявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВЙСНА. Вж. нависвам1.
НАВИСНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от нависна като прил. 1. Който виси, издаден е, разположен е над нещо друго; надвиснал, надвесен. Когато се хлопнеше вратата,.., и по настланата с камъни пътечка се задаваше високата фигура на брата, закрачил бавно през нападалите жълти листа под нависналите клони на вишните, в къщи между сестрите и гостите настъпваше вълнение. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 354. Лицето й [на княгиня София], скрито под нависналото синьо було, не се виждаше, но в пръстите на ръцете й се таеше смъртна бледност. Ст. Загорчинов, ЛСС, 135. Нависналите над него скали, които че-гато час по час искат да паднат, приуча-ват човека от най-ранната му младост да са не бои от никакви опасности. Л. Караве-лов, Съч. II, 25-26. // За вежди, мустаци, коси и под. — който се спуска, виси надолу обикн. над, върху нещо друго; надвиснал. Лоша е славата на тоя човек в тъдяваш-ния край.. Силно впечатление правеха очите му. Черни като нощ и скрити дълбоко под нависнали сиви вежди, горяха с един зловещ блясък. Н. Попфилипов, РЛ, 134. Мечката,., тресеше цялото си тяло и ръмжеше доволно. При светлината на борината нейните малки кръгли очи едва се виждаха от нависналото оваляно руно. Сг. Загорчинов, ДП, 132-133. Протегнаха ми една ръкавица,.., и пред себе си аз видях бегло ед-ва-едва овехтяло кожено палто, артисти-чно нависнали коси и виолетови устни. Ст, 1960, бр. 727, 1.
2. За небе, облак, мрак — който се простира над земята, околността; надвиснал. —Дъждът ни пра до яслите и застана, ама небо се не отваря. Нависнало такова, тежко, мъгливо. Н. Попфилипов, РЛ, 36. Дружината спи, сгъстена край огъня. Нови трупе са хвърлени отгоре, пламъците трептят високо и лижат нависналия мрак. К. Константинов, НЗХ, 39.
3. Прен. Поет. За неприятни мисли, подозрения и под. — който безпокои с появяването, наличието си. Мама замълча, но и в настаналата тишина не стана по-леко от нависналите мисли. Д. Бозаков, ДС, 106. Дано, дано и в мен разведри / нависналите мисли Бог. Е. Багряна, ВС, 13.
4. За беда, нещастие и под. — който е в непосредствена близост до някого, нещо; надвиснал.
НАВИСОКО нареч. 1. На значителна височина, на голямо разстояние отдолу нагоре от земята или от някаква повърхност; високо. Противоп. ниско. Не много след излизането на доктора от къщи пред входа на квартирата му застана един господин, прочете няколко пъти фирмичката, макар да беше тя твърде нависоко, и натисна бу-тончето на звънеца. Д. Калфов, Йзбр. разк., 81. Слънцето се издигна нависоко, но никой не го забелязва, всички гледаха земята, притискаха гърди в пръстта и вдишваха топлия, зловещ дим на пушките и картечниците. К. Петканов, МЗК, 256. След като бяха ходили до кладенците или до нивите, гълъбите се връщаха, но не бързаха да кацат, а се въртяха около къщата и се
