Page:RBE Tom10.djvu/18

гова, КО, 48-49. • Обр. Голтаци мрачни някъде подемат песен зла — / набат на смъртно отчаяние със звуци медни. Д. Бояджиев, С, 22.

2. Муз. В древна Русия — голям войсков барабан.

— От араб, през рус. набат.

НАБАТКАМ. Вж. набатквам.

НАБАТКВАМ, -аш, нес в.; набаткам,

-аш, св., прех. Диал. Говоря малко, недобре нещо, с усилие да го кажа правилно. Да побързам да кажа за спокойствие на читателя, че г-н Турку лов набаткваше влашки. Ив. Вазов, НР, 30. Отче наш — още иди-до-ди, ала от другите [молитви] едва по някоя дума набатква. Т. Влайков, Пр I, 90. набатквам се, набаткам се страд.

НАБАТКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от набатквам и от набатквам се.

НАБАЦАМ. Вж. набацвам.

НАБАЦВАМ, -аш, несв.; набацам, -аш, св., прех. Диал. Нацелувам. набацвам се, набацам се страд, и взаим.

НАБАЦВАМ СЕ несв.\ набацам се св., не-прех. Нацелувам се много, до насита.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАБАЦВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от набацвам и от набацвам се; нацелуване.

НАБАЯ. Вж. набайвам.

НАБЕГ, мн, -зи, след числ. -га, м. Книж.

1. Внезапно краткотрайно нахлуване някъде за опустошаване на някаква територия, за грабежи и под. Цял час продължи обирът. Месалът се препълни със скъпи гердани,.. След първия набег спряха сред закрита поляна, не слязоха от конете. К. Петканов, X, 141. Цял свят разбра, че Симеон е мъртъв. Та угри и маджари, с набег, разсипваха дунавски земи. Н. Райнов, КЦ, 15. Той мислеше да отиде през пролетта по-далеко в набезите си и като изпревари другите орди, да набере по-голяма плячка и повече роби. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 49. Но башибозуците не бяха се отказали от зверските си набези. Те подтегнаха силите си и отново нахълтаха в двора. Г. Караславов, П, 67. И Разш. Внезапно, стремително нападение на войска, въоръжени групи и под.; атака. Българската въстаническа войска скоро достигна старопланинските проходи, зае удобни позиции и започна да извършва набези към Пловдив и Анхиало. Д. Линков, ЗБ, 32. Ни бясното цвилене на конете,.., нито охканията и воплите на своите и вражески ранени,.., не спираха неговия набег. Ст. Загорчинов, ДП, 436. Нападаха внезапно в тъмни нощи,.., а когато им устройваха пусии, биеха се лъвски и продължаваха своя набег. М. Марчевски, П, 28-29. • Обр. Който познава глъбините на достигнатото в нашите науки, смелите набези на човешката мисъл,.., не може да не признае, че и тука има грамаден напредък. Ас. Злата-ров, Избр. съч. И, 307. Самотният е играчка на случайните ветрове като изхвърлена хартийка.. Ако се прокрадне такова чувство на несигурност в групата, тя губи своите устои. Затова инстинктивно се наеж-ваме срещу подобни набези в загадъчното. Бл. Димитрова, Лав., 192.

2. Спорт. Внезапно, стремително нападение към противниковата врата, кош и под.; атака. Още на първата тренировка след изгонването на великана момчетата се опитаха да играят с мигновено пускане на топката и смели набези към баскета, но пристъпваха към това неуверено, колебливо. А. Мандаджиев, ОШ, 72. Нападението,.., съумя няколко пъти да изведе крилата в стремителни набези в открито поле. Едно такова бързо спускане., донесе и победния гол. ВН, 1959, бр. 2559, 3.

— Рус. набег.

НАБЁДА ж. Остар. Несправедливо обвинение, клевета, набеждаване. Председателят й зададе трети път въпроса: може ли да представи неопровержими доказателства, с които да подкрепи набедата против разсилния? Ив. Вазов, Съч. IX, 94. Издателят и редакторът на Библиотека „Свети Климент“ бидоха арестувани по набеда, като участници в убийството на министра Хр. Белчев. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 135. Особено мъчно и тежко понасяше той неговите чести набеди. Т. Влайков, Съч. II, 117.

НАБЕДЕН, -а, -о, мн,-и. Прич. мин. страд, от набедя като прил. Когото неоснователно смятат за някакъв. „И всякога с тебе ще има човек... Знам един... Арнаутин, кръвник... Не е набеден, истински кръвник, казвам ти, виждал съм го как...“ Г. Стоев, Зав., 31. Набеден поет.

НАБЁДНИК, мн. -ци, м. Остар. Клеветник, набеждач. А когато онбашията по повод на това му съобщи, че е подушил „комити“ и в тоя град,.., той се разлюти, заповяда тозчас да се свикат всичките първенци, да доведат под стража сеятеля на прокламациите и да затворят набедни-ка. Ив. Вазов, Съч. VIII, 71.

НАБЁДНИЦА ж. Остар. Клеветница, набеждачка. И твоята история, / изтрити редове — / честта пред Нас отвори я / за нови ядове. Тя кървава и страшна е / ред прдмахи, беди. / Набедница всегдашна е / на нашите деди. Ив. Вазов, Съч. II, 62.

НАБЁДРЕНИК¹, мн. -ци, след числ. -ка, м. Църк. Част от облеклото на свещеник с четириъгълна форма, която се носи отстрани на дясното бедро.

НАБЁДРЕНИК², мн. -ци, след числ. -ка, м. Облекло, превръзка, покриваща тялото от корема до бедрата, носена от мъже от ди