Page:RBE Tom10.djvu/73
гдето не им е работа. Ст. Чилингиров, ПЖ, 109-110. — Но ти все пак не ми отговори на въпроса... Защо не си се омъжила досега, Машенка? — Слушайте! — неочаквано кипна Маша.. Няма защо да си навирате носа в чуждите работи!... М. Марчевски, П, 99.
НАВИРАМ2, -аш, несв.; навра, -èiu, мин. св. -ях, прич. мин. деят. наврял, -а, -о, мн. нaвpèли, прич. мин. страд. наврян, -а, -о, мн. HaepèHH, св., непрех. Диал. Набъбвам от варене. Боб навира, /грах навира, /малко дете / не придава, / дор го майка / не подру-са. Нар. пес., СбНУ XXV, 12.
НАВЙРАНЕ1 ср. Отгл. същ. от навирам1 и от навирам се. Страничният ми съсед налапа леблебиите, които той старателно вземаше като средство за по-пиване на стомашните сокове и за избягване павирането на муцуната в „специалния“ плик. Г. Белев, КВА, 15. Навирането дула-кът и обуването скорните [на невестата] стават с някои предварителни церемонии. СбНУКШ ч. III, 69
НАВЙРАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от навирам2.
НАВЙРВАМ1, -аш, несв.; навйря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Повдигам нещо да се вири, да стърчи нагоре или над други неща около него; изправям. Врабчето хвръкнало над теленцата и почнало да ги гъделичка с крилцата си, а те навирили опашки и заподскачали. А. Каралийчев, МО, 5. Един омокрен заек дотича към Янко, клекна на пътя и като навири уши, уплашено побягна назад. Ем. Станев, ПЕГ, 112. Някои [гъски] продължиха да крещят, а други навириха крака и така си останаха. И. Радичков, В, 125. Нашият Юнкерс стана нещо като военен обект. От един облак,.., изскочи друг самолет,.. Изведнъж Юнкерсът изостави низините и навири предница. Почна да гони височината. Г. Белев, КВА, 15-16. // Повдигам нагоре (обикн. съд с течност). По едно време и той се увлече, повярва в разказа на Рашко, навири бъклицата, въздъхна от сладост и спря с ръка думите на Клин-ката. К. Петканов, ЗлЗ, 176. Току до тях Тодор навири шишето. Ето, това бе труд-ното, да преглъщаш, без да пиеш. К. Константинова, НДД, 76. — Отзарана беше по-хладно, ама сега, è че взе да припича, — додаде той и потърси стомната, която бе затулена под откоса, па я навири да пораз-кваси загорелите си уста. Т. Влайков, Съч. III, 8. навирвам се, навиря се страд.
НАВЙРВАМ СЕ несв.; навиря се св., непрех. Обикн. за нещо остро — заемам изправено положение, издигам се нагоре; щръквам. Ханджията се ухили, та ушите му като да се навириха от двете страни на ниско нахлупената капа. Д. Талев, ГЧ, 109. Понегде си е обичай да ся цръка с гостенина и дотогаз, докле ся навири дъното на съда, из който я е черпало. Лет., 1869, 121.
О Навирвам / навиря глава (рогаста си>).
Разг. Проявявам непокорство, своеволие. Не може човек да иде тояга да си отсече, поне за изборите да има, защото опозицията навирила глава, насреща й се не излиза. Елин Пелин, Съч. IV, 240. Одеве щехме смалко / там с моя хубостник очи да издерем. / Навирил син глава —зарязал е съвсем /и работа, и дом. Къде ще му е края, / кой знае. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 10. Дай му хляб в ръцете, прибери го като свой и ето го сега навирил е рогата си. Кр. Велков, СБ, 71. Навирвам / навиря кокили (петалата, подкови). Разг. Умирам. Коги отишла заранта, он втасал: навирил кокиле — умрял. СбНУ XII, 462. Навирил подкови. П. Р. Славейков, БП I, 280. Навирвам / навиря нос. Разг. 1. Държа се гордо, високомерно; надувам се. "Никога дотогава не бях носила толкова хубаво палто. Дори баща ми се развесели, като видя колко то ми прилича. Излязохме на улицата, тръгнахме да се връщаме у дома. Той отново ме улови за ръка и просто навири нос — толкова беше горд, че върви по улицата с момиче като кукличка/' Г1. Вежинов, Б, 61. —Изтъпан-чи се един божи ден на съседния щанд — ще продава! Среднистче.. — Ще се мазниш, то се знае.. Нали си още хептен босичко в занаята, ще навириш нос до втория рафти На главата ми ще искаш да се качиш. С. Йончев, С, 12-13. 2. Проявявам непокорство, своеволие. — Па и не слушат бе, братко, от дума не зимат. Кажеш му нещо, посъветваш го, а той навири нос, па си знае своето. СбЗР, 43. Тревогата завладя и войници, и школници, но най-вече школниците партизани.. Свилите се до вчера офицери изведнъж навириха носове. А. Станоев, П, 46. Навирвам / навиря опашка. Разг. Започвам да водя неморален, разпуснат живот. Откакто оная безсрамница Велика навири опашка, остави детенцето си и заметна с някаква хаймана по долните села, отношенията между двамата старци се изостриха и изстудиха. С. Северняк, ИРЕ, 27. Почти до една момите майки гледат да се измъкнат, като оставят роденото на грижите на държавата. Хем детето да си е твое, хем друг да ти го отгледа... какво по-лес-но? А ти, ни лук ял, ни лук мирисал, навириш опашка, тръгваш по широкия свят и си живееш живота. Б. Болгар, Б, 161;
НАВЙРВАМ2, -аш, несв.; навйря, -иш, мин. св. -их, св., 1. Непрех. Диал. Пълня се, напълвам се с вода или друга течност; нави-рявам се, навирям се. Други път [корабът] налиташе на плитки води и корабните гръбнаци проораваха дъното, повреждава-ха ся и навирваха с вода толко много, щото силата на матросите едвам можеше да я изтегля навън. П. Кисимов, ОА I (превод), 84.
2. Прех. и непрех. Напълвам, навлажнявам (обикн. със сълзи). Сякаш димът от цига
