Page:RBE Tom10.djvu/19

От Читалие
Версия от 16:23, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ви племена, обикн. от черната и от червената раса. Негърчето взе хапчето,.., помириса го и го скри в джобчето на туземския си набедреник. Гр. Угаров, ПСЗ, 38. В един миг на сцената изскочиха шест танцьорки. Роклите им бяха къси като индиански на-бедреници. Л. Стефанова, ВМД, 68.

НАБЕДЯ. Вж. набедявам, набежда-вам и набеждам.

НАБЕДЯВАМ, -аш, несв.; набедя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Набеждавам. набедявам се, набедя се страд.

НАБЕДЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от набедявам и от набедявам се; набежда-ване.

НАБЕЖДАВАМ, -аш, несв.; набедя, -йш, мин. св. -йх, св., трех. Несправедливо обвинявам някого в нещо; набедявам. — Всичко той направи по моя заповед,.. Ти лъжеш! Ти набеждаваш себе си, за да го спасиш от заслуженото наказание. Ив. Вазов, Съч. XX, 165. Жетварите не смееха да нощуват по нивите, страх ги бе да не ги набедят, че укриват хайдутите. К. Петка-нов, X, 158. Лани бяха откраднали поводите на коня. Бре тук, бре там, търсих няма ги. Набедиха разсилния. Човекът плаче, кълне се... Не му помага. П. Михайлов, ПЗ, 149. набеждавам се, набедя се страд.

НАБЕЖДАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от набеждавам и от набеждавам се; набедяване.

НАБЕЖДАМ, -аш, несв. (диал.); набедя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Набеждавам, набедявам. — Той ме набеждаше, че съм лъгал. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 134. Сърцето на баба се беше размекнало и тя си мислеше, че този набожен човек не е толкова лош, както го набеждат хората. К. Калчев, ПИЖ, 83. набеждам се, набедя се страд.

НАБЁЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от набеждам и от набеждам се; на-беждаване, набедяване.

НАБЕЖДАЧ м. Рядко. Човек, който набеждава, злепоставя някого, несправедливо обвинява, клевети някого; клеветник. Онзи набеждач е съобщил за разговора, за да се представи за техен верен човек.

НАБЕЖДАЧКА ж. Рядко. Жена, която набеждава, злепоставя някого, несправедливо обвинява, клевети някого; клеветница.

НАБЁЛВАМ1, -аш, несв.; набеля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Намазвам с белило или пудра (обикн. лицето си); набелосвам, набелямТ Тя набели лицето си и начерви устните си.

2. Диал. Правя нещо или много неща да станат бели или по-бели от това, което са били; избелвам, набелям1. Тинка: — Како, ще набелиш ли още веднъж платната ай, како?.. С е в д а н а: — Е, ако засъхнат ще ги набелим още веднъж, Тинке! Ц. Церковски,

ТЗ, 102-103. набелвам се, набеля се.

1. Страд, от набелвам1. II. Възвр. от набелвам1 в 1 знач. Тя се набели и начерви.

НАБЕЛВАМ2, -аш, несв.; набеля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Беля2, обелвам определено количество, много или всичко от нещо. Като му набелиха три китки зелен лук, той ги надроби на едро. Ц. Гинчев, КС, 65. набелвам се, набеля се страд.

НАБЁЛВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от набелвам1 и от набелвам се.

НАБЁЛВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от набелвам2 и от набелвам се.

НАБЕЛЁЖА. Вж. набележвам, набелязвам и набелязувам.

НАБЕЛЁЖВАМ, -аш, несв. (диал.); набележа, -иш, мин. св. набелязах и (диал.) на-белёжих, прич. мин. св. деят. набелязал и (диал.) набелёжил, прич. мин. страд, набелязан и набелёжен, св., прех. Набелязвам. Изяснение за някои., не всякому разумител-ни думи.. Обрисувувам: набележвам с черти то, что ще бъде изобразено. С. Радулов, ГМП (превод), 259. набележвам се, набележа се страд, набележвам си, набележа си възвр.

НАБЕЛЁЖВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от набележвам и от набележвам се; набелязване.

НАБЁЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от набеля1 като прил. 1. За лице, страни — който е бял поради употреба на белило или пудра, който е намазан с белило; набелосан, белосан. Като нея имаше сини очи и малко закривен нос, само че бе покълна и лицето й по-завехнало, макар и сё тъй бяло и набелено. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 6. И музикантите, които денонощно свирят, и палячовците със смешните дрехи, с набелените бузи, качулките и звънчетата може ли всичко да се изброи! Всичко е толкова необикновено и чудно, че докато трае панаирът, тя е в треска. Ст. Грудев, АБ, 12.

2. За жена — който е с лице, страни, намазани с белило или пудра. Тя [Станка] чупеше кръст из двора, стегната и наконтена, набелена и начервена. Г. Караславов, ОХ I, 56. — Набелена, начервосана! Че кой не е набелен и начервен в днешния век. На, и вие самата, не си виждате възрастта и набръчкания сурат, ами сте се напудрила като котка в пепелище. Елин Пелин, Съч. IV, 216.

НАБЕЛЙСАМ. Вж. набелисвам.

НАБЕЛИСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от набелисам като прил. Диал. Набелен; набелосан, белосан, белисан. Мъжете се страхуват от нея,.., от студените й, посинели устни и от сбръчканото й, набе-лосано лице. М. Кремен, СС, 134.

НАБЕЛИСВАМ, -аш, несв. ; набелисам,

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл